Решение № 45 от 09.02.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Стара Загора, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20225500500448 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 от КТ и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.2 от ГПК въззивна жалба от работодателя- ответник Тракийски университет/ТрУ/- гр.Стара Загора против изцяло негативното за него Решение № 305/28.04.2022г., постановено по гр.д.№ 3270/2021г. по описа на РС- гр.Ст.Загора, с което са били изцяло уважени предявените от работещия по трудово правоотношение при него асистент И. И. К. от гр.С.З. искове за признаване уволнението за незаконосъобразно, за неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, със законните последици от това. Счита, че така постановеното първоинстанционно

Решение се явява напълно немотивирано, незаконосъобразно и неправилно, като излага подробни фактически и правни съображения в тази насока в подкрепа на защитната си теза. С оглед на изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК, моли настоящия въззивен съд да постанови решение, с което да отмените изцяло атакуваното изцяло негативно за него първоинстанционно Решение на РС- Ст.Загора, и вместо него да постановите друго, с което да отхвърли изцяло всички предявени от него обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, ведно със законните последици от това. Претендира да му се присъдят всички направените по делото разноски пред първата и въззивната инстанции. В този смисъл е пледоарията на 1 процесуалния му представител- адвокат по делото. Не е представил писмена Защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК има постъпил писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 16155/14.07.2022г. от служителяищец пълнолетния български гражданин- асистента И. И. К. от гр.С.З., който е бил предупреден за законовите последици по смисъла на чл.131- 133 от ГПК. Същият счита, че атакуваното Решение на РС- Ст.Загора било напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, че въззивната жалба била изцяло неоснователна и недоказана, като излага своите подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Моли въззивния ОССт.Загора да не се уважава в.жалба и да се потвърди изцяло атакуваното Решение на РС- Ст.Загора, със законните последици от това. Претендира разноските си пред въззивната инстанция. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат, както и писмената му Защита по делото, подадена в дадения му от съда 1- седмичен срок.

Настоящият въззивен съд, като обсъди доводите на всяка от страните по делото, атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, събраните по делото пред РС писмени и гласни доказателства, както и заключението на новоназначената съдебна ветеринарно- медицинска експертиза пред въззивния ОС- Ст.Загора, поотделно и в тяхната съвкупност, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

Видно от мотивите на атакуваното изцяло негативно за въззивникаработодател/ответник/ първоинстанционно Решение на РС- Ст.Загора, той е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани пред него писмени и гласни доказателства, свързани с предмета на разлеждания по делото правен спор, анализирал е фактическите и правните доводите на всяка една от страните по делото и е стигнал до напълно доказани, верни и законосъобразни фактически и правни изводи за незаконност на уволнението, въз основа на които е постановил своето Решение.

Вън от това пред настоящата въззивна съдебна инстанция единственото ново е приетото заключение на поисканата, назначена, изслушана и приетата съдебна ветеринарно- медицинска експертиза/СВМЕ/, съгласно което посочените в уволнителната заповед аутопсионни протоколи не обективирали извършена аутопсионна дейност, не съдържали данни за извършена аутопсионна дейност, липсвали заключения за причината за смъртта и резултатите от извършаната аутопсия/с изключение на протокол № 170/. В тази връзка не били съставени коректни данни за датите на настъпването на смъртта, имало данни за загнивни процеси само на в 3, 68 % от труповете на животните по аутопсионните протоколи. Вещото лице счита, че не били налице обективни причини, препятстващи извършаването на аутопсия или съставянето но аутопсионен протокол, удостоверяващ всички необходими 2 съдебно ветеринарно- медицински действия. В този смисъл са и подробните отговори от вещото лице на уточняващите въпроси от страните, както и допълнителните му устни пояснения във връзка с писменото му заключение по делото. Въззивният съд счита, че експертизата е изготвена обективно, обосновано и професионално, поради което я възприема изцяло, със законните последици от това. Събраното пред въззивната инстанция ново доказателство/заключение на СВМЕ/ не води до фактически и правни изводи, различни от направени от първоинстанционния РС. Правилен и обоснован е бил изводът на РС за недоказаност на посочените бездействия на служителя в т.1 от уволнителната му Заповед № 1027/10.05.2022г. относно посочените в нея негови нарушения на трудовата дисциплина, свързани със съставяне на аутопсионни протоколи, за които липсват съществени реквизити от съдържанието им, невъзможност в един и същи ден/15.06.2021г./ еднолично да бъде извършена аутопсия на 17 животни, еднаквост на поставените паталогоанатомични диагнози на аутопсираните в един и същи ден еднакви по вид животни, отсъствието на документи, удостоверяващи предаването на аутопсирани животни за унищожение, съответно на действително извършената аутопсия на посочените в протоколите животни. В тази връзка мотивирано, обосновано и правилно РС е приел, че съгласно длъжностната характеристика на служителя К., за длъжността му „главен асистент" не му е било възложено задължение за извършване на аутопсии на умрели животни от учебно- опитното стопанство/УОС/ на работодателя му ТрУ- Ст.Загора.

