Решение № 778 от 27.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. Бургас, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20262120201597 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от П. К. С., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 25-0769-005399/13.02.2026 г., издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 137в, ал. 2 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева, равняващи се на 51,13 евро.

В жалбата се излагат съображения за отмяна на наказателното постановление, като се навеждат твърдения, че в автомобила са монтирани фабрично 2 броя обезопасителни детски столчета с колани. Оспорва изложената в АУАН и НП фактически констатации, като поддържа, че при проверката автомобилът не е бил в движение и превозваното в автомобила дете е било извън процесното МПС.

Жалбоподателят редовно уведомен се явява лично. Поддържа жалбата и представя по делото писмени бележки, в които доразвива изложените в нея възражения.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Ж.. Оспорва жалбата и претендира за потвърждаване на НП. Представя писмено становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 07.09.2025 г. около 13:20 жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******** в гр. Бургас, като навлязъл в нарушение на правилата 1 за движение в бус лента и на територията на спирка за градски транспорт на бул. „С.С.“.

Заедно с жалбоподателя пътувала свидетелката С.С., която седяла на предна седалка, а на задната седалка пътували нейната дъщеря и малолетният й внук. След като констатирал, че е навлязъл на забранен участък за движение на автомобили извън градския транспорт, жалбоподателят спрял управляваното от него МПС. От автомобила излезли навън пътниците на задната седалка, поради възникнали естествени нужди на детето. В този момент към автомобила на жалбоподателя се приближил полицейски служител от сектор „Пътна полиция“ - свидетелят К. Б., който извършил проверка на жалбоподателя.

Свидетелят Б. съставил срещу него АУАН за това, че превозва на задната седалка на автомобила дете на възраст под 12 години и с ръст под 150 см, без МПС да е оборудвано със системи за обезопасяване на деца. Впоследствие било издадено и обжалваното НП.

Управляваният от жалбоподателя автомобил е фабрично оборудван с две детски седалки, които са вградени в задната седалка и се повдигат с механизъм, като са снабдени с обезопасителни колани.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. По делото е наличен и снимков материал на вътрешната част (купето) на автомобила на жалбоподателя. Събрани са и писмени доказателства, които наред с гласните установяват изложените по-горе факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.

Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

АУАН е бил съставен от оправомощено лице, а НП е било издадено от компетентен орган съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят отмяна на обжалвания акт.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 137в, ал. 2 ЗДвП.

Съгласно чл. 137в, ал. 2 ЗДвП за деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни средства от категориите M1, N1, N2 и N3, задължително се използват системи за обезопасяване на деца от пълния или непълния клас по смисъла на чл. 137б, ал. 2, съобразен с теглото на детето, в съответствие със:

1. класификацията по чл. 137б, ал. 1 - за системите за обезопасяване на деца, одобрени 2 в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 1;

2. данни от производителя за височината и максималното тегло на детето, за което е предназначена системата за обезопасяване на деца, одобрена в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 2.

От представени от жалбоподателя доказателства – снимков материал и технически специфики на процесния автомобил, се установява, че автомобилът разполага с 2 броя седалки за деца, които са вградени в задната седалка. От снимките се установява, че детските седалки се повдигат, като е наличен механизъм за приспособяване на обезопасителните колани на автомобила да се използват и с повдигнатите детски седалки.

Установява се наличие на обезопасителна система за превозване на деца в управлявания от жалбоподателя автомобил. От поставените от производителя обозначения в процесното МПС „Фолксваген Пасат“ се установява, че монтираната по-малка седалка и обезопасителните колани на автомобила са предназначени за превозване на деца от 15 кг до 36 кг, като за деца от 13 до 18 кг е необходимо поставяне на допълнително обезопасително съоръжение. От ангажираните доказателства се установява, че оборудването в автомобила на жалбоподателя е било подходящо за превозване на дете от 15 до 36 кг, тъй като не се установява наличие на допълнителното според обозначението предпазно съоръжение.

В случая нито в АУАН, нито в НП са посочени възрастта, ръстът и теглото на превозваното от жалбоподателя дете, като в тази връзка съдът не може да извърши преценка дали обезопасителната система в автомобила на жалбоподателя е отговаряла на нормативните изисквания с оглед данните за възраст, височина и тегло на превозваното дете.

В АУАН и НП изобщо не е посочено от фактическа страна, че автомобилът е разполагал с обезопасителна система, която контролният орган е приел за несъответна на законодателните предписания, предвид превозваното в настоящата хипотеза дете.

При така установеното по делото съдът намира, че неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за процесното нарушение. От вменения на жалбоподателя като осъществен фактически състав на нарушението по чл. 137в, ал. 2 ЗДвП, с оглед събраните по делото доказателства, според съда може да се изведе, че не се установява извършено от жалбоподателя нарушение, свързано с неспазване на разпоредбите за безопасно превозване на дете в МПС. Конкретно е изложено от контролния орган от фактическа страна, че жалбоподателят е превозвал дете под 12 години и с ръст под 150 см в автомобил, който не е бил оборудван със система за обезопасяване на деца. Тези твърдения са оборени в процеса на доказване с представени от жалбоподателя доказателства – снимков материал, от който се установява, че автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******** фабрично е оборудван с такава система. Не се изяснява по делото защо свидетелят Б. е приел, че автомобилът не е оборудван с обезопасителна система. По сведения на свидетелката Стоянова преди да потеглят с автомобила, с натискане на бутон се е повдигнало нагоре детско столче, на което е седнало детето и са му били поставени обезопасителни колани.

При така изложеното настоящият състав достигна до извод, че по делото не се доказва 3 извършено от жалбоподателя от обективна и субективна страна нарушение по ЗДвП, поради което се изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност.

С оглед изложеното обжалваното НП е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0769-005399/13.02.2026 г., издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на П. К. С., ЕГН **********, за нарушение по чл. 137в, ал. 2 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева, равняващи се на 51,13 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4