Решение № 350 от 12.10.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Христина Михова

Светла Букова при участието на секретаря М.на Кр. Петрова в присъствието на прокурора Красимира Филипова като разгледа докладваното от Румен Петров Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200518 по описа за 2023 година Настоящото, второ, касационно производство е образувано по жалба на адв. Р., в качеството му на защитник на подсъдимата И. Б. и по жалба на частните обвинители и граждански ищци М. и А. Ч., чрез поверениците им адв. Д. и адв. Х., против въззивна присъда № 2/09.03.2023 г., постановена по внохд № 20223000600269/2022 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

В жалбата на защитника са ангажирани и трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НПК. В допълнението към нея се твърди, че решението /очевидно се има предвид въззивната присъда/ е постановено при липса на мотиви, изразяващи се в отсъствието на всестранен и пълен анализ на доказателствата, без въззивният съд да се е съобразил със задължителните указания в отменителния акт на касационната инстанция. Посочено е, че за да достигне до извода, че не са налице достатъчно доказателства за категоричен отговор на въпроса при какъв светлинен сигнал на светофара е преминал кръстовището пострадалият моторист, на практика са изключени обясненията на подсъдимата, въпреки че същите са кредитирани като достоверни, приетите писмени доказателства от община Варна и общинско предприятие ТАСРУД - Варна, относно режима на работа на светофарната уредба и експертните заключения. Вторият състав на апелативният съд е провел 1 съдебно следствие, като е назначил допълнителна комплексна експертиза с разширен персонален състав, без да направи опит да приобщи по предвидения процесуален ред повторната комплексна експертиза, назначена и приета от предходния състав, без да изложи съображения защо приема първоначалната експертиза за необоснована или неправилна, което сочело за неговата необективност и пристрастност при утвърждаване на обвинителната теза. Сочи се, че без основание е отхвърлено искането за прилагането на други коефициенти на ускорение и спирачно закъснение на управлявания от подсъдимата автомобил, поради което спорът е останал неизяснен от фактическа страна, а приетият на база констатациите на вещите лица механизъм на възникване на ПТП не само не е единственият възможен, но на практика се явява една от многото вероятни хипотези, с което е нарушено правото на защита на Б.. Присъдата е лишена от мотиви и в гражданско осъдителната част, тъй като не са отразени критериите, въз основа на които е формиран размерът на присъдените обезщетения и процентът на съпричиняване, още повече че на сестрата на пострадалия не се дължало обезщетение за неимуществени вреди. В разрез с разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗДвП съдът е приел, че на кръстовището едновременно е действала регулация, както с работещата светофарна уредба, така и с пътни знаци, поради което изводът за допуснато нарушение по смисъла на чл.50 от ЗДвП от водача на лекия автомобил се явява в противоречие с материалния закон, още повече че при възникналата опасност ако пострадалият е бил изпълнил задължението си по чл.20, ал.2 от ЗДП е имал техническа възможност да намали, да спре и да избегне удара. С основание въззивният състав е могъл да приеме, че мотористът е преминал кръстовището на забранен - червен сигнал на светофара, което подсъдимата нито е могла, нито е била длъжна да очаква, поради което за нея инцидентът представлява случайно деяние, по смисъла на чл.15 от НК. Тъй като произшествието е резултат само и единствено от противоправното и виновно поведение на пострадалия, това налагало подсъдимата да бъде оправдана, а гражданските искове отхвърлени като неоснователни. При условията на алтернативност се претендира да се отмени обжалваната присъда като Б. бъде оправдана по повдигнатото й обвинение, да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, да се отхвърлят изцяло предявените граждански искове или да се намали техния размер.

В жалбата на частните обвинители и граждански ищци М. и А. Ч., чрез поверениците им адв. Д. и адв. Х. е посочено единствено, че наказанията на подсъдимата и присъдените размери на гражданските искове са силно занижени, като молят те да бъдат увеличени, както и да им се присъдят направените разноски - адвокатски хонорари за всички инстанции до момента.

В съдебно заседание подсъдимата И. Б. не се явява, редовно призована. Упълномощеният защитник поддържа жалбата и пледира тя да се уважи по изложените в допълнението към нея подробни съображения.

2

Жалбоподателите М. и А. Ч., както и поверениците им, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. В постъпилото писмено становище са изложени съображения за отхвърляне жалбата на защитника като неоснователна.

Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационните жалби са подадени в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирани страни, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което са допустими, но разгледани по същество - частично основателна се явява единствено жалбата на защитника и то само в гражданско-осъдителната й част.

С присъда № 13/10.02.2020 г., постановена от Окръжен съд - Варна по нохд № 702/2019 г. подсъдимата И. Д. Б. е призната за невиновна и на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.343, ал.1, б. „В“ от НК и са отхвърлени като неоснователни предявените граждански искове.

