Решение № 11288 от 29.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 67482/2022
- Вид
- Решение № 11288
- Подписан
- 29.06.2023
- Състав
- СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.456 · Граждански процесуален кодекс
- чл.464 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 11288 гр. С, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110167482 по описа за 2022 година
Предявен е иск от О С, БУЛСТАТ ... , с административен адрес: гр. С, бул.„С В“ № 33, представлявана от кмета Ю Н Н, чрез адв.Д., със съдебен адрес гр. С, ул.”Х Б” № 2, ет.З, офис № 6, насочен срещу „С..Г.Г“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.„Р П К“ № 4, ет.6, представлявано от изпълнителния директор Ю Б Ц и „В К Р“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. В, район А, ул.„Г“ № 10, бл......, представлявано от управителя Д Х Х, за признаване за установено, че „В К Р“ ЕООД не дължи на присъединения кредитор по изп.д.№54/2022 год. по описа на Съдебноизпълнителна служба при Силистренски районен съд „С.Г.Г“ ЕАД сумата, за която този кредитор е присъединен по изпълнителното дело, обективирана в удостоверение изх.
№.... от 29.03.2022 г. на ЧСИ З. Д., рег.№... на КЧСИ, с район на действие Варненски окръжен съд, а именно сумата от 5629.25 лв., представляваща разноски по изп.д.№ 20168080401276 по описа на ЧСИ З. Д., рег.№... на КЧСИ, с район на действие Варненски окръжен съд.
Претендират се направените по делото разноски.
В искоВа молба се твърди, че по искане на ищеца от 2022 г., пред Съдебноизпълнителна служба при Силистренски районен съд е образувано изп.д.№ 54/2022 год. по описа на СИС при СРС с взискател О С и длъжник „В К Р“ ЕООД , за сумите, присъдени с два изпълнителни листа. Според ищеца, впоследствие към това изпълнително дело е присъединено и друго негово вземане, въз основа на молба вх.№ 4454 от 01.08.2022 г., с приложен изп.лист, който го установява.
Ищецът сочи, че по изп.д.№ 54/2022 год. на СИС при СРС е получил съобщение от 04.08.2022 г., с което държавният съдебен изпълнител го уведомява, че е присъединил като взискател по цитираното изп.дело „С..Г.Г“ ЕАД. Отбелязва, че към съобщението е приложено и Разпореждане на ДСИ при СРС с изх.№ 8546 от 03.08.2022 г. за присъединяване на взискател, въз основа на удостоверение по чл.456 ГПК, като изрично в него е посочено, че присъединяването е за сумите, описани в удостоверението, издадено на основание чл.456 и сл. от ГПК от ЧСИ З. Д., рег.№... на КЧСИ, по изп.д.№ 20168080401276.
Обръща се внимание, че съгласно удостоверение изх.№.... от 29.03.2022 г. на ЧСИ З.
1
Д., рег.№... на КЧСИ, с район на действие Варненски окръжен съд, по силата на което е станало въпросното присъединяване, „В К Р“ ООД дължи на взискателя „С.Г.Г“ ЕАД сумата 5629.25 лв., представляваща разноски по изп.д.№ 20168080401276.
С предявения иск, ищецът оспорваме вземането на „С.Г.Г“ ЕАД от „В К Р“ ООД.
Според ищеца, „В К Р“ ООД не дължи процесната сума, тъй като такова вземане на присъединения към изпълнителното дело взискател не съществува.
В срока за отговора, единствено ответникът „С.Г.Г“ ЕАД е депозирало такъв, в който изразява становище по допустимостта и осноВелността на предявените искове.
Ответникът изразява становище за допустимост на предявения иск, но по същество неосноВелност. Ответникът твърди, че изпълнително дело № 20168080401276 по описа на ЧСИ З. Д., вписан в КЧСИ под №..., с район на действие - ОС В, е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.10.2016 г. от Районен съд-С, на основание заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1519 от 2016 г. на PC- С, със страни:
„КМ Б“ ЕООД с ЕИК ..., „В К Р“ ООД с ЕИК ...., К М И с ЕГН ********** и М И М с ЕГН ********** - в качеството им на длъжници и „ПИБ“ АД с ЕИК .... - в качеството й на взискател. Според ищеца, с договор за цесия от 19.12.2019 г. той е изкупил вземането на банката, с оглед на което е конституиран като взискател по изпълнително дело № 20168080401276 по описа на ЧСИ З. З. Д.. Сочи се, че на 17.11.2020 г. е депозирана молба от негова страна за прекратяване на изпълнително дело № 20168080401276, на основание чл.
