Решение № 1007 от 07.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211000501044 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 4486/23.07.2020 г., постановено по гр.д. № 16354/2017 г., Софийски градски съд, І-3 състав е отхвърлил като неоснователен предявения от Г. Ц. Г. иск против „Уникредит Булбанк“ АД и „М.-871“ ЕООД с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на „Уникредит Булбанк“ АД и „М. 871“ ЕООД, че Г. Ц. Г. не дължи като солидарен длъжник вземането на „Уникредит Булбанк“ АД по Договор за банков револвиращ кредит № 403/22.11.2013 г., прехвърлено на „М.-871“ ЕООД с договор за цесия, сключен между двамата ответници на 20.07.2016 г., за сумата 50 000 лв. – част от пълния размер на задължението от 1418 988, 33 лв.

С Решението ищецът е осъден да заплати на „М. 871“ ЕООД разноски по делото – адвокатско възнаграждение в размер 3000 лв.

Срещу решението в неговата цялост е постъпила въззивна жалба от ищеца Г. Ц. Г..

Въззивникът поддържа неправилност на постановения съдебен акт, до 1 която се е стигнало поради отказ на първоинстанционния съд да допусна повторна тройна съдебно-графическа експертиза за установяване на основния факт по делото, а именно: авторството на подписите поставени върху договора за банков револвиращ кредит № 403/22.11.2013 г.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове от ищеца и да му бъдат присъдени направените в хода на двете инстанции по спора разноски.

В допълващата въззивна жалба въззивникът поддържа, че мотивите и констатациите на съда не кореспондират със събрания доказателствен материал по делото. Намира решението за тенденциозно, тъй като въпреки възраженията на ищеца по изготвената експертиза, тя е приета и кредитирана като пълна и категорична, въпреки че е изготвена без да е обсъден нито един истински сравнителен образец, изготвена е изцяло на копия предоставени от ответната страна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът „М.-871“ ЕООД и чрез своя процесуален представител депозира отговор. Оспорва изцяло жалбата, като счита същата за неоснователна. Счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и същото не страда от сочените във въззивната жалба пороци. Счита допълнителната жалба за недопустима, евентуално неоснователна.

Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди на въззиваемата страна направените във въззивното производство разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът „УниКредит Булбан“" АД не е депозирал отговор.

В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалните си представители моли съда да уважи въззивната жалба. Претендира направените разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото.

В открито съдебно заседание въззиваемият-ответникът „М. 871“ ЕООД и чрез своя процесуален представител поддържа, че предвид приетите по делото нови писмени доказателства ответникът „М. 871“ ЕООД вече не е кредитор на ищеца, а последният изцяло е освободен от дълг и към него няма претенции, поради което е отпаднал правния интерес от предявения иск, поради което моли съда да обезсили първоинстанционното решение и да 2 прекрати производството по делото. Няма претенции за разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемият-ответник „УниКредит Булбанк“ АД, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от Г. Ц. Г. против „УниКредит Булбанк“ АД и „М. 871“ ЕООД за установяване в отношенията между страните, че ищецът в качеството си на солидарен длъжник не дължи прехвърленото с договор за цесия между двамата ответници от 20.07.2016 г. вземане на „Уникредит Булбанк“ АД към „Жоси“ ООД-кредитополучател и ищеца-солидарен длъжник в размер на 50000 лв., част от пълния размер на задълженията в размер на 1 418 988,33 лв.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

По делото като писмено доказателство е приет договор за банков револвиращ кредит № 403 от 22.11.2013 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД от една страна в качеството му на кредитор и от друга страна-„Жоси“ ООД – кредитополучател, ищеца Г. Ц. Г., С. П. П. и ЕТ „М.87-Н. П.“-тримата в качеството на солидарни длъжници. По силата на договора Банката е предоставила на кредитополучателя и при солидарната отговорност на солидарните длъжници, револвиращ кредит до 1 400 000 лв. за оборотни средства и финансиране на разходите за основната дейност, като усвояването се извършва срещу разходно-оправдателни документи.

Съответно кредитополучателят се е задължил след усвояване на кредита да го ползва целево и да го връща ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора срокове и в съответствие с Общите условия, Тарифата за таксите и комисионните на „УниКредит Булбанк“ АД за юридически лица и еднолични търговци.

С договор за прехвърляне на вземане от 20.07.2016 г., за което ищецът е уведомен в края на месец август 2016 г. /признание за този факт се съдържа в 3 самата искова молба/, „УниКредит Булбанк“ АД е прехвърлило на „М. 871“ ЕООД вземанията си по горния договор, които към датата на сключване на договора за цесия възлизат общо на сумата от 1 418 988,33 лв.

Във връзка с оспореното от ищеца авторство /положените от него подписи върху договора/, първоинстанционният съд и на основание чл.193 от ГПК е открил производство по оспорване на договора за банков револвиращ кредит № 403 от 22.11.2013 г., в която връзка е приел заключение на съдебнографическа експертиза, от което се установява, че подписите-обекти на експертизата в долния десен ъгъл на всяка страница от 1-10 вкл., както и на стр.9 в местата „За кредитополучателя:“ в Договор № 403/22.11.2013 г. са положени от Г. Ц. Г..