По протест на прокурор от ОП - Варна и жалба на частното обвинение е образувано внохд № 105/2020 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С постановената по делото въззивна присъда № 26002/21.01.2021 г. е отменена първоинстанционната такава и подсъдимата е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б. „В“ от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Подсъдимата е осъдена да заплати на М. Ч. сумата от 150 000 лв., а на А. Ч. - 120 000 лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2018 г. до окончателното им заплащане, като и направените по делото разноски.

По жалба на защитника и на частните обвинители и граждански ищци с решение № 60109/30.08.2022 г. по н.д. № 465/2021 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК е отменена въззивната присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

3

При второто въззивно производство с присъда № 2/09.03.2023 г.

/предмет на настоящата касационна проверка/ по внохд № 269/2022 г. на основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК отново е отменена първоинстанционната оправдателна присъда и подсъдимата Б. е призната за виновна в това, че на 17.10.2018 г. в гр.Варна, при управление на л.а. „О. К.“ е нарушила правилата за движение по пътищата - чл.50, ал.1 от ЗДП, и по непредпазливост е причинила смъртта на И. Ч., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„В“ от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода, което наказание е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, като е постановено и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати на М. Ч. сумата от 120 000 лв., а на А. Ч. - 100 000 лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2018 г. до окончателното им заплащане. В тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски - на частните обвинители и граждански ищци в размер на 1 600 лв., 815,29 лв. - по сметка на ОД на МВР - Варна, а в полза на бюджета на съдебната власт - 3 391,75 лв. по сметка на ОС - Варна, 11 621,60 - по сметка на АС - Варна, както и 4 800 лв. и 4 000 лв. дължима държавна такса върху уважените размери на предявените граждански искове.

Касационната инстанция не установи съществени пороци в доказателствената дейност на втория въззивен съдебен състав при изясняването на релевантната за ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимата фактология. След проведеното въззивно следствие са отстранени констатираните противоречия в мотивите относно мястото на удара по широчина и дължина на пътното платно, скоростта на движение на лекия автомобил, мястото на контакт с мотоциклета и отстоянието помежду им в момента, когато Б. е предприела навлизане в кръстовището, траекторията й на движение и изминатият от нея път при извършване на маневрата завой надясно до мястото на удара по платното на бул.„Сливница“ в гр.Варна, включително и относно въпроса на какъв сигнал на светофарната уредба, разположен за посоката на движение на пострадалия е преминал мотоциклетът, преди сблъсъка с автомобила. В изпълнение на указанията на ВКС в предходното отменително решение, относно невъзможността да бъде ценена назначената от първия въззивен състав т.нар. „арбитражна“ експертиза, контролираният съд е назначил допълнителна петорна комплексна такава, поради което няма как да се приеме тезата на защитата, че вторият въззивен състав не е направил опит да я приобщи по предвидения процесуален ред, а като я е изключил от доказателствената съвкупност е игнорирал част от експертните заключения. Нереализирането на визираната експертиза, в която е отсъствал специалист по трасология, като способ на доказване не се явява в случая съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимата, тъй като това е суверенно право на съда, а същевременно такива са били и указанията на касационната инстанция. Именно изпълнението на 4 тези указания и след като по делото е установено, че експертното заключение по назначената от първоинстанционния съд КСМАТТЕ не е достатъчно пълно и ясно, с оглед постъпилите множество допълнителни писмени въпроси от всички страни /включително и от защитника/ е дало основание на контролирания съд да допусне допълнителна комплексна експертиза.

Действително от определение № 288/13.12.2022 г. на въззивния съд за назначаването й не става ясна причината, поради която към първоначално определените вещи лица: проф. д-р Р. - съдебен лекар, Е. А. - трасолог и инж.

Т. Т. - автоексперт, изготвили основната експертиза, са включени допълнително още двама автоекстерти - проф. д-р инж. С. К. и доц. д-р Х. У..

В НПК не съществува изрично изискване при назначаване на допълнителна експертиза заключението да се изготви от същите вещи лица, а същевременно очевидно сложността и обемът на допълнително поставените въпроси са дали основание на въззвиния съд да разшири персоналния състав, като към първоначално определените, включи и двама от най-изявените в страната автоексперти, които едновременно с това са били и част от състава на нереализираната „арбитражна“ експертиза. При това положение, няма как да се споделят противоречивите възражения на защитата от една страна - за необективност и пристрастност на съдебния състав към обвинителната теза, тъй като са спазени не само формалните изисквания на закона, но и по никакъв начин не е разкрито предварително мнението на съда по въпросите от значение за крайните му изводи относно извършеното деяние и наказателната отговорност на дееца, а от друга - за пълното игнориране на изводите от неприетата т.нар. „арбитражна“ експертиза.

В атакувания съдебен акт е обърнато специално внимание на истинността на обясненията на подсъдимата, като изрично е посочено в кая част те са възприемат като достоверни, и в коя не се кредитират /л.9 -10 от мотивите/. Същевременно изводите на съда относно механизма се основават, освен на назначената и приета от него експертиза, но и на показанията на свидетели-очевидци Х. и М. и приетите писмени доказателства, следователно не са изградени на предположения, както се твърди в допълнението към жалбата.