433, ал.1, т.2 от ГПК, но след заплащане на дължимите такси по ТЗЧСИ от длъжника.
Ответникът твърди, че главното задължение по банков кредит № .../18.05.2015 г. е напълно погасено след влизане в сила на изготвеното и предявено на 04.12.2020 г. разпределение по изпълнително дело № 20167650403395 по описа на ЧСИ Г И, във връзка с извършената от нея публична продан на недвижими имоти, както и след влизане в сила на постановление за възлагане. Въпреки това, в момента, в който „С.Г. Г“ ЕАД заявява, че дълга към дружеството е погасен, то не е визирало задължението за заплащане на дължимите обикновени и пропорционални такси по т.26 от ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20168080401276 по описа на ЧСИ З. Д., тъй като същото възниква за длъжника/ците след погасяване на дълга към взискателя, а пропорционалната такса се изчислява върху размера на събраната сума.
С оглед на това се твърди, че след подаване на молбата за прекратяване от „С.Г. Г“ ЕАД, по изпълнително дело № 20168080401276 по описа на ЧСИ З. Д., за длъжниците е възникнало задължението за заплащане на дължимите обикновени и пропорционални такси по ТТРЗЧСИ. Сочи се, че длъжникът изрично в подадена молба на 23.03.2021 г. е потвърдил определения размер на дължимите такси по ТТРЗЧСИ, като е поискал и направил изявление за разсрочено плащане. Според ответника, към настоящият момент дължимите такси не са платени в пълен размер.
С оглед на това и позовавайки се на чл.79 от ГПК, ответникът изразява становище на неосноВелност на предявения иск.
В съдебно заседание единствено ищецът изпраща процесуален представител, който поддържа иска.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.464 от ГПК. Касае се за отрицателен установителен иск с предмет отричаното от ищеца съществуване на право на вземане на присъединен кредитор в изпълнително производство.
2
В случая между страните не е спорно, а и от приетите писмени доказателства се установява, че въз основа на молба от ищеца О С от 14.02.2022 г., пред ДСИ при РС-С, е образувано изп.дело 54/2022 г. въз основа на изп.лист от 19.01.2022 г., издаден по т.д.№ 19/2018 г. по описа на ОС-С и изп.лист от 09.09.2021 г., издаден по т.д.№ 179/2017 г. по описа на ОС-С. Впоследствие, въз основа на молба на взискателя от 01.08.2022 г., са предадени за събиране и вземанията, присъдени по т.д.№ 19/2018 г. по описа на ОС-С, за които е издаден изп.лист на 06.06.2022 г.
В същото време, въз основа на молба от 28.04.2022 г., като взискател е присъединен и ответникът „С.Г.Г“ ЕАД. В тази насока е издадено на 03.08.2022 г. разпореждане от ДСИ при РС-С. Вземането, което присъединения взискател иска да бъде събрано е в размер на 5629.25 лв. и представлява разноски по изп.дело № 20168080401276 по описа на ЧСИ З. Д., рег.№... от КЧСИ. Размерът на дълга е установен с удостоверение на ЧСИ З. Д..
При тези данни съдът намира предявеният иск за процесуално допустим доколкото ищецът и ответникът „С.Г.Г“ ЕАД са конкуриращи се взискател със самостоятелно вземане от длъжника „В К Р“ ООД.
По осноВелността на иска, съдът намира следното:
Доколкото се касае за отрицателен установителен иск, ищецът доказва единствено твърденията си, с които обосновава правния си интерес от него – като установи наличието на свое защитимо право, засегнато от спора, доказвайки фактите, от които то произтича.
Ответникът обаче е длъжен да доже съществуването на отричаното от ищеца право /в тази насока решение №.... от 16.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2683/2018 г., IV г. о., ГК/.
В случая, от приложеното в копие изп.дело № 20168080401276 по описа на ЧСИ З. Д., рег.№... от КЧСИ, е видно, че същото е образувано въз основа на молба от „ПИБ“ АД, срещу „КМ Б“ ЕООД, „В К Р“ ООД, К М И и М И М. Изпълнителното основание е влязла в сила заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ п очл.417 от ГПК от 19.10.2016 г., издадена по ч.гр.д.№ 1519/2016 г. по описа на РС-С. След продажба на вземането на „ПИБ“ АД към „С.Г.Г“ ЕАД и подадена молба от последното дружество, ЧСИ го е конституирал на 17.11.2020 г. като взискател.
