Разпореждане № 552 от 22.04.2024, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 552 гр. Перник, 22.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Съдия:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500182 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 68 от 22.01.2024 г., постановено по гр.д. № 4311/2023 г. Районен съд – Перник е осъдил Община Перник с ЕИК 000386751, с адрес гр. Перник, пл. „Св.

Иван Рилски“ № 1A, да заплати на Д. И. И. ЕГН **********, представлявана от своите родители Т. В. И. ЕГН ********** и И. Д. И. ЕГН ********** и тримата от *** , сумата от 3 000.00 лева - дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане от 10.09.2021г. в гр.Перник, изразяващо се получена разкъсно - контузна рана на трети пръст на лява ръка, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 10.09.2021г., до окончателното й изплащане а също и направените по делото разноски изчислени съобразно уважената част на исковите претенции в размер на 25.00 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 24 000.00 лева неимущедсвени вреди, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на страните са възложени разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Д.

И. И., представлявана от своите родители Т. В. И. ЕГН и И. Д. И., чрез адв. Т. Б., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва в отхвърлителната му част, както и в частта за разноските като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения, в допълнение на които се цитират и законови разпоредби, въз основа на които се счита, че общината като юридическо лице осъществява правни действия или бездействия, чрез натоварени от нея лица и отговаря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. Счита, че в конкретния случай натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара в годно състояние, което да осигури безопасно преминаване по него. Сочи, че това обстоятелство се доказва и от събраните доказателства по делото. В продължение с жалбата се изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение, като се сочи, че същото е занижено и не може да репарира в пълен обем претърпените вреди от морално естество. Намира за неправилно и неподкрепено от доказателствения 1 материал заключението на първата инстанция, че процесния случай е налице и липса на родителски контрол, като се излагат аргументи в тази насока. Въз основа на изложеното се моли съда за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените искови претенции да бъдат уважени изцяло. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Община Перник, представлявана от Станислав Владимиров – кмет, чрез процесуален представител Р.С.

– началник отдел „ПО“, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост в съответствие с насоките на константната съдебна практика по отношение степента на претърпените болки и страдания и справедливото им обезщетяване по смисъла на чл.

52 от ЗЗД. Навеждат се твърдения, че съгласно константната съдебна практика на обезщетение подлежат единствено преките е непосредствени вреди от увреждането, резултат от непозволено увреждане. Въз основа на изложените съображения се моли съда за постановяване на решение, с което въззивната жалба и изложените в нея съображения да бъдат оставени без уважение. Прави се искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията на редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на проект на доклад по делото.

ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.

НАСРОЧВА делото за 16.05.2024г. от 10.55 часа, за която дата и час страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния жалбоподател – и с препис от писмения отговор.

2

Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат. да запазите имиджа и тайните си; обичайно се изпълнява доброволно; за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото. медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.

За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3