Решение № 219 от 14.06.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. София, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221800500124 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 310 от 02.11.2021 г., постановено по гр.д. № 581/2021 г. на Районен съд – гр. Костинброд, Софийски районен съд е осъден да заплати на „Б. Л. Л.” АД сумата 10 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи част от заплатената от ищеца законна лихва върху цената на иска, както и законната лихва, считано от 29.06.2020 г.

/датата на подаване на заявлението за обезщетяване по реда на глава ІІІа от ЗСВ/ до окончателното изплащане, както и сумата 5 000 лв. – неимуществени вреди, включващи уронването на търговската репутация на ищеца пред съответните кредитори и облигационери в продължителен период от време, възникнали вследствие на неразумния срок за окончателното решаване на делото, както и законна лихва, считано от 29.06.2020 г.

/датата на подаване на заявлението за обезщетяване по реда на глава ІІІа от ЗСВ/, до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени за разликите до пълните предявени размери от 15 000 лв. за претърпени имуществени вреди и 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди. Ответникът Софийски районен съд е осъден да заплати на ищеца „Б.

Л. Л.” АД направените от последния разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете. С определение от 15.12.2021 г. по реда на чл. 248 от ГПК ищецът „Б.Л. Л.” АД е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за отхвърлената част от исковете.

1

Решението в осъдителните му части е обжалвано от ответника Софийски районен съд като неправилно и необосновано, с искане същото да бъде отменено в тези му части, и постановено друго, с което исковете са отхвърлят като неоснователни, евентуално – да се намали размера на присъдените обезщетения. В жалбата се излага възражение, че изводите на районния съд за продължило извън разумния срок производство по гр.д. № 13835/2011 г. на СРС /очевидно в жалбата е допусната грешка в изписване на номера на делото – същото е гр.д. № 13638/2011 г./ и настъпили в резултат на това имуществени и неимуществени вреди за ищеца, не съответстват на събрания по делото доказателствен материал. Поддържа се довод, че дори и да се приеме, че производството по посоченото дело е продължило извън разумния срок,не са налице останалите предпоставки за уважаване на претенциите срещу ответника. Сочи се, че от мотивната част на обжалваното решение не става ясно как съдът е установил наличието на причинно-следствена връзка между твърдението от ищеца имуществени вреди и продължителността на производството по процесното гражданско дело, както и как съдът е определил размера на присъденото обезщетение за тези вреди. По отношение на присъдените неимуществени вреди в жалбата се излага възражение за противоречие между направения в мотивите на решението извод, че не е налице уронване на търговската репутация на ищеца, и постановения осъдителен диспозитив за тази претенция.

Със същите доводи се оспорва и уважаването от първоинстанционния съд на предявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава от 29.06.2020 г. до окончателно изплащане на сумите за присъдени обезщетения по чл. 2б, ал. 1 о ЗОДОВ. В тази връзка се сочи, че съдът не е обсъдил наличните данни по делото за неприето от ищеца предложение за обезщетение по административен ред и приложимостта на принципа „забава на кредитора” по чл. 95 от ЗЗД, изключващ забавата на държавата като длъжник. Сочи се, че по делото не е доказано настъпването на твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, както и тяхната пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с продължителността на делото. Алернативно се излага и възражение за прекомерност на присъдените от районния съд размери на обезщетенията като несъобразени с установените по делото факти и изискванията на чл. 52 от ЗЗД.

В писмения си отговор ответникът по въззивната жалба „Б. Л. Л.” АД оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на решението в обжалваните му части. Поддържа се, че законосъобразно съдът е констатирал продължителност на съдебното производство по гр.д. № 13638/11 г. на СРС извън разумния срок, както и че не налице причинно-следствена връзка между неразумната продължителност на това производство и произтеклите имуществени и неимуществени вреди за ищеца. Сочи се, че ако първоиинстанционният СРС не бе отлагал толкова често и необяснимо делото и се бе произнесъл в законовия срок до 17.11.2012 г., и имайки предвид развитието на делото в следващите инстанции, основателно би могло да се предположи, че делото би приключило на три инстанции в много по-разумен срок, в какъвто случай ищецът би заплатил законна лихва върху претендираната сума в много по-малък размер. По повод обезщетението на неимуществени вреди въззиваемият изтъква приетото в практиката на ЕСПЧ съществуване на силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производство причинява неимуществени вреди, както на 2 физически лица, така и на юридически лица - в рамките на обичайните, типични неимуществени вреди за ищеца, като например притесненията за развитието на процеса и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и доверието му в държавата поради забавянето на делото.

С писмена молба пред въззивния съд жалбоподателят оспорва възивната жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата, чрез пълномощника си адв. В., оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище за основателност на възивната жалба и настоява обжалваното решение да бъде отменено.

