Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 31.03.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 1898/2022
Вид
Решение № 209
Подписан
31.03.2023
Състав
Калинка Костадинова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 96г, ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Благоевград, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калинка К. Иванова при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Калинка К. Иванова Административно наказателно дело № 20221210201898 по описа за 2022 година

Делото е образувано с жалба от „Е.“, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.

Благоевград, ул. "П.", представлявано от Б. Д. С. – у., против наказателно постановление № 42-0003535/24.10.2022г., издадено от и.д. директор на РД „Автомобилна администрация" София, с което на основание чл. 96г, ал.1 от Закон за автомобилните превози е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лв., затова, че на 23.08.2022г. е допуснал водача Б. Н. С. с ЕГН ********** да извърши обществен международен превоз на товар от Кралство Великобритания към Република Гърция в периода от 01.08.2021г. до 06.09.2021г., в това число и на 23 август и 27 август, без водача да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, с което е нарушил чл. 57, ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС за международен превоз на пътници и товари. В съдебното производство жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, представя доказателства в нейна защита, направени са искания за присъждане на съдебни разноски за процесуално представителство в размер на 600.00 лв.

Наказващият орган не се явява, но в писмено становище е направено възражение за неоснователност на жалбата и за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, описани в съдебния протокол, чиито анализ дава основание на съда да прецени, че са установени следните съществени за спора обстоятелства:

Дружество "Е." е превозвач, който извършва международен автомобилен превоз на товари с Лиценз на ЕО N13552/02.07 2015г. На 10.08.2022 г. в областен отдел на "Автомобилна администрация" гр.Благоевград, на ул. "Свети Д.Солунски" №77А е извършена тематична проверка на превозвача от контролни органи на РД "Автомобилна администрация" София 1 инспектори А. Я. и Е. Г.. Проверката е установила, че на 23.08.2022г. е допуснал водача Б.

С. с ЕГН ********** да извърши обществен международен превоз на товар от Кралство Великобритания към Република Гърция с автомобил с рег. № от категория N 3 в периода от 01.08.2021г. до 06.09.2021г., в това число и на 23 август и 27 август, без водача да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, с което превозвачът е нарушил чл. 57, ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС за международен превоз на пътници и товари и е съставен акт за установяване на административно нарушение № 327788 от инспектор Я., в присъствие на инспектор Г. и на Д. Б. - пълномощник на управителя на дружеството. Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление № 42-0003535/24.10.2022г., издадено от и.д. директор на РД „Автомобилна администрация" София, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лв. По делото са представени доказателства за маршрута на превоза и водача. От справка в регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията за психологическо изследване се установява, че Б. Н. С. с ЕГН ********** е имал валидно до 15.02.2021г. удостоверение за психологическа годност № 477109, след това се е явил на изследване и му е издадено ново удостоверение за психологическа годност № 717670 от 07.09.2021г., валидно до 07.09.2024г.

Анализ на тези доказателства дава основание на съда да прецени, че жалбата е допустима и основателна по съществото си, тъй като от представените пред съда доказателства се установи, че не е основателно обвинението за това, че превозвачът „Е.“, който извършва международен автомобилен превоз на товари с Лиценз на ЕО N13552/02.07.2015г е допуснал извършване на обществен превоз в периода от 01.08.2021г. до 0.09.2021г. с автомобил с рег. № от категория N 3, управляван от водач Б. С. с ЕГН **********, който не отговаря на изискванията за психологическа годност. Съдът дължи да посочи следните аргументи за незаконосъобразност на наложената санкция - Съгласно приетите принципи на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелствата за управление на превозни средства, за целите на пътната безопасност са определени изисквания за издаване на свидетелства за управление на МПС, които са хармонизирани и включват проверка на знанията, уменията, поведението, физическата и умствената годност за управление на превозни средства. Доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или на стоки с тези изисквания за физическа и умствена годност се представят при издаване на свидетелството за управление на МПС и при подновяването му, което означава, че притежателите на валидни свидетелства за управление на МПС са доказали своята физическа и психологическа годност за управление на МПС от съответната категория. Съдът отчита, че с официално писмо от 15.07.2021 г. Европейската комисия, позовавайки се на правилата от Директива 2006/126/ЕО и Директива 2003/59/ЕО призовава България да премахне изискванията към професионалните водачи да представят свидетелство за психологическа годност в допълнение към свидетелството им за управление на МПС. Комисията е посочила, че в България от професионалните водачи на камионите и автобусите се изисква да представят на контролните органи свидетелство за психологическа 2 годност, в допълнение към свидетелството си за управление на МПС, но това противоречи на Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства, която определя условията за издаване, подновяване или замяна на европейски свидетелства за управление на моторни превозни средства и на минималните стандарти за физическа и психологическа годност. Психологическата годност на притежателите на свидетелства за управление, които упражняват дейност като професионален водач, вече е установена при издаването и подновяването на свидетелството за управление. Няма причина да се предполага, че професионалните дейности по управление на превозни средства пораждат конкретни опасения за пътната безопасност, които предвиденият в Директива 2006/126/ЕО преглед за психологическа годност не може да разсее. Освен това налагането на по-строги минимални стандарти за психическа годност на българските професионални водачи ги поставя в по[1]неблагоприятно положение и това противоречи на целта за избягване на неравни условия на конкуренция за тези водачи, която Директива 2003/59/ЕО се стреми да гарантира. Въз основа на това Европейската комисия е счела, че свидетелството за психологическа годност, което се изисква за професионалните водачи, противоречи на Директива 2006/126/ЕО и Директива 2003/59/ЕО и е предоставила на страната ни срок за предприемане необходимите мерки. При така установените факти, следва да се приеме, че след като водачът Б. С. е имал валидно свидетелство за управление на МПС от нужната категория, на 23 и на 27 август 2021г. е отговарял на изискванията за психологическа годност. Изложените мотиви дава основание на съда да реши, че атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 96г, ал.1 от Закон за автомобилните превози на дружество „Е.“ е наложена имуществена санкция от 2000 лв. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съдът намира, че искането за присъждане на съдебни разноски за процесуално представителство е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 600 лв., който съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената от процесуалния представител работа, поради което направените възражения за прекомерност на платеното възнаграждение не са основателни.

Предвид изложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 и чл. 63д от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0003535/24.10.2022г., издадено от и.д. директор на РД „Автомобилна администрация" София, с което е наложено административно 3 наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лв. на дружество „Е.“, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "П.", представлявано от Б. Д. С. – у..

ОСЪЖДА РД "Автомобилна администрация" София да плати на дружество „Е.“, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "П.", представлявано от Б. Д. С. – у. съдебни разноски за процесуално представителство в размер на 600.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от обявяването му на страните пред Административен съд Благоевград

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

4