Следователно правилно РС е преценил, че работодателят не му е възлагал като трудова функция извършване на такава дейност и следователно не му е вменено, като трудова функция, задължение за извършване на такива аутопсии. Никъде в писмен документ по делото/Законов, подзаконов или вътрешно- ведомствен/ служителят, дори и да е извършвал аутопсии с учебна или научна цел, той не е имал вменено му задължение да съставя документ за получаването на труповете от УОС и да отговаря за извозването им от УОС до ТрУ за извършване на такива аутопсии. Също така липсват каквито и да са официални доказателства по делото да му е било възложено по надлежния ред служебно задължение да предава труповете на екарисаж след аутопсията им, загробването им и въобще каквото и да е разпореждане с аутопсираното животно. Поради което е обоснован фактическия и правен извод на РС в атакуваното му Решение, че напълно необосновано, невярно и незаконосъобразно е било посочено в заповедта/като мотиви за налагане на наказание/, че по цитираните аутопсионни протоколи липсват документи за действително извършена аутопсия, което се свързва и мотивира с липсата на бележки за предаване на труповете на екарисаж. По делото още пред РС се е установило и доказало от показанията на разпитания свидетел П.Г., че труповете се събират няколко дни и се докарват с кола от УОС, без документ, загнили, дори и неставащи за използването им аутопсия в резултат на загнивните процеси, обикновено той ги приемал, а след извършване на аутопсия ги оставял в хладилна камера. Този свидетел очевидно е и 3 длъжностното лице, което е предавало труповете на животните за екарисаж, което се доказва и от събраните пред РС, като писмени доказателства екарисажни /потвърдителни/ бележки.

Нито пред първоинстанционния РС, нито пред настоящия въззивен ОССт.Загора работодателят не установи и доказа защитната си теза, че в бланките за аутопсионните протоколи имат някаква задължителна форма, установена от нормативен акт или с вътрешно- ведомствен такъв на работодателя, Протокол от катедрен съвет и от Факултетен съвет. По делото е представено ръководство за упражнения по екарисажно дело и ветеринарно медицинска техника, което е помощно такова, предназначено за нуждите на студентите, както е отбелязано в него и към което, като приложение, е дадена примерна Бланка за аутопсионен протокол, което се потвърждава и от вещото лице- ветеринарен лекар. Това ръководство обаче не представлява учебник, издаден, рецензиран и включен като такъв в задължителната учебна програма, а представлява едно помощно помагало за целите на обучение на студентите по ветеринарна медицина, поради което и приложението на Бланка за аутопсионен протокол е единствено и само един примерен образец, без какъвто и да е задължителен характер. Още повече, че въпросното Ръководство дори не е утвърдено с протокол от факултетен или катедрен съвет. В тази връзка съгласно показанията на свидетеля проф.С. пред РС, значението на Аутопсионния протокол е, ако някой поиска официален документ, въз основа на него се издава този документ. В показания си този свидетел/служител на работодателя ТрУ/ потвърждава, че в аутопсионната зала са получавани животни със загнивни процеси и сочи, че не може да се постави диагноза, когато трупът е на повече от 14 дни, което е в противоречие с написаното от самия него на стр.20, абзац 2 от посоченото Ръководство, че не може да се постави диагноза, ако са минали повече от 24 часа от смъртта на животното. В същото това Ръководство на стр.15, абзац 2 е посочено, че етилогичната диагноза/причина за смъртта/ при заключение се определя при възможност, а в Заповедта за уволнение това е прието като задължение, и съответно липсата на диагноза в Аутопсионния протокол е третирана, като тежко нарушение на трудовата дисциплина. От показанията на св.Р.Д./официален практикуващ ветеринарен лекар/ се установява, че при посещението му през м.май и м.юни в аутопсионната зала на ТрУ е имало мъртви животни, които били вмирисани/първия път- телета, а втория пъттелета и агнета/, като в това полуразложено състояние на труповете не би могло да се постави диагноза и заключение. Същият фактически и правен извод за наличие на загнивни процеси при животните за аутопсия се налага и от датата на акта на ликвидация, която е датата на смъртта на животното и датата на извършване на аутопсията. Като по делото на РС има достатъчно доказателства, че в много случаи смъртта на животните е настъпила в месеци с високи температури и влажност на въздуха, което допълнително ускорява загнивните процеси при тях, като по делото не са налице никакви доказателства труповете да са съхранявани в хладилник. Поради което тези 4 установени и доказани по делото на РС факти и обстоятелства подкрепят направените от първоинстанционния съд изводи, че аутопсионните протоколи не са попълнени във всичките им раздели по обективни причини, свързани със състоянието на аутопсираните животни, липсата на анамнеза, но не и поради недобросъвестност на длъжностното лице- въззиваемия служител.

