Решение № 1562 от 14.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1562 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена А.

Членове:

Нели Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Емилия Ц. Кривачкова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100504133 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 18497/10.11.2023 г. по гр.д. № 60345/2022 г. на Софийски районен съд, 78-ми състав, Р. П., ЛНЧ: **********, е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: 831830482, на осн. чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от 23 724,34 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.08.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 24 864,30 лв. Със същото решение Р. П., ЛНЧ: **********, е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: 831830482, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 5 904,71 лв. – лихва за забава на главницата от 23 724,34 лв., за периода 10.03.2020 г. – 22.08.2022 г., като искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 6 188,44 лв.

Решението в частта, с която са отхвърлени исковете на ЗД „БУЛ ИНС” АД срещу Р. П., не е било обжалвано и е влязло в сила.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение в частта, с която исковете на ЗД „БУЛ ИНС” АД са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника Р. П.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като се твърди, че съдът не е обсъдил дали е налице виновно противоправно поведение на ответника. Такова според жалбоподателя не се установява от доказателствата по делото. Сочи се, че в констативния протокол за ПТП липсват данни за вината на ответника. Заявено е, че протоколът не обвързва съда относно механизма на ПТП, тъй като 1 съставителят му не е присъствал по време на инцидента. Сочи се, че свидетелските показания не следва да бъдат кредитирани поради заинтересованост на свидетеля, тъй като имуществените вреди, предмет на исковата претенция, са нанесени на собствения му лек автомобил. Отделно от това се заявява, че е налице разминаване между свидетелските показания и съдържанието на констативния протокол относно мястото на произшествието.

Сочи се, че отговорът на първата задача по първоначалната САТЕ не следва да се кредитира, тъй като от изслушването на вещото лице се е установило, че същото не е изследвало механизма на ПТП при даване на заключението по този въпрос. Във връзка с иска за мораторна лихва се твърди, че е не доказано на ответника да е била връчена покана за плащане, тъй като върху наличния по делото документ е отбелязано, че „пратката не е потърсена“, както и липсват доказателства, че пратката е била за доставяне на регресна покана за процесната щета. По тези причини се поддържа становище, че и акцесорният иск е неоснователен. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата стР. ЗД „БУЛ ИНС” АД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на постановеното съдебно решение. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната стР., намира за установено от фактическа и правна стР. следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ:

За възникване на регресното вземане по предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и противоправно поведение на ответника да са настъпили вреди върху застрахованото имущество, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, като установяването на посочените факти е в тежест на ищеца. В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина, действаща по отношение на него съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и че е погасил задължението си за заплащане на обезщетение за причинените от него вреди.

2

От застрахователна полица № Е18990009738 (л. 25 от гр. д. № 9008/2022 г. по описа на СГС) се установява наличието на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ към датата на пътния инцидент между ЗД „БУЛ ИНС” АД и собственика на автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № СВ **** КР.

От констативен протокол № К-316 и показанията на св. А.Д. се установява, че на 03.06.2019 г., около 21:45 часа в гр. София по бул.

„П.Ю.Тодоров“ от бул. „Гоце Делчев“ към бул. „България“ се е движил лек автомобил марка „БМВ“, модел „Ромео Х5“, с рег. № СВ **** АК, управляван от Р. П., ЛНЧ: **********, който в района срещу бл. 3 е ударил намиращия се пред него лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с рег. № СВ **** КР, управляван от А.Д.Д., ЕГН **********, който е бил спрял на светофар. Вследствие на удара лекият автомобил марка „Фолксваген“ се е отклонил от местоположението си и се е ударил в насрещно движещия се лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № СВ **** МХ, управляван от Е.И.П.-И., ЕГН **********.

Във връзка с причинените вреди върху лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ при ищеца е била заведена щета № 19003018747.

В констативния протокол за ПТП са отразени видимите щети по посочените автомобили. По лек автомобил марка „БМВ“, модел „Ромео Х5“ са установени деформация на предна броня, маска, решетка, преден капак, отворени 6 бр. въздушни възглавници, счупен ляв фар, преден калник, а по лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ - деформация на задна част, предна броня, маска, решетка, десен калник, счупен фар, като описанието не е изчерпателно.

