Решение № 275 от 23.06.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Плевен, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. В.ЧИНА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. В.ЧИНА Въззивно гражданско дело № 20254400500308 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение №121/31.01.2025г., постановено по гр.д.

№5217/2024г. по описа на РС-Плевен състав на същия съд е отхвърлил предявения иск от ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр София, ***, представляно от М. С. и Д. К. К. чрез адвВ.Н.-САК, с правно основание чл. 422 ГПК и цена на иска - 3048,41 лв. против Р. М. Щ., гр. Плевен, п.к, 5800, бул. ***, като изцяло неоснователен и недоказан.

Срещу така постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283 чрез процесуалния им представител адв. В. Н. от САК. Излагат се твърдения, че мотивите на първоинстанционния съд са неправилни, непълни и необосновани, като съдът не е направил разграничение между различния характер на претендираните вземания. Сочи се, че мобилният оператор е изпълнил задължението си да предаде устройствата, предмет на процесните договори за лизинг, както и че с изтичането на срока на действие на договорите падежът на всички лизингови вноски е настъпил и те са изискуеми на общо основание. Процесуалният представител на въззивника сочи, че съдът неправилно е приел, че неустойката, която се претендира за заплащане от страна на ищеца, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, като съдът не е посочил аргументи в тази насока. Посочва съдебна практика. В заключение прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да уважи исковата претенция. Моли за присъждане на разноски.

1

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от особения представител на въззиваемата страна – адв. С. Н. от АКПлевен. В отговора се излага становище, че първоинстанционното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано на доказателствата по делото. Прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната страна не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от адв. Н.

Ш., упълномощен от въззиваемата страна, видно от представеното към молбата пълномощно, който поддържа депозираната въззивна жалба.

Представя списък с разноски.

Въззиваемата страна се представлява от особения представител адв. С.

Н., който оспорва въззивната жалба.

В хода на въззивното разглеждане на делото не са събирани нови доказателства.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на обжалване пред настоящата въззивна инстанция е решението, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал.

1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 342 ТЗ, предявени от страна на ищеца.

Решението е валидно, а в обжалваните части – допустимо. Съдът счита, че същото е НЕПРАВИЛНО, поради следните съображения:

Пред Плевенски районен съд е бил предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника Р. М. Щ., че същата дължи на ищеца „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК 130460283 сума в размер на 3048,41 лв., представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги, начислени неустойки, суми за мобилни устройства, както и неплатени лизингови вноски по Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +***; Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер +***; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; Договор за лизинг към него за пакет базови аксесоари; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за устройство SAMSUNG Galaxy А53 5G 128GB Blue; Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за устройство ACCESSORIES SAMSUNG Galaxy Watch4 40mm BT Gold.

По делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е 2 издадена Заповед за изпълнение №1858/12.06.2024г. по ч.гр.д.№3250/2024г. по описа на РС-Плевен, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. В указания от съда едномесечен срок по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК е предявен процесния установителен иск, поради което същият е допустим.

За да се уважи искът за установяване съществуването на вземания за заплащане на стойността на абонаментни такси по договори за предоставяне на мобилни услуги в тежест на ищеца е да установи, че между страните е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, по силата на който ответникът се е задължил да заплаща абонаментна такса, че ищецът е изпълнил задълженията си и е предоставил достъп до мобилната мрежа и далекосъобщителните услуги, както и че е възникнало такова задължение.

Настоящият състав намира, че в случая посочените материалноправни предпоставки се установят от събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на приложените писмени доказателства по делото по изисканото по ч.гр.д.№3250/2024г. по описа на РС-Плевен завеР. преписи от процесните договори се установява, че между ищеца, в качеството му на доставчик, и ответника, в качеството му на потребител, са сключени описаните в исковата молба Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план Telenor Home 4.99, с месечен абонамент в размер на 4,99 лв.; Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план Интернет за дома с месечен абонамент в размер на 19,99 лв.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от дата 03.11.2021г.; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план Тотал Макс, с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 39,99 лв.; Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари от 17.04.2022г.; Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy А53 5G 128GB Blue; Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка ACCESSORIES SAMSUNG Galaxy Watch4 40mm BT Gold.

