Решение № 1265 от 13.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1265 гр. Пловдив, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело № 20245300100460 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „ХЕБРОС БУС“АД, ЕИК 204719212 със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Македония“№2Б против Община Пловдив.

Ищецът твърди, че е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор №***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*****, с адрес: гр.*****, с площ от 5 762 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за автогара, автоспирка, при граници имоти с номера: *****, *****, *****.

Твърди се, че имотът е бил включен в капитала на „ХЕБРОС БУС“ООД/преобразувано в„ХЕБРОС БУС“АД/, като въз основа на писмени доказателства в полза на дружеството собствеността е призната с нотариален акт №***** на нотариус *****. Посочва се, че Община Пловдив е издала скица, която да послужи в нотариалното производство, признавайки по този начин, че дружеството е собственик на имота с площ 5860 кв.м. Въпреки това, с Акт №***** за публична общинска собственост и Акт №***** общината актувала 1180/5860 ид.части от описания по-горе имот. Ищецът твърди, че не 1 са налице основания за издаване на актовете, тъй като: имотът не представлява общински път, улица, площад, обществен паркинг или зелена площ; имотът никога не е бил отреждан за трайно задоволяване на общински нужди; към момента на съставяне на актовете имотът е включен в капитала на юридическото лице; липсват данни към датата на съставяне на втория акт актуваните идеални части да са били държавна собственост, поради което не са налице основания за прилагане на пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС; недопустимо е в двата акта имотът да е актуван на различни правния основания.

Ищецът твърди, че е отправял искания към ответника за деактуване на процесните идеални части от имота, но получил отказ. Като счита, че ответникът оспорва правото му на собственост, ищецът сезира съда с искане да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ищеца, че ответникът не е собственик на 1180/5860 ид.части от поземлен имот с идентификатор №*****.

С уточняваща молба от 12.11.2024г. ищецът поддържа, че е собственик на целия имот на основание извършено преобразуване на държавна фирма „ХЕБРОС БУС“ в „ХЕБРОС БУС“ЕООД с разпореждане №41/06.11.1991г. на Министерски съвет и чл.17 от ЗППДОП /отм./. Посочва, че държавна фирма „ХЕБРОС БУС“ е правоприемник на прекратената ДФ „Тракияавтотранспорт“- гр.Пловдив по баланса към 31.12.1990г., а „ХЕБРОС БУС“ЕООД е поело всички активи и пасиви на държавната фирма по баланса й към 30.06.1991г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез упълномощените ***** М.Т. и И.А., с който се застъпва становище за недопустимост на исковата молба, поради липса на правен интерес на ищеца от установителния иск и евентуално за неоснователност на същата.

Ответникът застъпва становище, че е собственик на спорните идеални части от имота, като навежда следните твърдения:

По отчуждителна преписка №***** държавата е придобила 1 / 4 ид.част от имот, находящ се в гр.***** – бивша собственост на Н. Ф. - С.. След влизане в сила на плана, одобрен със Заповед №*****, към УПИ I – автобусна станция са включени и части от улици, които са имали характер на публична общинска собственост, но същите с Решение №***** на ***** са обявени за частна общинска собственост. Отчуждената за държавни нужди 1 / 4 ид.част 2 от имота е различна от собствеността, придобита от ищеца по силата на правоприемство от Автокомбинат *****. Към момента на влизане в сила на ЗМСМА регулационният план е отреждал имота за „автобусна станция“, т.е.е касае се за обществено мероприятие, свързано с трайно задоволяване потребностите на населението на общината. С други думи след влизане в сила на ЗМСМА собствеността е преминала от държавата в патримониума на общината по силата на пар.7 от ПЗР на закона. Отделно от това налице са предпоставките за приложение на пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС, които легитимират общината като собственик.

Ответникът твърди, че ищецът никога не е оспорвал наличието на съсобственост помежду им по отношение на спорния имот. На 11.01.2002г. ищецът депозирал в общината заявление с искане за прекратяване на съсобствеността. Последвало решение на Общински съвет, с което била разрешена продажбата на собствените на Община Пловдив 1180/5860 ид.части от имота. Във връзка регулационни изменения на УПИ ***** автогара „*****“ на 25.03.2003г. постъпило ново заявление от ищеца прекратяване на съсобствеността, последвано от ново решение на Общински съвет, с което това е разрешено. Във връзка с реализиране на обект „*****, със заявление от 2020г. „ХЕБРОС БУС“АД декларирал пред ответника волята си да предостави засегнатите от обекта имоти в замяна на прекратяване на съсобствеността между дружеството и Община Пловдив в ПИ №*****. За реализиране на сделката по прекратява на съсобствеността бил съставен Акт за частна общинска собственост №***** Тъй като на 02.10.2020г. ищецът оттеглил искането за прекратяване на съсобствеността, преписката по продажбата била архивирана и такава не е реализирана. В случай, че съдът не приеме, че ответникът е собственик на идеалните части на изложените по-горе основания, същият се позовава на изтекла в негова полза давност по отношение на тези части с начален период най-късно от 18.04.2002г., когато е съставен акта за общинска собственост.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намира следното:

С констативен нотариален акт №***** на нотариус ***** „ХЕБРОС БУС“ООД е признато за собственик на следния недвижим имот: *****, представляваща застроен терен, съставляващ имот пл.№***, за който е 3 отреден УПИ /парцел/ I-Автобусна станция, целият застроен и незастроен, с площ от 4680 кв.м. по акт за държавна собственост, а по скица №***** на Община Пловдив, район „*****“ с площ от 5860 кв.м. от кв.173 по плана на ЦГЧ на гр.*****, ведно с построените в терена сгради. Нотариалният акт е оспорен от ответната страна, доколкото същият сам по себе си не съставлява доказателство за собственост.

Съгласно удостоверението, приложено на л.11 от делото, „ХЕБРОС БУС“ООД е преобразувано в „ХЕБРОС БУС“АД с ЕИК 204719212.

Видно от Акт за държавна собственост №*****, като собственост на държавата е актуван имот, представляващ новопостроена ***** с общо застроено и незастроено място от 4680 кв.м. и построени в него сгради.

Посочено е, че бившите собственици на имота са ***** и Н. Ф. - С., както и че този имот се предоставя за ползване на *****. На гърба на документа има ръкописно изписан текст от 20.04.1994г., проследяващ правоприемството между ***** с автостопанства и „ХЕБРОС БУС“ООД. Преки доказателства за това правоприемство не са представени по делото, но и от тези записвания в акта за държавна собственост не става ясно има ли правоприемство между предприятието „Пътнически автотранспорт“, клон „автобусен“ – гр.*****, на което актуваният имот е бил отстъпен за ползване и ДАП – *****, съответно „ХЕБРОС БУС“ООД. Освен доказателства за правоприемство, липсват и доказателства за това какво имущество е било включено в капитала на търговското дружество с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и дали /ако се приеме, че твърдяното правоприемство е налице/ точно този имот не е бил изключен от имуществото на юридическото лице.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.2Г от Тълкувателно решение №4 от 14.03.2016г. по т.д.№4/2014г., фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.17а от ЗППДОП/отм./ за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество, това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имущество да не е изрично изключено от имуществото, което 4 се включва в капитала на търговското дружество. При наличие на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество.

В настоящия случай е установено единствено, че 4680 кв.м. от процесния имот и сградите в него са били държавна собственост и са предоставени за стопанисване и управление на държавното предприятие *****. Дори да се приеме, че ищцовото дружество е правоприемник на държавното предприятие, на което имотът е бил предоставен за ползване, не се доказва дали този имот е бил част от имуществото, включено в капитала на търговското дружество, респективно дали точно този имот не е бил изрично изключен от това имущество. Допълнителен аргумент в този смисъл е и отразеното в допълнително вписания текст в акта за държавна собственост, че Държавна фирма „ХЕБРОС БУС“ – Пловдив е вписана в регистрите на държавните фирми като правоприемник само на част от Държавна фирма „*****“. Коя е тази част и какво имущество включва, в настоящото производство не е доказано.

Предвид изложеното съдът приема, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърдението, че е изпълнен фактическият състав на чл.17а от ЗППДОП /отм./, който го легитимира като собственик на спорния имот, съответно не е доказал правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост по отношение на този имот.

С оглед задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013г. по т.д.№8/2012г. и съгласно утвърдената съдебна практика /решение №15/19.02.2016г. по гр.д.№4705/2015г. на ВКС, I I г.о.; решение №60078/13.09.2021г. по гр.д.№3368/2020г. на ВКС, II г.о./ в производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, като в противен случай производството се прекратява. Но това се отнася само до случаите, в които ищецът извежда правния си интерес от твърдения, изключващи притежаване на самото спорно право. Когато ищецът поддържа да е собственик на спорния имот /какъвто е настоящия случай/, се касае за материална, а не за процесуална легитимация, което предполага произнасяне по съществото на спора, доколкото установяването на собственически права на ищеца изключва 5 тези на ответника върху същия имот. Ето защо искът следва да се отхвърли като неоснователен.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от Закон за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ ищецът следва да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200,00 лева.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ХЕБРОС БУС“АД, ЕИК 204719212 със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Македония“№2Б против Община Пловдив иск за приемане за установено по отношение на дружеството, че ответникът не е собственик на 1180/5860 ид.части от поземлен имот с идентификатор №***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*****, с адрес: гр.*****, с площ от 5 762 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за автогара, автоспирка, при граници имоти с номера: *****, *****, *****.

ОСЪЖДА „ХЕБРОС БУС“АД, ЕИК 204719212 със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Македония“№2Б да заплати на Община Пловдив сумата 200,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 6