Определение № 679 от 14.11.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 679 гр. Варна, 13.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20243000500481 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Б. Н., чрез процесуалния й представител адв. З., против разпореждане № 260512/30.07.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2840/2015г. и с което е оставена без разглеждане подадена от нея молба с вх. № 261440/01.04.2024г. в частта по искането й за допускане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.д. № 116/2020г. на ЧСИ с рег. № 718 и е отхвърлена молбата й с вх. № 261440/01.04.2024г., уточнена с молба вх. № 261582/11.04.2024г. в останалата й част.

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че съдът се е произнесъл по незаявено искане и при неизяснена фактическа обстановка, без да изиска издаденият по делото обратен изпълнителен лист. Не са изложени мотиви по всички наведени доводи, не е съобразил постановеното определение на АпС – Варна по в.ч.гр.д. № 216/2020г. относно сумата от 8 532.75 лева, фигурираща в изпълнителния лист и разпореждането за неговото издаване, поради което и оспорва изводът на окръжния съд за допусната очевидна фактическа грешка в акта на въззивната инстанция, вместо в процесния изпълнителен лист. Счита за неправилен и направения извод относно сумата от 135 800 лева, представляваща според жалбоподателката дължимо насрещно задължение вр. предаването на имоти с идентификатори *** и *** Оспорва се и приетите за неоснователни нейни доводи за несъответствие в издадения изпълнителен лист досежно постановеното „предаване на владението“ върху процесните 1 имоти, вместо постановеното в разпореждането „да върне собствеността“.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното разпореждане.

В срока по чл.276 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Р. Я..

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество настоящият състав на АпС – Варна намира същата за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд се е произнесъл по подадена от жалбоподателката В. Б. молба с вх. № 261440/01.04.2024г., уточнена с молба вх. № 261582/11.04.2024г., в която са наведени твърдения, че издаденият по делото в полза на Р. Я. обратен изпълнителен лист № 495/09.12.2019г. не съответства на резултата, постановен с определение № 353/03.07.2020г. по описана АпС – Варна досежно сумата от 8 532.75 лева, за която сочи, че с цитираното определение разпореждането за присъждането й в обратния изпълнителен лист е отменено. Твърди несъответствие и относно сумата от 135 800 лева, тъй като същата не е включена в изпълнителния лист като насрещно задължение, обуславящо връщането на имоти с идентификатори *** и *** по отношение на които това задължение не е било отменено от въззивната инстанция. Наведени са били и твърдения, че неправилно в диспозитива на изпълнителния лист е изписано задължение за предаване на владението, вместо правилното „да върне собствеността“, както и „осъжда да заплати“ суми, вместо „да върне“. С оглед на това е било отправено искане за обезсилване на издадения обратен изпълнителен лист изцяло, евентуално в посочените части, както и за налагане на обезпечителна мярка по чл.389 ГПК чрез спиране на изпълнителното дело, образувано по процесния изпълнителен лист.

С определение от 11.06.2024г. по в.ч.гр.д. № 216/2020г. на АпС – Варна, съдът е приел, че изложените доводи за несъответствие на съдържанието на обратния изпълнителен лист с действително съдържание на задълженията, очертани в разпореждането за издаването му и постановеното по реда на инстанционния контрол определение № 353/03.07.2020г., съставляват твърдения за допусната очевидна фактическа грешка от първоинстанционния съд по гр.д. № 2840/2015г., постановил разпореждане № 7615/09.12.2019г. на АпС – Варна за издаване и издал обратния изпълнителен лист. С оглед на това е препратил същата за произнасяне от този съд.

Тази квалификация се приема и при настоящото разглеждане на спора. С обжалваното разпореждане № 260512/30.07.2024г. окръжният съд се е произнесъл именно по наведените в молбата доводи, а исканото обезсилване на изпълнителния лист би било последица от евентуална основателност на същите и допускане на поправка в изпълнителния лист чрез издаването на нов. В тази връзка твърдението на жалбоподателката, че е налице произнасяне 2 по искане, което не е било заявено от нея е неоснователно.

Неоснователни са и оплакванията за постановяване на обжалваното определение при неизяснена фактическа обстановка поради неизискването на оригинала на обратния изпълнителен лист, предвид основанията в сезиращата молба по чл.247 ГПК и липсата на спор между страните не е налице спор относно съдържанието на същия, видно от подадения отговор и допълнения към него по тези молби.

Въз основа на материалите по първоинстанционното дело, както и приложените към него в.ч.гр.д. № 563/2019г. и в.ч.гр.д. № 216/2020г., двете по описа на АпС – Варна, съдът намира за неоснователни и останалите доводи на жалбоподателката, изложени в молбата й от 01.04.2024г., уточнени с молба от 11.04.2024г. и поддържани в частната жалба.

