Решение № 4440 от 31.10.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4440

Хасково, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II състав, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ИВА БАЙНОВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело № 20247260700562 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Сдружение „Фонд за дивата флора и фауна – Сакар“ със седалище и адрес на управление в [населено място], *, и с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], представлявано от Я. Г. И., подадена чрез пълномощник, против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане с №01-6700/2#3 от 22.03.2024г., издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Жалбоподателят счита, че обжалваният акт е незаконосъобразен, поради издаването му в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Счита за неправилно приетото от административния орган, че е поел нов тригодишен ангажимент. Позовава се на разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредба №7/24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и сочи, че поемането на ангажимент става със „Заявление за подпомагане“, а не със „Заявление за плащане. Сочи, че през 2022г. е подал заявление за плащане с убеждението, че продължава за още една година поетият от него ангажимент без да поема такъв за чисто нов тригодишен период, а органът неправилно е изменил волята му без да я изясни. Твърди, че е бил въведен в заблуждение, тъй като му е било предоставено заявление за плащане, при което е останал с убеждението, че продължава за още една година вече поетият ангажимент. Счита, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК, както и че не е обсъдил възраженията му по повод откритото производство по издаване на АУПДВ и така е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди, че оспореният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

По изложените съображения жалбоподателят моли оспореният акт да се отмени. Оплакванията за незаконосъобразността му се поддържат в представена чрез пълномощник писмена молба с вх.№6122/13.09.2024г., като в същата се претендират и разноски съгласно представен договор за правна защита и съдействие.

Ответникът – Зам. Изпълнителен Директор на ДФ “Земеделие“, в депозирана чрез процесуален представител Молба вх.№6216/17.09.2024г. излага аргументи за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.04.2022г. от Сдружение „Фонд за дивата флора и фауна – Сакар“ УРН ****, е било подадено общо Заявление за подпомагане, а на 30.05.2022г. и Заявление за подпомагане 2022, форма за ЕТ/юридически лица, регистрирано с УИН 26/120522/29058, със заявено подпомагане по различни схеми и мерки, вкл. по мярка 10 „Агроекология и климат“ , и с Приложение за кандидати поредна година по мярка 10 „Агроекология и климат“ 2022 с отбелязване в същото, че е заявление за плащане , както и че заявеното подпомагане е по направления „Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/“ и „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“. Към заявлението са приложени съответните общи декларации , вкл. задължителните за участие по заявените за подпомагане направления по мярка 10.

С Уведомително писмо изх.№02-260-2600/13.12.2022г. и във връзка с подаденото Заявление за подпомагане с УИН 26/120522/29058, Сдружение „Фонд за дивата флора и фауна – Сакар е уведомено, че е одобрено за участие по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ от мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020. Не е спорно, че изплатената му сума по направлението за кампания 2022 е в размер на 7761,49 лв.

Във връзка с изменение на чл.18, ал.3 от Наредба №7/24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 / Наредба №7/24.02.2015г./ , обнародвано в Д.в. бр.31/2022г., в сила от 19.04.2022г. , въвеждащо единна процедура, с която ДФЗ – РА едновременно прекратява многогодишните ангажименти и пристъпва към възстановяване на полученото финансово подпомагане по тях, с писмо изх.№01-6700/2 от 15.12.2023г., сдружението е уведомено, че при извършени административни проверки за спазване на поет тригодишен ангажимент, е установено, че не е подало заявление за плащане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ през кампания 2023г. Предвид последното и във връзка с чл.18, ал.3, т.1 от Наредба №7/24.02.2015г. е уведомено, че на основание чл.26, ал.1 от АПК, ДФЗ открива производство по прекратяване на агроекологичния ангажимент и по издаване на АУПДВ. В писмото е посочена изплатената сума по мярката през първата година от ангажимента по заявление с УИН 26/120522/29058 за кампания 2022 – 7761,49 лв, представляваща и общо изплатеното финансово подпомагане по направлението през годината, предхождаща прекратяване на ангажимента. Посочено е, че в съответствие с чл.18, ал.4, б.“а“ от Наредба №7/24.02.2015г. жалбоподателят следва да възстанови 100% от полученото финансово подпомагане от 7761, 49 лв, а именно 7761,49 лв. С писмото, при несъгласие с направените констатации, е даден 14-дневен срок от получаването му, в който да се представят възражения и допълнителни доказателства, относими към изложените констатации. Видно от направеното в писмото отбелязване, същото е получено на 21.12.2023г. от Я. Г. И. – управител на Сдружение „Фонд за дивата флора и фауна – Сакар“.