От констативния протокол се установява още, че водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Ромео Х5“ - Р. П., е бил изпробван с алкотест Дрегер 7410 № 0298, проба № 1434, която е отчела наличието на 1.43 промила алкохол в кръвта на водача.

Относно доказателствената сила на констативния протокол за ПТП е налице задължителна съдебна практика, с оглед постановени по реда на чл.

290 ГПК решения на ВКС: решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II Т. О ., решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на ВКС, I Т. О ., решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г. на ВКС, I Т. О. и решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/2011 г. на ВКС, II Т. О ., решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. на ВКС, I Т. О. и др.. В същите последователно се приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК - и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.

Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, 3 относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. В рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. И в този случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице въз основа на констатираните факти изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.

При съобразяване на тези принципни положения въззивният съд намира, че констативният протокол не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно механизма на процесното ПТП, доколкото няма данни полицейският служител, изготвил протокола, да е бил очевидец на инцидента. Въпреки това съдът приема, че произшествието се е случило по описания в протокола начин, тъй като описанието, дадено от полицейския служител, намира потвърждение в друго доказателство по делото – показанията на св. А.Д..

Противно на доводите, релевирани във въззивнната жалба, въззивният съд няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на св. Д..

Същият е участник в процесното ПТП и съответно се явява очевидец на развилите се събития. Разказът му напълно съответства на отразените обстоятелства в констативния протокол за ПТП, поради което следва да бъде кредитиран. Соченото от въззивника разминаване относно конкретното място на произшествието според настоящия съдебен състав е несъществено, доколкото свидетелят посочва район на местопроизшествието, в който попадат описаните по-горе улици. Същевременно следва да се има предвид, че между разпита на свидетеля пред съда и настъпване на събитието е изминал значителен период от време – над четири години, което вероятно е дало отражение върху паметта му и не може да се очаква, че същият ще пресъздаде обстановката на произшествието в детайл. На последно място, не се установява твърдяната заинтересованост на свидетеля, тъй като същият не е стР. по настоящото дело, а претърпените от него вреди са били обезщетени към момента на разпита му.

От писмените доказателства по делото - документите за извършен оглед и опис на щетите по лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, се установява, че щетите са нанесени върху: решетка пр. броня; под багажник дясна част; декоративна капачка в задна бр. дясно; топлозащитен екран; заден шумозаглушител; облицовка пр. броня с отвори парт.; престилка задна две части; подкалник метален; основа стоп десен; панел заден десен калник 5 вр.; чело рог заден десен; рог заден десен; рог заден ляв; панел заден ляв калник 5 вр.; рамка багажник; конзола престилка задна дясна; конзола престилка задна 4 лява; уплътнение рамка багажник; насрещник заден капак; ключалка врата на багажник; осветление заден номер дясно; антена; ел. инсталация зад.; датчик парктроник зад.; капак теглич задна броня хром; водач среден задна броня; основна задна броня; водач задна броня дясна; кора декор. багажник средна; декоративна кора багажник лява; декоративна кора багажник дясна; кора заден десен калник; предпазен колан заден десен; предпазен колан заден ляв; декоративна кора на баг. врата; ПВЦ кора на врата багажник; стойка гума резервна ПВЦ държач; основа пр. броня; фар десен; капаче теглич пр. броня; въздуховод пр. десен; кора под радиатори; абсорбер пр. броня; калник пр. десен; арматура пр. броня дясна; стоп десен вътрешен; стоп десен външен; капак заден.

От приемо-предавателен протокол от 19.09.2019 г. се установява, че във връзка със щета № 1903018747 и въз основа на договор за извършване на автосервизни услуги между ЗД „Бул Инс“ АД и „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД е извършен ремонт на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с рег. № СВ **** КР.

Разпечатката съдържа 37 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95367e19-6be9-4adf-a281-9d9f7094b004