Изпълнителен лист № 495/09.12.2019г. е издаден въз основа на разпореждане № 7615/09.12.2019г. на ОС – Варна, с което е постановено обезсилване на предходно издаден обратен изпълнителен лист поради частична отмяна на разпореждане № 4283/09.07.2019г. за издаването му, постановена с определение по в.ч.гр.д. № 563/2019г. на АпС – Варна по подадена от Р. Я. частна жалба по в.ч.гр.д. № 563/2019г. /досежно отхвърленото от първоинстанционния съд и уважено от АпС искане на молителя Р. Я. за сумата от 2 034.10 лева, представляваща събрани от него разноски в реализираното принудително изпълнение, както и постановената отмяна по отношение поставеното като условие за връщане на недвижимите имоти изпълнение на насрещно задължение за заплащане на сумите от 36 500 лева и 135 800 лева/. Изрично в разпореждането е посочено изпълнителният лист да бъде издаден съобразно първоначалното разпореждане № 4283/09.07.2019г. /което следва да се разбира съгласно необжалваната част на този акт за издаване на ИЛ/ и постановения съдебен акт от АпС с № 737/26.11.2019г.

Посочените в този изпълнителен лист задължения на длъжника В. Б. изцяло кореспондират на резултата от инстанционния контрол по в.ч.гр.д. № 563/2019г. и на необжалваната към този момент част от разпореждане № 4283/09.07.2019г. В тази връзка съдът намира, че в определение № 737/26.11.2019г. по в.ч.гр.д. № 563/2019г. са формирни ясни мотиви за недължимост от страна на Р. Я. на сумата от 135 800 лева като условие за връщане на имот с идентификатор ***, ведно с изградените в него самостоятелни сгради ***.1 и ***.2, който имот, включващ земя и сгради е бил възложен на мнимия взискател. Обстоятелството, че в диспозитива на това определение е изписан само имот ***.2 сочи на извод за евентуално допусната от въззивния съд очевидна фактическа грешка, но не и за неправилно възпроизведена от първоинстанционния съд воля на съда за отмяна на условното задължение за заплащане на сумата от 135 800 лева, касаещо целия възложен на жалбоподателката недвижим имот – ПИ, ведно с построените в него две сгради.

3

Неоснователни са доводите за неправилно изписване в обратния изпълнителен лист на задълженията чрез осъждане за заплащането на паричните суми, вместо „да върне“ и за предаване владението върху недвижимите имоти, вместо „да върне собствеността“. Задължението по см. на чл.245, ал.3 ГПК за връщане на полученото се възпроизвежда в изпълнителния титул именно чрез постановяването на осъдителен диспозитив за осъждане на длъжника да заплати получените от него парични суми и да предаде владението върху получените вещи.

Що се отнася до сумата от 8 532.75 лева, то дължимостта на същата е отменена с определение № 353/03.07.2020г. по в.ч.гр.д. № 216/2020г., постановено след издаването на изпълнителния лист от 09.12.2019г. по повод подадената в срока по чл.407 ГПК от длъжника В. Б. частна жалба срещу разпореждане № 4283/09.07.2019г. за издаването на първия обратен изпълнителен лист, в която част до този момент същото не е било предмет на обжалване и срещу последващото разпореждане с № 7615/09.12.2019г. Ето защо тази отмяна не сочи на допуснато несъответствие /ОФГ/ в издадения обратен изпълнителен лист от 09.12.2019г., нито пък поражда задължение за първоинстанционния съд да го обезсили. Това би могло да бъде сторено от въззивния съд като последица от постановения от него резултат, но този пропуск не сочи на нарушени права на жалбоподателката, тъй като защитата й следва от разпоредбата на чл.433, ал.1, т.4 ГПК.

Допуснатите стилистични неточности в процесния обратен изпълнителен лист, визирани от жалбоподателката не променят съдържанието на удостоверените в него притезания, поради което и са без значение и не обуславят основателност на искането по чл.247 ГПК.

По гореизложеното, настоящият състав намира, че не са налице основания, съставляващи допуснати грешки в издадения обратен изпълнителен лист № 495/09.12.2019г., които да бъдат отстранени по реда на чл.247 ГПК.

Правилен и законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че искането за спиране на принудителното изпълнение по реда на чл.389 ГПК е недопустимо. В случая липсва висящ исков процес по гр.д. № 2840/2015г. по описа на ОС – Варна относно спорно между страните вземане.

Производството по делото е приключило с влязло в сила решение на АпС – Варна по в.гр.д. № 434/2016г. и с което предявеният от В. Б. против Р. Я. иск за заплащане на парични суми е отхвърлен. Именно с оглед на този резултат и предвид издаденият преди това в нейна полза изпълнителен лист въз основа на отмененото неприсъствено решение е постановено и издаването на процесния обратен изпълнителен лист.

Липсва процесуална възможност за спиране изпълнението на издаден изпълнителен лист, респ. на обратен изпълнителен лист в производство по отстраняване на очевидна фактическа грешка в същия. Аргументи за това могат да бъдат изведени и от разпоредбата на чл.407, ал.2 ГПК.

4

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260512/30.07.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2840/2015г.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Делото да се докладва на съдията-докладчик по в.ч.гр.д. № 563/2015г. по описа на АпС – Варна за преценка необходимостта от провеждане на производство по чл.247 ГПК съобразно приетото в мотивите на настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5