На 03.01.2024г. от сдружението е подадено Възражение по писмо изх.№01-6700/2 от 15.12.2023г. При позоваване на чл.8, ал.2 от Наредба №7/24.02.2015г. са развити съображения, че поемането на ангажимент по мярка 10 става със „Заявление за подпомагане“, а продължаването му – със „Заявление за плащане“. Във възражението е посочено, че през 2022г. е подадено заявление за плащане с убеждението, че се продължава за още една година поетият от сдружението ангажимент и не е изразявано желание за поемане на тригодишен такъв през 2022г. , както и че кандидатът е бил въведен в заблуждение от служители на фонда. Посочено е също, че за този факт са подавани многобройни жалби, както на хартия, така и на официалната електронна поща на ДФЗ. Към възражението не са приложени доказателства.

На основание чл.27, ал.3 , ал.5 и ал.7 от ЗПЗП , чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, и чл.7, пар.1 и 2 от Регламент (ЕС) №809/2014г. на Комисията от 17.07.2014г. за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) №1306/2013 на ЕП и на Съвета по отношение на прилагането на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие , и на основание чл.52, ал.1 от Наредба №7/24.02.2015г., от Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ е издаден процесният акт с изх. №01-6700/2#3 от 22.03.2024г. С акта е прекратен по отношение на „Фонд за дивата флора и фауна – Сакар“ ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2023г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ във връзка с подадено заявление с УИН 26/120522/29058 в размер на 7761,49 лв на основание чл.18, ал.3, т.1 и ал.4, б.“а“, и чл.8, ал.2 и ал.5 от Наредба №7/24.02.2015г.

В акта са цитирани разпоредбите на чл.8, ал.5 вр. ал.2 от Наредба №7/24.02.2015г. като е препратено и към Заповед №РД 09-493/20.04.2022г. на МЗХ, както и разпоредбата на чл.18, ал.3, т.1 от същата наредба. Посочено, че „Фонд за дивата флора и фауна – Сакар“ с УРН ***** в ИСАК , е одобрен за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 с направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ през кампания 2022г. с поет 3-годишен ангажимент, като през 2023г. кандидатът не е подал „Заявление за плащане“ по направлението. Посочена е конкретната изплатена сума по направлението от мярката по заявлението за кампания 2022, съотв. общата изплатена сума за годината, предхождаща тази на прекратяване на ангажимента, както и сумата, подлежаща на възстановяване. Описани са изпратеното до кандидата писмо за откриване на административното производство по издаване на акта, както и подаденото възражение. Посочено е, че изложените във възражението аргументи не обосновават прекратяване на откритото производство. Развити са съображения, че кандидатът е информиран, че следва да спазва Заповед №РД 09-493/20.04.2022г. на МЗХ като са цитирани т.3 и т.3.2 от същата. Уточнено е , че „Фонд за дивата флора и фауна – Сакар“ има изцяло изпълнен 5-годишен ангажимент по същото направление за периода от кампания 2017 до 2021г.

Оспореният акт е съобщен на сдружението чрез управителя му Я. Г. И. на 02.04.2024г., видно от отбелязването, направено върху екземпляра от същия. Жалбата срещу акта е подадена на 15.04.2024г. чрез административния орган, където е заведена с вх.№01-6700/2#5 от същата дата.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от лице с правен интерес и е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, действащ по делегация при спазване на материалните предели на правомощията, предоставени му от Изпълнителния директор със Заповед № 03-РД/3203#1 от 24.07.2023 г. /представена по делото/. С тази заповед, на основание чл. 20, т.1, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4, 5, предложение първо, във връзка с ал. 6 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на П. Д. С. – заместник-изпълнителен директор, изброени правомощия, включително посоченото в т.6 от заповедта – да издава и подписва административни актове по мерки 214 и 11, като и по мярка 10 "Агроекология и климат", с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление, какъвто е и оспореният в настоящото производство акт.

Предвид изложеното, оспореният акт е издаден от компетентен орган.

Актът е обективиран в писмена форма като съдържа правни и фактически основания за издаването му съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не се установява в производството по издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл.35 от АПК индивидуалният акт да се издаде след като се съберат и анализират всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая. Жалбоподателят е уведомен за започване на административно производство в съответствие с изискването на чл.26, ал.1 от АПК като му е дадена възможност да направи възражение и да представи доказателства. В указания в уведомителното писмо срок жалбоподателят е депозирал възражение, в което е изразил несъгласие с приетото, че е поел нов тригодишен ангажимент и е посочил, че е подавал многобройно жалби в тази връзка. С възражението не е представил доказателства.

При проверка на оспорения акт за съответствието му с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Ал.5 на същия текст предвижда, че вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.