Решение № 260952 от 12.02.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13685/2019
- Вид
- Решение № 260952
- Подписан
- 12.02.2021
- В сила
- 12.02.2021
- Състав
- СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал.1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 93 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 93, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№................................. гр. София, 12.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ІV-Б състав, в публично заседание на осми февруари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И. мл.с. при участието на секретар К. Лозева , като разгледа докладваното от съдия Станимира И. въззивно гражданско дело № 13685 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 167213/16.07.2019г. по гр.д. № 79373 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 85-ти състав А.Г.И., ЕГН ********** с адрес: *** е осъден да заплати на Б.Г.В., ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв.Челопечене, ул. ******сумите, както следва: на основание на чл. 93, ал.2 от ЗЗД сумата от 5 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 17.12.2018г., до изплащането й, представляваща задатък по предварителен договор от 17.12.2013г за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от поземлен имот, ведно с построените в него първи етаж от жилищна сграда с двоен склад с отделен достъп и гараж; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1200лв., представляващи съдебни разноски по делото.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5128010/30.07.2019г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 25.07.2019г. от ответника по исковете - А.Г.И., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени . Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че действително страните били сключили предварителния договор през 2013г., но неправилно било прието че продажбата на имота на ІІІ-то лице отговорността му за плащане на задатъка в двоен размер следва да се ангажира. За да възникнело това право договорът следвало да бъде развален, каквото изявление не било достигало до него.
Ирелевантно било дали е върнал получената сума по договора. Бил платил на ищеца т.нар. двоен размер на капарото от 5000лв. в брой, но ищецът отказал да му издаде документ за същото. Договорът бил писмен и можело да се развали само с писмено изявление при виновно неизпълнение на задълженията по него, каквото разваляне не било настъпило. Следвало и да му се даде допълнителен срок за изпълнение преди развалянето на договора. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ищец Б.Г.В., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението е правилно. Бил изпълнил задълженията си по предварителния договор , платил 40 000лв. по него, от които 5000лв. били задатък, но на 24.04.2014г. въззивникът бил продал имота на ІІІ-то лице и така за ищеца възникнало правото да развали договора и да иска двойния размер на платения задатък.
Въззивникът се поставил в невъзможност да изпълни задължението си виновно. За да се развали договора не било нужно да дава допълнителен срок, защото предварителния договор сочел срок, а и имотът бил продаден от въззивника на ІІІ-то лице и не можело да се прехвърли на ищеца. Договорът можело да се развали и с подаване на исковата молба. Едва с въззивната жалба се правели възражения срещу твърденията му че договор е развален и тези възражения били преклудирани. Не му била платена процесната сума. Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2033966/17.12.2018г. по регистъра на СРС на Б.Г.В., ЕГН ********** срещу А.Г.И., ЕГН **********, с която е поискал от съда на основание на чл. 93, ал.2 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 5 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 17.12.2018г., до изплащането й, представляваща задатък по предварителен договор от 17.12.2013г за покупко-продажба на недвижим имот, като му се присъдят и разноските по делото. Навел е твърдения, че на 17.12.2013г. с ответника сключили предварителен договор за покупко-продажба на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** в гр. София, район Кремиковци, ул.
„******и построените в него първи етаж от жилищна сграда с двоен склад с отделен достъп и ½ ид.ч. от таванския етаж на сградата, както и за гаража в имота за сумата от 50 000лв, при сключването на договора платил 40 000лв., от която 5000лв. се съгласили да е задатък. Остатъкът от цената следвало да плати при нотариалното изповядване на сделката срок за същото било 30.04.2014г. На 24.04.2014г. ответникът продал имота на ІІІ-то лице и така виновно не изпълнил задълженията си по договора, поставяйки се в невъзможност да ги изпълни. В периода от 16.10.2015г. до 05.11.2018г. ответникът върнал на ищеца платената по договора сума от 40 000лв., но останало да дължи 5000лв. като неплатена част от двойния размер на задатъка.
Ответникът А.Г.И., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че действително с ищеца сключили предварителния договор на 17.12.2013г. и по него му била платена сумата от 40 000лв., от която 5000лв. била задатък. , като на 24.04.2014г. бил продал този имот на ІІІ-то лице. След така извършената продажба с ищеца се споразумели да развалят договора и се съгласил да върне платената сума от 40 000лв. и да доплати сумата от 5000лв., представляваща още един задатък, като първо на вноски върне платеното и след това плати двойния размер на задатъка. В периода до 07.11.2018г. изпълнил задълженията си към ищеца, последното плащане било от 05.11.2018г. и така върнал платената му по договора сума по банков път. Бил платил и 5000лв. като още един задатък в края на ноември 2018г., но това плащане било в брой. Поради така извършеното плащане не дължал процесната сума.
Претендирал е разноски.
С определение от 16.05.2019г. районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са сключили предварителен договор посочен в исковата молба и по този договор ищецът е платил на ответника 40 000лв., която била върната от ответника на ищеца.
По делото е приет неоспорен от страните предварителен договор от 17.12.2013г. за покупко-продажба на недвижими имот , носещ подписи на страните по него, платежно нареждане от 17.12.2013г., съгласно които А.Г.И. се е съгласил да сключи с Б.Г.В. окончателен договор за продажба на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** в гр. София, район Кремиковци, ул. „******и построените в него първи етаж от жилищна сграда с двоен склад с отделен достъп и ½ ид.ч. от таванския етаж на сградата, както и за гаража в имота за сумата от 50 000лв, при сключването на договора купувачът е платил на продавача 40 000лв., от която 5000лв. страните са се съгласили да е задатък, а остатъкът от цената следвало да плати при нотариалното изповядване на сделката срок за същото било 30.04.2014г.Съгласно чл. 7 от договора продавачът се е задължил да не сключва предварителни договори за имота с ІІІ-ти лица, да не го прехвърля на ІІІ-ти лица и да не се разпорежда с него. Съгласно чл. 15 от договора при неизпълнение виновно на задълженията по чл. 7 от договора продавачът дължи двойния размер на платения от купувача задатък.
Приет е нотариален акт № 138/24.04.2014г. съставен от нотариус М.-Р., рег. № 504 на Нот.К., съгласно който на 24.04.2014г. А.Г.И. е продал на Р.С.Д.първи етаж от жилищна сграда с двоен склад с отделен достъп и ½ ид.ч. от таванския етаж и котелното на сградата, както и гараж, заедно с ½ ид.ч. от мястото, в което са построени, представляващо поземлен имот с идентификатор *** в гр. София, район Кремиковци, ул. „******за сумата от 47300лв.
Разпитан по делото св.
К.И. е заявила, че е съпруга на ответника, по предварителния договор на ищеца била върната платената от него сума от 40 000лв., разбрали се това да е поетапно и така направили с плащане на вноски по банков път. През зимата на 2018г. свидетелят предала на ответника в брой 5000лв., които били размер на един задатък, предаването станало на работното й място и по нейна молба присъствал и управителя на цеха – Р.Д.. Къщата продали на Р.Д., той бил съпруг на сестрата на ответника.
Разпитан по делото св.
Р.С.е заявил, че познава ищеца, той имал фирма за водопровод, парно, шпакловки и мазилки, правил на свидетеля ремонт на къщата му , били там постоянно с брат му, къщата била на 100км. от София в с.Батулци, Ловешка област, през това време и свидетелят бил там, идвал в София само за материали общо не повече от 3 пъти. Ремонтът бил извършен от 15.11.2018г. до 03.12.2018г.
Разпитан по делото св. Р.Д. е заявил, че е съпруг на сестрата на ответника, работел във фирма „Р.****”ЕООД в същата фирма работела съпругата на ответника от 2014г. в кв. Враждебна, ул. „Япаджа”. Посочил е, че познава ответника Б., той бил приятел на наемодателя на свидетеля, знаел, че Б. имал да взима от А. някакви 5000лв. във връзка с покупка на къща. Сумата от 5000лв. била дадена на Б. от съпругата на А. в края на ноември
2018г., свидетелят присъствал на предаването на парите.
Пред въззивният съд е прието становище вх. № 20836/30.12.2019г. депозирано от А.И. по дело 1863/2018г. по описа на ОС-Бургас“, по което страните не спорят че страна е и Б.В., с което становище И. е заявил, че предварителния договор е развален и спорът по дело 79373/2018г. на СРС, 85-ти състав е само за още един размер на платения задатък от 5000лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно чл. 93, ал.2 и чл. 86 от ЗЗД - иск за за плащане на сума в размер на един задатък по предварителен договор за покупко-продажба на вещни права върху недвижим имот.
При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е имало валиден предварителен договор за покупко-продажба на вещни права върху недвижим имот, по който ищец е изпълнил задълженията си в срок, че е платил на ответника сумата от 5000лв, представляваща задатък, че се е отказал от договора, поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника по договора, продал имота на ІІІ-то лице.
При така депозирания отговор в негова тежест е да докаже, че е платил на ищеца процесната сума.
Задатъкът е уреден в разпоредбата на чл. 93 от ЗЗД. Тази разпоредба намира приложение тогава, когато страните са се уговорили предварително да се даде определена вещ, включително и определена сума, на която е придадена потвърдителна, обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция, като се уговори предварително правното положение на тази вещ при изпълнение, както и при неизпълнение на договора съобразно чл. 93 от ЗЗД. Страните са свободни да уговарят в съглашението помежду си съдържанието на правоотношението, възникнало между тях. Задатък може да се претендира при отказ от договора, като претенцията за връщането на задатъка в двоен размер, води до разкъсване на договорната връзка поради отказ от договора. Предявяване на искане за връщане на задатък съдържа в себе си изявление, че страната не е съгласна договора да поражда други последици, свързани с конкретно неизпълнение на определено задължение на насрещна страна, освен връщането на задатъка. Функциите на задатъка са обезщетителна и санкционна, но и потвърдителна и обезпечителна. За разлика от неустойката, задатъкът подлежи на предварително предаване на насрещната страна по договора, преминава в нейния патримониум и служи както за потвърждаване на договора, така и обезпечава изпълнението му. В зависимост от това коя от страните е неизправна, последиците по отношение на задатъка са различни. Ако е неизправна страната, която го е дала, то тя не може да иска връщането му и той си остава в патримониума на страната, която го е приела-чл. 93, ал.2 от ЗЗД . Ако е неизправна приемащата страна, то тя дължи връщането му, като размерът може да бъде двоен. Последното законодателно разрешение разкрива проявният елемент не само на обезщетителната, а и на санкционната му функция на задатъка.
Разпечатката съдържа 39 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9535881c-1dfb-40d5-aad8-95aaffa51aa0