Безспорно пред РС са събрани множество писмени доказателства от представени аутопсионни книги, че са налице множество аутопсионни протоколи, състави от други лица, с частично попълване на отделните им раздели, включително в протоколи № 26 и № 47 липсват отразени данни от анамнеза относно цели 40 трупа на животни, като и в двата протокола е видно, че са извършени от един и същи човек, макар изписаното заключение да е с различен почерк. Наред с това още пред РС е било установено, че в Аутопсионния протокол № 6/14.01.2020г. на имото на К.Д. липсват данни от анамнеза, а заключението е допълнително дописано, Аутопсионен протокол № 264 е без дата, без данни от анамнеза, без име на преподавател, а само са посочени имена на студенти, макар че е ноторно извество, че студентите не могат да извършват сами аутопсия без надзора и ръководството на преподавател. Наред с това в Аутопсионния протокол N 294/03.12.2020г. за данни от анамнеза е посочено при „100% смъртност", без да е посочен броя на птиците, а в Аутопсионния протокол № 53/06.04.2021г., подписан от доц.Р.С. в анамнеза е записано, че птиците са открити умрели от гледачите и са предоставени с учебна цел, което не представлява снета анамнеза, и като заключение за смъртта на птиците е отбелязано „с учебна цел", и като липсват студенти които да са присъствали. В Аутопсионни протоколи № 92 или 93/и двата от 25.02.2020г./, изготвени от доц.Р.С. за аутопсия на куче „кокер шпаньол“ липсва заключение за смъртта и резултат от хистологично изследване. Идентично в Аутопсионни протоколи № 77/05.02.2020г. и № 85/17.02.2020г. доц.Р.С. не е попълнил графата за заключение. идентичен е случай и Аутопсионните протоколи № 301/30.12.2020г. и № 41/22.03.2021г./и двата изготвени от ас.Н.К./ също липсва заключение, в № 93/25.02.2020г. на проф.С. липсват данни за анамнеза, в № 83/12.02.2020г. в анамнеза е отбелязано „предоставени с учебна цел", което е липса на анамнеза, липсва патоанатомична диагноза, липсва заключение, липсва име и подпис на преподавател- присъствал на аутопсията с учебна цел. По същия начин е оформен и Аутопсионен протокол № 72/30.01.2020г., в чиято част „Анамнеза, клинични признаци и параклинични изследвания" същите следва да се снемат по данни на собственика или стопанина лично от аутопсиращия и да отразяват състоянието на животното преди смъртта му, както и на останалите животни в стадото или региона. При очевидно и безспорно установената пред РС- Ст.Загора практика в ТрУ труповете на животните да се приемат от св.Г., в отсъствието на аутопсиращия - патолог, без придружителна бележка, практически е невъзможно да се попълни частта „Анамнеза", тъй като липсва информация за състоянието на животното и развитието на заболяването преди 5 смъртта, клинични признаци, параклинични изледвания и др. Поради което в тази им част мотивите на атактуваното Решение на РС- Ст.Загора са напълно обосновани, законосъобразни и правилни.