Определение № 1252 от 28.03.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1252 гр. Варна, 28.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20233100500537 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 6887/27.01.2023 г. при ВРС, подадена от Я. Я., против протоколно определение от 24.01.2023 г., с което производството по гр.д. № 4757/2022 г. по описа на ВРС, 14-ти състав е прекратено на осн. чл. 130 от ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на прекратителното определение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неоснователно е прекратил производство, доколкото се е позовал на становище на ответника и писмени доказателства, представени след срока за отговор на исковата молба, незачитайки установените преклузивни срокове по ГПК. Настоява, че именно ответното дружество му е изпращало покани за заплащане на дълга, чието отричане се твърди, както и че ответникът го е търсил неколкократно по телефона от свое име, като твърди също, че е бил заплашван със съдебно изпълнение. С оглед горното, обосновава и правния си интерес от водене на иска срещу ответното дружество, поради което моли обжалваното определение на ВРС да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Поддържа, че ВРС правилно е прекратил производството, доколкото „ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД не е надлежен ответник по спора. Излага, че носител на вземането е „А 1 България“ ЕАД, поради което исковата претенция следва да бъде насочена срещу него, а ответното дружество единствено организира извънсъдебните събирания на телекомуникационния оператор. Твърди, че правният интерес при отрицателни установителни искове се извежда от твърденията, изложени в исковата молба, каквито ищецът не е навел. С оглед горното моли обжалваното определение да бъде потвърдено, а частната жалба оставена без уважение.

1

Съдът счита, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане частна жалба, депозирана от лице, легитимирано да обжалва акта на ВРС, като по същество счита жалбата за основателна.

Производството пред ВРС е образувано по подадена искова молба от Я.

Я. срещу „ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи сума в размер на 463.52 лева по изпратена извънсъдебна покана № 12273348 от ответника, съгласно договор № М6117891, сключен с „А1 България“ ЕАД. Ищецът твърди, че през 2020 г. е имал сключен договор за мобилни услуги с „А1 България“ ЕАД, като същият е бил прекратен предсрочно от страна на оператора без писмено предизвестие един месец след неговото сключване. Излага, че ответникът по делото „ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД го е уведомил с извънсъдебна покана, че фигурира в списъците на мобилния оператор за неплатени суми, като следвало да заплати по сметка на последния сумата от 463.52 лева. Ищецът заявява, че не е бил уведомяван за извършено прехвърляне на вземането от страна на оператора в полза на „ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД, с оглед на което оспорва сключения между тези две юридически лица рамков договор, да го обвързва. Излага, че е предал крайното устройство за телевизията в офис на „А1 България“ ЕАД на 06.07.2020 г., за което бил съставен приемо– предавателен протокол, в който било отразено, че абонаментът се прекратява.

Отрича да е бил търсен от оператора и да е бил уведомяван за дължими суми.

Оспорва, че дължи претендираната сума в полза на ответника, като моли същото да бъде установено с решението по спора.

Към исковата молба ищецът е представил извънсъдебна покана от „ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД, както и приемо – предавателен протокол за връщане на устройството на мобилния оператор „А1 България“ ЕАД.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор. В писмено становище, ответното дружество оспорва, допустимостта на исковата молба, като заявява, че не е надлежен ответник по спора. Твърди, че между него и „А1 България“ ЕАД е сключен рамков договор, по силата на който дружеството се е задължило да организира извънсъдебното събиране на вземанията на мобилния оператор, като отрича да е кредитор на ищеца. Моли за прекратяване на производството като недопустимо, в евентуалност признава основателността на предявения отрицателен установителен иск спрямо него. Представя сключения рамков договор с „А1 България“ ЕАД.

В открито съдебно заседание, проведено на 24.01.2023 г., ищецът твърди, че ответното дружество го заплашва с изпълнително производство и съдия изпълнител, но не разполага с доказателства за продажба на вземането в полза на ответника „ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД. Моли в производството като страна да се конституира „А1 България“ ЕАД, като спорът се реши със сила на пресъдено нещо и спрямо него.

Първоинстанционният съд след преценка твърденията на страните и представените доказателства по делото е прекратил производството на основание чл. 130 от ГПК, като е счел, че ответното дружество не е процесуално легитимирано да отговаря по предявения иск, позовавайки се на твърденията на ответника, че не претендира да е носител на спорното вземане.

Настоящият състав намира, че така постановеното прекратително определение е неправилно. Допустимостта на производството е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно, в 2 това число и за процесуалната легитимация на страните. При преценка дали производство е образувано от и срещу надлежна страна съдът изхожда от изложеното в исковата молба без да обсъжда представените от страните доказателства, което е въпрос по основателност на иска. В тази връзка настоящият състав споделя изложеното от ответното дружество, че преценката за процесуалната легитимация на ответника следва да се направи на база наведените в исковата молба твърдения, сочещи на правен интерес искът да бъде предявен спрямо определено лице. В конкретния случай ищецът твърди, че именно ответното дружество „ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД му е изпратило извънсъдебна покана за събиране на вземане по договор за мобилни услуги с „А1 България“ ЕАД като в съдебно заседание процесуалният представител уточнява, че поканата е за издължаване към ответната страна. Наред с изложеното, ищецът твърди, че между „ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД и „А1 България“ ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземания /в съдебно заседание заявява, че ответниците не са упълномощени, а се касае за: /цитат/ „продажба на някакъв дълг“ /край на цитата/, с което също аргументира процесуалната легитимация именно на посочения в титулната част на ИМ, ответник. В съдебно заседание ищецът поддържа също така, че именно ответникът по делото го заплашва с изпълнително производство и съдия изпълнител, които твърдения обосновават правен интерес от водене на иска срещу „ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД. Следва да бъде отбелязано, че ищецът в съдебно заседание е отправил искане в производството по делото да бъде конституирано и дружеството „А1 България“ ЕАД, по което искане съставът на ВРС не се е произнесъл, като е прекратил производството като недопустимо.

Твърденията на ответника, който отрича да е носител на вземането касае материално правната легитимация, а от друга страна всяко лице, което не желае срещу него да бъде воден исков процес може лесно да осуетява развитие на производството единствено с аргументи, че не е надлежен ответник, а извънсъдебно да продължава да засяга правната сфера на ищеца.

Заявеното в исковата молба и съдебно заседание е достатъчно да обоснове правен интерес претенцията да бъде насочена срещу „ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ“ ООД, като следва да се посочи, че ВРС трябва да се произнесе и по отправеното искане за конституиране на „А1 България“ ЕАД след уточнение от ищеца дали се отправя изявление в хипотезите на чл. 228 от ГПК или други релевантни разпоредби, за което съдът е необходимо да даде нарочни указания.

С оглед горното съдът намира, че определението на ВРС, с което производството по делото е прекратено следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Разноски в настоящото производство не се присъждат, доколкото ще бъдат предмет на произнасяне от съда с крайния съдебен акт.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я протоколно определение от 24.01.2023 г., с което производството по гр.д. № 4757/2022 г. по описа на ВРС е прекратено.

3

ВРЪЩА гр.д. № 4757/2022 г. по описа на Варненски районен съд, 14-ти съдебен състав, на Варненски районен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на изложеното в мотивите на настоящия съдебен акт.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4