Решение № 118 от 17.04.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Радомир, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря Е. Т. З. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241730100689 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са съпрузи. През м. януари 2021 г. ответницата напуснала къщата в с. Д. Д., в която към този момент живеели заедно и отишла да живее в къщата, в която живеел техният син, но след два месеца се върнала отново при ищеца. На 01.05.2022 г. се повторила същата случка.

На 05.06.2022 г., около 16,00 ч., ответницата нанесла на ищеца удари с юмруци и с дръжка от лопата по главата и по тялото, вследствие на което на последния били причинени: охлузване в теменната област на главата, покрито с червеникава коричка на нивото на околната кожа с размери 2/0,3 см, охлузване в основата на носа с размери 1,5/0,3 см, както и лек оток; по гърдите отпред в ляво на нивото на трето - пето ребро по средната ключична линия кръвонасядане в мораво - синкав цвят с размери 6/4 см; по предна повърхност на ляво бедро в средна трета - кръвонасядане с мораво - синкав цвят на площ около 10/8 см, като в средата имало охлузване, покрито с червеникава коричка на нивото на околната кожа с размери 3/0,4 см; по предна повърхност на лява предмишница в средна трета - охлузване с размери 4/3 см и по гръбна повърхност на дясна ръка към основата на пети пръст - охлузване с размери 2/1,5 см.

На 01.07.2022 г., пред къщата, находяща се на ул. „И.“ № ., ищецът станал жертва на ново посегателство от страна на ответницата, която го заплашвала и му нанасяла удари с крака и юмруци. Насилствените физически и вербални актове продължили системно и с години, като всичко това се отразило на психиката на ищеца.

Сочи, че е завеждал редица дела по Закона за защита от домашно насилие и неколкократно се е обръщал към органите на реда по въпроса. В допълнение към изложеното, ищецът 1 разбрал, че ответницата му е изневерявала от много време с гръцки гражданин, който бил негов приятел от времето, в което живеели и имали кафене в Гърция. Нейните любовни и извънбрачни отношения били публично известни на приятелския им кръг. Поведението на ответницата станало причина ищецът да започне да посещава психиатър, който му изписал лекарства с цел подобряване на психическото му състояние, които били от групата на антидепресантите и антипсихотиците.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на противоправните действия на ответницата, извършени на 05.06.2022 г. и на 01.07.2022 г., изразяващи се в нанесен побой и заплашване, както и системно отправяни ругатни, обиди, заплахи и клевети пред обществото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата е оспорилa предявения иск, като неоснователен и недоказан, с твърдения, че на 05.06.2022 г., когато се е прибрала вкъщи вечерта, е заварила съпруга си пиян и с рани по лицето. По отношение на твърденията на ищеца за извършен акт на насилие на 01.07.2022 г. сочи, че изложеното не отговаря на истината, тъй като на същата дата е била в гр. Сапарева Баня с нейни приятелки, с които имали записан час за масаж.

Твърди и че от една година с ищеца са във фактическа раздяла и всеки от тях живее свой собствен живот.

Наред с това сочи, че на 24.06.2024 г. ищецът е нанесъл побой на ответницата, като я е удрял, ритал и блъскал по стълбите, причинявайки ú загуба на съзнание. Вследствие извършеното ищецът е бил задържан от служители на МВР за срок от 24 часа. Образувано е било и гр. д. № . г. по описа на РС – Радомир по подадена от С. С. молба за защита от домашно насилие, по което съдът е издал заповед за незабавна защита.

Оспорва иска и по размер, като твърди, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощен представител, поддържа иска и моли за уважаването му.

В съдебно заседание ответницата, чрез упълномощен представител, оспорва предявения иск и моли съда да отхвърли същия като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение с № . г. е видно, че след извършен преглед на ищеца Х. С. е констатирано наличието на охлузване в теменната област на главата, в основата на носа, по лява предмишница и по гръбна повърхност на дясна ръка, кръвонасядане по гърдите отпред и от ляво, както и кръвонасядане и охлузване по предна повърхност на ляво бедро. Описаните увреждания са в резултат на действието на 2 твърд тъп и твърд продълговат предмет, като същите са причинили на лицето страдание.

От приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение с № . г. е видно, че след извършен преглед на ищеца Х. С. е констатирано наличието на кръвонасядане по лява мишница, охлузване по дясна предмишница и охлузване и кръвонасядане по дясна подбедрица. Описаните увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи предмети, като същите са причинили на лицето страдание.

По делото е приложен и болничен лист № ., от който е видно, че ответницата С. С. е била в болничен отпуск за периода от 24.06.2024 г. до 03.07.2024 г., като от представената с отговора на исковата молба медицинска документация е видно, че на същата е поставена диагноза „Посттравматично стресово разстройство“. Видно от приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение № . г., ответницата е споделила пред съдебен лекар, извършил прегледа, че на 24.06.2024 г. е била блъсната от ищеца Х. С., вследствие на което е паднала по стълбите.

Видно от представения по делото препис от решение № . г. по в. гр. д. № . г. по описа на ОС – П. е, че със същото е отменено решение № . г. по гр. д. № . г. по описа на РС – Радомир и е отхвърлена молба на С. П. С. за защита от домашно насилие срещу Х. В. С..

По делото са събрани и други писмени доказателства, които са неотносими към повдигнатия пред съда правен спор, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящия съдебен акт.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А. П.в, А. А., С. Т., В. Т. и Й. С..

Свидетелят А. П.в твърди, че неколкократно е бил свидетел на семейни скандали межди ищеца и ответницата, като според него ищецът е този, който винаги е отстъпвал. Сочи, че е присъствал на скандал в жилището на страните в с. Д. Д., при който ответницата е проявила както вербална, така и физическа агресия към ищеца, като дърпала ищеца за дрехите и го удряла с ръка. Твърди, че ответницата има извънбрачна връзка, като всичко това водело ищеца до отчаяние, същият имал ниско самочувствие и не виждал смисъл в живота.

Свидетелят А. А. твърди, че преди около две години, в началото на лятото е бил с ищеца Х.

С. в с. Д. Д.. Сочи, че е станал свидетел на инцидент в жилището на съпрузите в същото село, при който ответницата е удряла и дърпала ищеца, като всичко е приключило след намесата на свидетеля. Около месец – два след описания инцидент, отново на същото място, твърди, че е присъствал на друг инцидент, при който ответницата, без да е била провокирана, проявила вербална агресия срещу ищеца и свидетеля А., като заявила на ищеца, че „ще умре и няма да мръдне оттам“, след което се обадила на тел. 112.

От показанията на свидетеля С. Т. се установява, че на 01.07.2022 г. ответницата се е намирала в гр. Сапарева баня, като се е прибрала вкъщи около 16,00 ч. – 17:00 ч. Твърди и че ответницата му е споделила, на 24.06.2024 г. ищецът ú е нанесъл побой, вследствие на който имала синина от дясната страна на лицето и се наложило да ползва болничен отпуск за период от три дни.

3

От показанията на свидетелката В. Т. се установява, че на 05.06.2022 г. ответницата е полагала грижи за детето на свидетелката в периода от около 08,30 ч. до 18,30 ч. – 19,00 ч.

Твърди и че многократно ответницата е споделяла за проблемите си с ищеца, който след употребата на алкохол ставал агресивен, като при последния инцидент се наложило ответницата да бъде настанена в болнично заведение.

Свидетелката Й. С. сочи, че ответницата е имала проблеми със съпруга си, произтичащи от това, че последният имал извънбрачна връзка и често злоупотребявал с алкохол. Твърди и че ответницата ú е споделила за инцидент, при който ищецът, който бил в нетрезво състояние, я е бутнал по стълбите в жилището им в с. Д. Д., вследствие на което била хсопитализирана.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – психологична експертиза се установява, че ищецът Х. С. има поставена диагноза „Смесено тревожно – депресивно разстройство. Според вещото лице степента на стреса е причинила такова страдание на ищеца, което е наложило посещение при специалист, който е поставил диагноза вследствие на преживяна тежка психотравмена ситуация и се е наложила медикаментозна терапия, която ищецът следва. От направените психологични изследвания са установени високи нива на депресия, тревожност и стрес. Клиничната картина включва депресивно настроение, тревожност, безпокойство за бъдещето, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, соматични симптоми – безсъние, нежелание за контакти и изолация, довели до значително нарушаване на ежедневното функциониране.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – психиатрична експертиза се установява, че при ищеца към момента на прегледа е налице персистиращо във времето поне от 10 месеца смесено тревожно - депресивно разстройство. Ищецът не е склонен към настоящия момент към манипулиране на околните и временна агресия. Не се наблюдава агресивно и автоагресивно поведение. Емоционално-волевата сфера при същия се характеризира с наличие на доловим дистимен фон на афекта и доловима емоционална лабилност. Активното му внимание е дискретно дестабилизирано, но е в рамките на разширена норма.

Според вещото лице при ищеца се налага приемът на психофармакологични медикаменти за овладяване на наличната тревожно-депресивна симптоматика. Ищецът е критичен към изживяванията и поведението си, като нарушенията на емоционално-волевия му контрол се изразяват в доловим дистимен фон на афекта, реактивно изводим от получената и персистираща във времето психотравмена ситуация и доловима емоционална лабилност, също в дистимна насока.

Същият може да разбира свойството и значението на действията си и може да ръководи постъпките си. По време на разговор с него се наблюдава леко изразено и дискретно психомоторно напрежение и неспокойствие, изводимо от психичното му разстройство.

Липсват некритичност и висока склонност към лъжа.

В момента на разговора с вещото лице ищецът е съобщил, че приема лекарствата, изписани му от лекар - специалист от 28.05.2024 г. до настоящия момент, като едно от лекарствата 4

(„Геродорм 40 мг“) е било изписано еднократно на електронна зелена рецепта, а останалите на обикновен хартиен носител за многократно използване.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и заключенията по приетите съдебно – психологична и съдебно - психиатрична експертизи, като компетентно изготвени от вещи лица, в чиято безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За уважаване на така предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване конкретното противоправно поведение на ответника, настъпилите вреди и техния размер и причинната връзка между поведението на ответника и вредите, като на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.