По изп.дело са извършени редица изп.действия – наложени запори, възбрани и т.н. За всички тях се дължат такси съобразно ТТРЗЧСИ. В тази насока ЧСИ е издавал сметки /л.113-114, л.244-245, л.255/ и фактури /л.113, 146, л.194, л.244/. Освен това са заплащани дължими такси във връзка с необходими справки и услуги от Община В /л.81-82/, Агенция по вписванията /л.41-43, л.96, л.151/.
По изп.дело има данни за платени в изпълнение на чл.79 от ГПК от взискателя авансово разноски в размер на 6.00 лв. на 06.11.2017 г. /л.143/, в размер на 2076.60 лв. на 04.11.2016 г. /л.150/.
По делото са издавани неколкократно удостоверения за дълга, в които е отразен актуалния размер на дължимите такси и разноски, като към 30.11.2017 г. те възлизат на 1991.16 лв. разноски по изп.дело и 6896.20 такси по ТТРЗЧСИ /л.144-145/, към 23.07.2020 г.
– в размер на 4965.02 лв. /л.253/, към 03.12.2020 г. – 6 352.52 лв., а към 29.03.2022 г. – 5629.25 лв. /л.306/.
При тези данни, от които се установява, че ответникът „С.Г.Г“ ЕАД е кредитор /въз основа на договор за цесия/ на „В К Р“ ООД и на още едно търговско дружество и две физически лица, които отговарят пред него в условията на солидарност, като задължението е предадено за принудително събиране от ЧСИ З. Д., се установява основанието за възникване на процесното присъединено вземане на „С.Г.Г“ ЕАД по изп.дело № 54/2022 г. по описа на ДСИ при РС-С. Извод в тази насока се следва от разпоредбата на чл.79 от ГПК, съобразно която разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените изключения, сред които обаче не попада процесния случай. Съдебната практика 3 приема, че ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител следва да я събере от длъжника съгласно чл.79, ал.2 от ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Когато длъжникът не отговаря за тази такса, частният съдебен изпълнител може да претендира плащането й от взискателя по реда на чл.410, ал.1 от ГПК, независимо от размера на таксата. В същото време невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него, не опорочава съответното изпълнително действие, за което тя е дължима / в тази насока ТР 2/2015 г. на ОСГТКВКС/.
С оглед на това настоящият състав приема, че за „С.Г.Г“ ЕАД е валидно възникнало вземане спрямо „В К Р“ ООД и останалите длъжници по изп.дело № 20168080401276 по описа на ЧСИ З. Д., рег.№... от КЧСИ. За определяне на конкретния размер на задължението са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага, а и страните не са поискали назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да го подпомогне. С оглед на това, размерът следва да бъде определен по реда на чл.162 от ГПК на 5629.6925 лв., която сума съответства на извършените по изп.дело № 20168080401276 по описа на ЧСИ З.
Д., рег.№... от КЧСИ многобройни изп.действия, броя на длъжниците, продължителността на изп.производство във времето, направените от страните писмени изявления по изп.дело и т.н.
Ето защо съдът намира предявеният иск за изцяло неосноВелен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора, единствено ответниците имат право на разноски, каквото искане обаче никой от тях не е направил. По делото не се съдържат и доказателства за извършени от тях разноски, поради което съдът не се произнася с решението си по разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на О С, БУЛСТАТ ... , с административен адрес: гр. С, бул.„С В“ №33, представлявана от кмета Ю Н Н, насочен срещу „С..Г.Г“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.„Р П К“ № 4, ет.6, представлявано от изпълнителния директор Ю Б Ц и „В К Р“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.В, район А, ул „Г“ № 10, бл......, представлявано от управителя Д Х Х, за признаване за установено, че „В К Р“ ЕООД не дължи на присъединения кредитор по изп.д.№54/2022 год. по описа на Съдебноизпълнителна служба при Силистренски районен съд „С.Г.Г“ ЕАД сумата, за която този кредитор е присъединен по изпълнителното дело, обективирана в удостоверение изх.