Това заключение е оспорено от ищеца, но искането за допускане на повторна тройна СПЕ е оставено без уважение от първоинстанционния съд.

От показанията на свидетелката В. Р. Р. се установява, че същата работи в „УниКредит Булбанк“ АД като мениджър корпоративни клиенти и е запозната с договора, чието предназначение е било рефинансиране на съществуващи задължения на „Жоси“ ООД към банката в същия размер.

Свидетелката установява, че договорът бил сключен в офис на банката на ул.

„Калоян“, където към онзи момент било и работното й място. Установява, че при подписването на договора присъствали и двамата управители на „Жоси“ ООД-С. П. и Г.Г..

Разпитан свидетелят С. П. установява, че процесният договор бил подписан с цел да рефинансират стари задължения на дружеството от 2009 г., които влизали в падеж от месец декември, с което били покрити три договора към „УниКредит Булбанк“ АД. Установява се, че преди подписването на договора, е имало преговори, а самият договор бил подписан в офиса на Булбанк на ул. „Калоян“, на което подписване присъствали свидетеля, съпруга му и ищеца.

При така установената фактическа обстановка и с обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че безспорно е доказано както, че Договорът за кредит е подписан от ищеца, така и че той е подписан от него в две качества – като управител на дружеството кредитополучател и като физическо лице – съдлъжник, което с подписване на договора солидарно се е задължило за размера на цялото задължение. Този извод на съда почива 4 изцяло на оспореното заключение на съдебно – графическата експертиза.

Приел е, че договорът за кредит не е нищожен поради липса на съгласие липса на волеизявление от ищцовата страна за това. Приел е, че страните с подписване на договора, са се съгласили да е налице солидарна отговорност по отношение на задължението за заплащане на кредита към Банката. По изложените съображения СГС е приел, неоснователност на исковата претенция и я е отхвърлил изцяло.

Пред настоящата инстанция и поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, е допуснато изслушването на тройна съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещите лица С. Г. Х., Д. К. В. и Д. Г. Г., чието заключение потвърждава изводите на приетото пред първоинстанционния съд заключение.

Това заключение е оспорено от въззивника-ищец във връзка с което е допусната втора поред повторна разширена съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещите лица Б. и Ц., от заключението на която се установява, че подписите за „Солидарен длъжник 1“ в долния десен ъгъл на всяка една от десетте страници на договора, както и в раздела „За кредитополучателя:“ на девета страница от името на „Г. Ц. Г.“ в Договор № 403/22.11.2013 г. не са положени от Г. Ц. Г.. Подписите от името на Г. Ц. Г. са изпълнени със стремеж към имитация и възпроизвеждане на неговите подписи. Няма разлика в химикалната паста, с която са изпълнени подписите от името на Г.

Ц. Г. на всяка една от страниците на договора, респ.няма признаци за подмяна на страница след първоначалното изготвяне на договора. Това заключение е оспорено от въззиваемата страна „М. 871“ ЕООД.

Пред настоящата въззивна инстанция са приети и нови доказателства, а именно: договор за прехвърляне на вземане от 03.08.2020 г., по силата на който „М. 871“ ЕООД е продала на „ИМС 2020“ ЕООД вземането си по процесния договор за банков револвиращ кредит, за която цесия ищецът е уведомен на 30.05.2022 г. и договор за заместване в дълг, сключен на 12.05.2022 г. между „ИМС 2020“ ЕООД и „М. 871“ ЕООД, по силата на който „ИМС 2020“ ЕООД в качеството на кредитор е приел „М. 871“ ЕООД в качеството на поемател като солидарен длъжник по процесния договор за банков револвиращ кредит до размера на сумата от 50 000 лв., предмет на настоящата искова претенция и е освободил досегашния солидарен длъжник 1 5

Г. Ц. Г. от задължението му по договора до размера на сумата от 50 000 лв.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ищеца по делото и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск за недължимост на част от вземането на двамата ответници по договор за банков револвиращ кредит № 403 от 22.11.2013 г., сключен с първия ответник „УниКредит Булбанк“ АД, по който договор ищецът има качеството на солидарен длъжник и което вземане на банката е прехвърлено на втория ответник „М. 871“ ЕООД с договор за цесия от 20.07.2016 г.

Пред първоинстанционния съд между страните не е имало спор относно наличието на правен интерес за ищеца да предяви исковата си претенция.

Липсата на правен интерес, отпаднала в хода на настоящото производство, се твърди от въззиваемата страна „М. 871“ ЕООД, предвид приетите пред настоящата инстанция нови доказателства - договор за прехвърляне на вземане от 03.08.2020 г. и договор за заместване в дълг, сключен на 12.05.2022 г. между „ИМС 2020“ ЕООД и „М. 871“ ЕООД.

По отношение на прехвърляне на процесното вземане обаче са приложими разпоредбите на чл. 226, ал. 1 и ал.3 от ГПК, съобразно които, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни, като постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя.