Определение № 514 от 26.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 514 гр. Благоевград, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20261200500395 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 30675/17.12.2025г., подадена от И. Х. Н., чрез адв.

В. Г. против Решение №833/27.10.2025г, постановено по гр.д.№2168/24 г. по описа на РСБлагоевград.

С въззивната жалба решението се обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните и материалните правила. Твърди се допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане поотделно и в съвкупност на представените от ищеца писмени доказателства, в това число копие от страница от тефтер. Твърди се, че не са обсъдени оспорените от страната разписка от 18.02.2018г. и от 2019г. и в нарушение на процесуалните правила не е открито производство по оспорването им, не са обсъдени показанията на разпитания свидетел М. като заинтересовани по см. на чл.172 ГПК, а част от показанията на този свидетел се определят и като неверни.

Във връзка с твърдението за неизясняване на делото от фактическа страна въззивникът иска да се приемат като писмени доказателства два броя документи, озаглавени офис 2-2 , които се твърди, че са изписани собственоръчно от св.М., както и да се открие производство по оспорване на разписките от 18.02.2018г. и от 0.08.2019г.

При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на решението, уважаване на иска и присъждане на разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответните страни, които в срока по чл. 263, ал.1 ГПК са подали отговор. Жалбата се оспорва като неоснователна. Възразява се по твърдението на жалбоподателя, че не са обсъдени събраните доказателства и за неоткритото 1 производство по оспорване на двете разписки от 2018г. и от 2019г. Изтъква се, че първоинстанционният съд е направил вярна преценка на вида на документите и правилно не е открил производство по оспорване на истинността им по реда на чл.193 ГПК. Твърди се, че въпреки изрично указание от съда, ищецът не е установил размера на тежестта на всяка от страните по смисъла на чл.30, ал.3 ЗС, както и се изтъкват подробни доводи, с които се анализират събраните гласни доказателства. Възразява се по искането на жалбоподателя по приемане на допълнителни писмени доказателства като преклудирано, алтернативно се възразява по приемането им поради неяснота относно авторството им и обстоятелствата, които ще се установяват с тях.

Оспорва се като неоснователно и искането за откриване производство по оспорване на разписките от 2018г. и от 2019г.

В отговора въззиваемите страни излагат своите твърдения за спорните факти и правят анализ на събраните доказателства, като се обобщава, че предявеният иск е неоснователен.

Изтъква се, че в случая се касае до суми за строителството на вещта, т.е когато тези суми са плащани вещта все още не е съществувала, поради това се възразява, че авансовото заплащане на суми за реализирането на строителството на обекта не е от категорията тежести по см. на чл.30, ал.3 от ЗС, според който текст под тежести се има предвид необходимите за запазване на вещта разноски. Алтернативно се възразява по основателността на иска с тази квалификация като се сочи, че всяка от страните е договаряла поотделно за сумите за строителството на обекта със св.М.. Писмен договор за строителството на обекта не е бил сключва както между страните така и с посочения свидетел, поради което всяка страна е договаряла и плащала поотделно със свидетеля М. дължимите по строителството на вещта суми. От ответниците се оспорва, че е налице основание за заплащане на суми на ищеца. Евентуалните разлики в заплатените от всеки от съсобствениците суми по повод изграждането на общата вещ не води до извод за наличие на основание за плащания между самите съсобственици един към друг, тъй като цената е била дължима към строителя или продавача на правото на строеж, а всичко уговорено с продавача или правото на строеж се твърди от ответниците, че е заплатено от тях изцяло. Иска се потвърждаване на решението, присъждане на разноски. Няма доказателствени искания и от тази страна.

Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267, във вр. с чл.262 от ГПК намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. С оглед на това делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. По делото не се налага събиране на доказателства с оглед приложение на императивна материална норма или за защита на страна, за която следи служебно.

При преценка редовността на въззивната жалба съдът констатира, че е подадена от адвокат адв. В. Г., като пълномощник на въззивника И. Н., но по делото, включително и в първоинстанционното такова, липсва налично пълномощно, с което ответната страна да е упълномощила адв.Г. да я представлява пред възивния съд, включително и да подава 2 въззивна жалба. На пълномощното на л.68 и л.138 от РС представителството е ограничено до само пред първата инстанция. Тази нередовност е установено от РС, дадени са указания за това, но същите не са били надлежно съобщени лично на жалбоподателя и затова са останали неизпълени.

За процесуална икономия заедно с насрочването на делото следва да се укаже на жалбоподателката И.Н., че следва да представи пълномощно, с което учредява представителна власт на адв.В. Г. да я представлява пред въззивния съд или в горния срок да потвърди извършените от нейно име действията по подаване на възивна жалба, в противен случай следва прекратяване на въззивното производство и връщане на въззивната жалба.

По доказателствените искания на въззивника и по възраженията на въззиваемите страни относно квалификацията:

Неоснователно е искането на въззивника за откриване на производство по реда на чл.193 ГПК относно истинността на разписките от 2018г. и от 2019г. Доколкото пред РС не е оспорено тяхното авторство следва, че оспорването е относно съдържанието им. Разписките са частни свидетелстващи документи, които като годни доказателствени средства съдът преценява по вътрешно убеждение, с останалите доказателства и които не се ползват с обвързващата материална доказателствена сила. Ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК – чл.153, 154 и 155, а не по тези за производството по чл.193 ГПК /в този смисъл - Решение № 270/19.02.2015г. по гр.д.№ 7175/2013г. на ВКС, 4г.о., постановено по реса на чл.290 ГПК относно въпроса за вида на тези документи и относимостта на производството по чл.193 от ГПК за тях и др./. С оглед вида на двете разписки и оспорването на съдържанието им, не следва да се открива нарочно производство по реда на чл.193 ГПК и това искане на жалбоподателя следва да се остави без уважение.

Във връзка с възраженията от въззиваемите стани относно вида на предявения иск – на въззивника следва да се укаже, че в указания срок, следва да конкретизира следното:

- Да се изложат допълнителни фактически твърдения, с които да поясни имало ли е след сключване на договора за учредяване право на строеж между страните и или между всяка от тях и трети лица сключвани на други договори, какви са били уговорките по тях, кога са извършени всяко от сочените от ищеца плащания – преди, по време или след сключване на договора за строеж, кога правото на строеж се е трансформирало в право на собственост върху обект с идентификатор ***, на какво основание са плащани сумите от ищеца – дали е цена по придобиване правото на строеж или за извършване на строителството, на кого са платени, имало ли е и с кого уговорки за изграждане /строителството/ на вещта и какви са били те с всеки от съсобствениците;

- Да се прецизира петитума на иска в съответствие с уточнените факти и и обстоятелства;

- Да се конкретизира отговорността на всеки от ответниците – солидарна или разделна се претендира.Ако се иска солидарна отговорност – да се уточни от какво произтича тя – от договор и кой е той или от закона.

3

- да се конкретизира твърдяната от ищеца забава, кога е настъпила и на какъв юридически факт се основава.

След конкретизиране от жалбоподателя на горните обстоятелства съдът ще се произнесе по останалите направени от тази страна доказателствени искания.

Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на въззивната жалба с вх.№ 30675/17.12.2025г., подадена от И. Х. Н., чрез адв.

В. Г. против Решение №833/27.10.2025г, постановено по гр.д.№2168/24 г. по описа на РСБлагоевград– пр.основание чл.258 и сл. ГПК.

Докладва въззивната жалба и отговора на въззиваемата страна.

УКАЗВА на жалбоподателя И. Х. Н., че в 1- седмичен срок от получаване на съобщението следва да представи пълномощно, от което да се установява валидно учредена в полза на адв.В.Г. представителна власт да представлява жалбоподателя пред въззивния съд или в горния срок да потвърди извършените от адв.В. Г. процесуални действия по подаване на въззивна жалба, в противен случай - при неизпълнение на горното в указания срок следва прекратяване на въззивното производството и връщане на жалбата.

УКАЗВА на жалбоподателя, че в 1- седмичен срок от получаване на съобщението следва да конкретизира следното:

Да се изложат допълнителни фактически твърдения, с които да поясни имало ли е след сключване на договора за учредяване право на строеж между страните и или между всяка от тях и трети лица сключвани на други договори, какви са били уговорките по тях, кога са извършени всяко от сочените от ищеца плащания – преди, по време или след сключване на договора за строеж, кога правото на строеж се е трансформирало в право на собственост върху обект с идентификатор ***, на какво основание са плащани сумите от ищеца – дали е цена по придобиване правото на строеж или за извършване на строителството, на кого са платени, имало ли е и с кого уговорки за изграждане /строителството/ на вещта и какви са били те с всеки от съсобствениците;

Да се прецизира петитума на иска в съответствие с уточнените факти и и обстоятелства;

Да се конкретизира отговорността на всеки от ответниците – солидарна или разделна се претендира.Ако се иска солидарна отговорност – да се уточни от какво произтича тя – от договор и кой е той или от закона. да се конкретизира твърдяната от ищеца забава, кога е настъпила и на какъв юридически факт се основава.

Съобщението за горните указания да се връчи лично на жалбоподателя.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за откриване на производство по 4 реда на чл.193 ГПК за оспорване истинността на разписките от 18.02.2018г. и от 09.08.2019г.

По останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе при евентуално изпълнение на дадените указания.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.05.2026г. от 9 часа, за която дата и час да се призоват страните, като на жалбоподателя се връчи препис от отговора от въззиваемата страна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5