От приложените завеР. копия на договорите е видно, че всички те са подписани от абоната. Към договорите са изготвени като приложение ценова листа за абонаментни планове от съответните дати. Приложени са подписани от абоната копия на декларация-съгласие за запознаване на абоната с общите условия, чрез предоставяне на екземпляр от тях; ценова листа за абонаментни планове; запознаване с политиката за лични данни на оператора.

Във връзка с гореизложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответника, че липсва доказателства за възникнало облигационно правоотношение между страните, предвид липсата на доказателства, че ищецът е изпълнил своето задължение по предоставяне на услугата на ответната страна. В настоящия случай са представени договори, подписани от двете страни, като не е опровергана формалната доказателствена сила на същите, поради което съдът приема, че договорите, като обективиращи материалноправните отношения между страните пораждат валидни облигационни правоотношения. Освен това в договорите за мобилни услуги са посочени конкретните номера, чрез които потребителят се идентифицира сред абонатите, посочени са номерата на 3 картите за предоставяне на мобилни номера, които осигуряват достъп на ответника до мрежата и услугите на ищеца, като в този смисъл е осигурен достъп до мрежата чрез предоставяне на фиксиран номер, с което ищецът е изпълнил задълженията си по договора.

В случая следва да бъде направено разграничение между задължението за абонаментна такса, чието изпълнение претендира ищецът и задължението за заплащане на предоставените услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата.

Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в приложените и действащи между страните общи условия. Тя се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса.

С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че вземането срещу ответника за абонаментна такса по сключените договори за мобилни услуги за предпочетен номер +***, за предпочетен номер +***; за предпочетен номер +***; за предпочетен номер +***, изменени с допълнителни споразумения към него е основателна. В подкрепа на този извод е подписването на допълнителното споразумение Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, както и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, тъй като ако не е имало изпълнение, не би имало и допълнителни споразумение към него.

В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че предвид наличието на валидни договори, ответникът дължи заплащане на договоР.те месечни абонаментни такси по договорите, независимо от потреблението на услуги през съответния период. Породилите действие договори създават задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно избраните абонаментни планове.

От друга страна, представените по делото завеР. преписи на фактури са писмени доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключения договор суми, като не е необходимо тези фактури да са подписани, доколкото чрез същите не се установява основанието на вземането.

Установява се, че във всяка фактура е посочено името на съставителя, а освен това същата отговаря на всички изисквания на Закона за счетоводството и няма пречка да бъде приета и ценена като доказателствено средство.

Фактурите са частни свидетелстващи документи и в това си качество имат формална доказателствена сила, като удостоверяват извършване на изявлението и неговото авторство / чл.180 от ГПК / без да доказват верността на вписаните в него други обстоятелства.

Потребителят по договор за мобилни услуги е задължен да заплаща определените от „Йеттел България“ ЕАД цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл. 27 от Общите условия. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.

***званите услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава 4 ежемесечно на името на потребителя; Неполучаването на фактура не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми /чл.26 от Общите условия/. Доколкото особеният представител не оспорва счетоводните записвания, не е допускана съдебно-счетоводна експертиза.

По отношение на претенцията за признаване на установено за дължимо вземането за лизингови вноски, съдът счита същото за основателно, поради следните съображения:

Уважаването на предявената претенция чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 342 ТЗ е обусловена от установяването на следните обстоятелства: наличие на валидно облигационно отношение между страните, възникнало по силата на договор за лизинг, по което ищецът е предоставил на ответника мобилно устройство.

Разпечатката съдържа 44 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9539dee0-1361-47d3-a4db-4f66911d28d0