Излага се довод, че неспазването на процесуалните срокове не води непременно до извод, че е нарушено правото по чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС, както и че причината ищецът да дължи лихва за забава върху присъдената с решението сума е не общата продължителност на процеса, а собственото му поведение, тъй като същият изпада в забава не само при определяне на окончателния размер на обезщетението от съда, а от момента на неизпълнение на паричното му задължение, и задължението за заплащане на законна лихва е последица от липсата на доброволно изпълнение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Ищецът „Б. Л. Л.” АД е предявил срещу Софийски районен съд искове с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, както следва: за заплащане на сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди от нарушаване правото на ищеца за разглеждане и решаване на гр.д. № 13638/2011 г. на СРС в разумен срок, представляваща част от заплатената от ищеца законна лихва върху цената на иска, както и законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2020 г. /датата на подаване на заявлението за обезщетяване по реда на глава ІІІа от ЗСВ/ до окончателното й изплащане; и за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на посоченото гражданско дело, изразяващи се уронване на търговската му репутация пред съответните кредитори и облигационери в продължителен период от време, както законна лихва върху тази сума, считано от 29.06.2020 г. /датата на подаване на заявлението за обезщетяване по реда на глава ІІІа от ЗСВ/ до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът „Б. Л. Л.” АД е бил ответник по гр.д. № 13638/2011 г. а СРС, образувано по предявени от О.Н.И. искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. На 09.05.2018 г. /повече от 5 години след като делото е било обявено за решаване/ първоинстанционният съд постановил решение, с което уважил изцяло предявения иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и предявения от дружеството насрещен иск по чл. 59 от ЗЗД. Решението било изцяло потвърдено с въззивно решение по гр.д. № 14343/2018 г. на СГС, като въз основа на подадена от жалбоподателя молба с определение на ВКС по гр.д. № 4619/2019 г.

3 изпълнението на въззивното решение било спряно. С определение на ВКС от 05.05.2020 г. по гр.д. № 697/2020 г. въззивното решение не било допуснато до касационно обжалване.

Ищецът твърди, че в изпълнение на сключено между страните по посоченото дело споразумение на 18.06.2020 г. той заплатил на ищеца по това дело сума в размер на 38 049 лв., включваща главница от 19 098,30 лв., законната лихва от 17 046,89 лв. за периода от 31.03.2011 г. до 19.06.2020 г., и разноските по делото в размер на 1003,82 лв.

Ищецът твърди, че производството по гр.д. № 13638/11 г. на СРС е продължило в неразумен срок /повече от 9 години/. Твърди, че в случай, че първоинстанционният съд не бе отлагал толкова често и необяснимо делото, и се бе произнесъл в законовия срок до 17.11.2012 г., и имайки предвид развитието на делото в следващите две инстанции, основателно би могло да се предположи, че делото би приключило на три инстанции в много по-разумен срок. В този случай „Б.Л. Л.” АД би платило законна лихва върху претендираната сума в много по-малък размер. Сочи, че именно забавата на СРС да се произнесе с решение повече от 5 години, както и забавата на СГС като втора инстанция с повече от 11 месеца да насрочи делото, е довело до натрупването на законна лихва в размер на сумата 17 946,89 лв.

Ищецът твърди, че в срока по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ е подал заявление до ИВСС за заплащане на обезщетение за нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на посоченото дело в разумен срок, по което му било предложено споразумение за обезщетение в размер на 3000 лв., което той не приел. В исковата молба се цитират съдържащите се констативния протокол на ИВСС констатации относно развитието на делото и допуснатата от СРС забава в разглеждането и решаването му.

Сочи се, че дружеството е финансова институция по смисъла на ЗКИ, осъществяваща активно дейност на българския пазар от 2000 г. и е изградило сериозен търговски имидж и репутация сред клиентите си. Същото подлежи на независим финансов одит по Закона за счетоводството, същевременно има търговски отношения с няколко банки като кредитополучател и в това си качество е длъжно да предоставя на всяко тримесечие финансови отчети, декларации за образувани от и срещу дружеството изпълнителни дела и др. подобни. Дружеството било направило множество разноски във връзка с процесуално представителство, заплатило е дължимите държавни такси, депозити за експертизи, гаранции за спиране на изпълнението на възивното решение и други съдебни разноски.

Сочи се, че в продължение на повече от 9 години ищцовото дружество не може да прецени и няма никаква предвидимост и яснота относно изхода на посоченото дело. С оглед на това ищецът счита, че е претърпял неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода до окончателното съдебно решение по казуса.

В исковата молба се изтъква довод, че предложеното от държавата обезщетение в рамките на административното производство по гл. ІІІа от ЗСВ би могло да се разглежда от съда единствено като извънсъдебно признание, което следва да се преценява с оглед всички обстоятелства по конкретното дело. Поддържа се, че съгласно чл. 60е, ал. 2 от ЗС съдът е длъжен да определи размера на глобалното обезщетение в по.висок размер от вече 4 определения с предложението на министъра на правосъдието по глава 3а от ЗСВ, а констатациите в протокола по чл. 60г не го обвързват.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Софийски районен съд, в който исковете се оспорват по основание и по размер. Ответникът излага довод, че при преценката дали е налице неразумна продължителност на посоченото дело следва да се съобрази ноторно известния факт, че СРС е един от най-натоварените съдилища в страната, както и предприетите от административния ръководител на този съд нееднократни действия за преодоляване на проблема с натовареността на съда и забавянията в работата на 60 – ти състав, включително и искането за налагане на съдията-докладчик по делото на дисциплинарно наказание, по което било образувано дисциплинарно дело, приключило с налагане с решение на ВСС на най-тежкото дисциплинарно наказание на съдия Ваклева. На следващо място, ответникът излага възражение за липса на претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от забавеното разглеждане на гр.д. № 13638/2011 г. на СРС. По отношение на претендираните имуществени вреди ответникът излага довод, че задължението за заплащане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е пряка и непосредствена последица от неизпълнение на парично задължение от страна на длъжника, а не от твърдяното забавено разглеждане на делото. Излага се и възражение за прекомерност на размера на претендираните обезщетения.