Решение № 377 от 03.08.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Ловеч, 03.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ловеч, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванета Й. Митова при участието на секретаря Мария КР. Каралашева като разгледа докладваното от Иванета Й. Митова Гражданско дело № 20244310101618 по описа за 2024 година установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.26, ал.1, пр.1 З*** вр. с чл.22 вр. с чл.11,ал.1 , т.10 ЗПК:

Подадена е искова молба от Н. М. М., ЕГН-**********, адрес: град ***, ж.к. ***; чрез адвокат Н. М. М. АК-гр. ***-партер, e-mail: ***, със съдебен адрес: ***, против „***" ***, С *** *** със седалище и адрес на управление: град ***, ул. "***", представлявано от пълномощника си Н. ***, по която се твърди, че на ***.***г., ищецът е сключил с ответното дружество ******, по силата на който е получил в собственост сумата от ***лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 18.37 % и ГПР в размер на 19.80%. Ищецът е сключил застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА", в размер на 599.42 лв., и застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА" в размер на 4379.96 лв., като тези суми се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно чл. 7.2.2 от Договора за кредит. Така общото крайно задължение по Договора възлиза на 23 004.61 лв., която сума е била разсрочена на 60 погасителни месечни всяка в размер на 383.41 лв. Изтъква се от пълномощника, че всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Според него съдът не само може, но е и длъжен да провери 1 действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/при нарушение на добрите нрави -т. 3 от TP № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - Решение № 23 от 07. 07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова според него следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора според твърденията, описани по-долу в ИМ и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно. Счита, че процесният договор за потребителски кредит попада в полето на Закона за потребителски кредит /ЗКП/, от което следва, че трябва да отговаря на императивните му разпоредби.

Счита се, че не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 11 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а с предоставения в процесния договор погасителен план се установява единствено броят (60), размерът на погасителните вноски - 383.41 лева, както и падежът за всяка от тях, без да са посочени поотделно каква част от главницата, застраховката, лихвата се погасява с тази вноска.

Посочва още, че в договора за потребителски кредит не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в годишния процент на разходите (ГПР), каква е неговата структура и как се формира същият, което е в разрез с разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. В тази връзка, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 14 от ЗПК „годишният процент на разходите по кредита следва да включва всички други разходи, произтичащи от договора за кредит. Т.е изтъква се, че както разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в посочения по договора годишен процент на разходите от 19.80%, като намира процесния договор за недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. В конкретния случай липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не става ясно кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият ГПР в размер на 19.80%. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК. За да е 2 спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, което не е налице в конкретния случай.

На следващо място се сочи, че предлагането под формата на допълнителни услуги към договора за потребителски кредит кредитодателят е предоставил на кредитополучателя финансиране и разсрочване на ***а премия по застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА", в размер на 599.42 лв., „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА" в размер на 4379.96 лв., за които кредитополучателят следва да заплати общо сумата от 4979.38 лева, на 60 вноски съгласно договора. Клаузата на чл.7, в частта предвиждаща формирането на главницата по кредитния договор с включване на дължими по пакет на горните ***а премия е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото възнаграждение за ***ата премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. По този застрахователен договор, правата на банката са единствено да търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в случай на настъпване на ***ото събитие, а кредитор на ***ите вноски е Застрахователната компания, а не банката. Обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховката да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане към кредитополучателя. Твърди, че доверителят му не е бил наясно и не му е било разяснено при сключването на застраховка „Защита на кредита и сметките" какви са правата му при сключване на подобен вид ***, в кои случаи има право да се възползва от тях, каква е общо дължимата премия по същите.

Затова счита, че клаузата за заплащане на *** е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка.

Освен това, предвид свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Неоснователно ще бъде възражението на ответника, ако твърди че ***ата премия е включена в ГПР, тъй като била част от главницата по кредита, защото главницата не представлява част от общия разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, а представлява величината, с която размерът разходите се съпоставя, за да се изрази в процентно съотношение съгласно установената в Приложение № 1 формула.

Допълнителните услуги според ищеца представляват разход по кредита и подлежат на 3 включване в годишния процент на разходите, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представляват оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума /в случая главницата от *** лева/.

Счита още за недопустимо под формата на „***" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Сключената застраховка противоречи на чл. 115, т. 1 от КЗ и чл. 116, ал. 1 от КЗ и вземането за ***а премия им противоречи, а уговорката за възникването му е нищожна. Като се съобрази размера на отпуснатия кредит, дължимата ***а премия в общ размер на 4979.38 лв., и договорната лихва от 18.37%, общата стойност на разходите по процесния договор за потребителски кредит надвишават значително договорения годишен процент на разходите от 19.80%. В процесния договор за потребителски кредит липсва яснота и относно лихвения процент на ден и годишния лихвен процент, които отново са фиксира, с определени стойности. Не е ясно как посоченият лихвен процент по кредита и годишно оскъпяване по кредита се отнасят към годишния процент на разходите по договора.

Отбелязва, че съгласно чл. 26, ал. 4 З***, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези-нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР, да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1,т.10 ЗПК.

Предвид на това, счита, че в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал.4 З*** и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор. В обобщение счита, че сключеният между страните ******/***-***г. следва да бъде прогласен за нищожен, на осн. чл.26, ал.1 пр.1 З*** вр. чл.22 вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона.

Моли съдът да приеме за установено в отношенията между страните по предявения иск от Н. М. М., ЕГН-**********, против „***" ***, С *** ***, че сключеният между тях ******/***-***г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр. 1 З*** вр. чл.22 вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Прави възражение за прекомерност на юрисконсулстко/адвокатско/ възнаграждение в исковото производство. Моля да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „***" ***, *** ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул. „***, (наричано по долу за краткост само „***") чрез юрисконсулт В. Ц. пълномощник на Изпълнителните директори, по който се твърди, че иска е допустим, но следва да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен по причини,подробно изложени: по тезата на ищеца за основателността на предявеният иск, че процесният договор за потребителски кредит е 4 недействителен паради нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият лихвен процент не отговаря на действителния и дори да се вземе предвид само договорената лихва в размер на 18,37 %, годишният процент на разходите ще е в размер на 19,8 %, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, е необосновано, поради следните съображения: