Решение № 221 от 11.08.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. С.З., 11.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20215500901409 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД – присъждане на дължима наемна цена за ползване на земеделски земи, собственост на ищеца „А.“ ООД.

Ищецът твърди в исковата си молба, че между него, в качеството му на наемодател, и ответника „И.“ ЕООД, в качеството на наемател, са сключени договори и анекси към тях за наем на земеделска земя за стопанската 2020 2021 г., както следва:

В землището на с. К. ЕКАТТЕ 35515 договори за наем на:

- Земеделска земя с площ от 60,119 дка с наем за една стопанска година в размер на 9017,85 лв., изплащането на който се дължи до 30.08.2021 г. на шест равни вноски всяка по 1502,97 лв. /хиляда петстотин и два лева и деветдесет и седем стотинки/, дължими на последното число на м. септември 2020 г., м. ноември 2020 г., м. януари 2021, м.март 2021, м.май 2021 г и м.август 2021 г.

- Земеделска земя с площ от 187,534 дка с наем за една стопанска година в размер на 28130 лв., дължима на шест равни вноски всяка по 4688,35 лв. /четири хиляди шестстотин осемстотин осемдесет лева и тридесет и пет стотинки/, дължими на последното число на м. септември 2020 г., м. ноември 2020 г., м. януари 2021, м.март 2021, м. май 2021 г. и м. август 2021 г.

В землището на с. Л. с ЕКАТТЕ 43921 договори за наем на:

- Земеделска земя с площ от 434,289 дка с наем за една стопанска година в размер на 65143,35 лв., дължима на шест равни вноски всяка по 10857,22 /десет хиляди осемстотин петдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/ лв., дължими на последното число на м. септември 2020 г., 1 м.ноември 2020 г., м. януари 2021, м.март 2021, м. май 2021 г. и м. август 2021г.

- Земеделска земя с площ от 159,584 дка с наем за една стопанска година в размер на 23 937,60 лв., дължима на шест равни вноски всяка по 3989,60 лв. /три хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/, дължими на последното число на м. септември 2020 г, м.ноември 2020 г, м. януари 2021, м.март 2021, м. май 2021 г и м. август 2021 г.

Посочено е, че общата дължима сума по договорите е 126 228,84 лв., от които до момента са платени 19 000 лв. Твърди се, че остатъкът от 107228,84 лв. не е платен. Ищецът сочи, че е отправил и писмени и устни покани до наемателя, който не отрича дължимостта на сумите, но не извършва плащане за погасяване на задълженията си.

Твърди се, че изложеното по-горе обосновава правния интерес на „А.“ ООД от завеждане на настоящият иск, с който ответникът „И.“ ООД да бъде осъден да плати на ищцовото дружество сумата от 107 228.84 лв., представляваща наем на земеделска земя в землищата на с. К. ЕКАТТЕ 35515 и с. Л. ЕКАТТЕ 43921 и двете в област С.З..

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „И.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. „***, представляван от Н.М.М., да плати на ищеца „А.“ ЕООД, с ЕИК *** сумата 107228,84 лв., представляваща дължими и неизплатени наемни вноски по договори и сключени към тях анекси за наем на земеделска земя в землищата на с. К.

ЕКАТТЕ 35515 и с. Л. ЕКАТТЕ 43921 и двете в област С.З..

В отговора на искова молба ответникът счита, че исковата молба от „А.” ООД е недопустима и делото следва да бъде прекратено служебно от съда на основание чл.126, ал.1 от ГПК, като по-късно заведено, като излага следните съображения:

Посочва, че пред Окръжен съд-С.З. между страните „А.” ООД и „И.” ООД има депозирано заявление с правно основание чл.390 ГПК /ч.т.д.20215500901337-2021 г./ за издаване на обезпечителна заповед за същото искане, а именно дължими суми в размер на 107228,84 лв. и на същото основание - анекси към договори за наем между страните за същите земи. Към датата на депозиране на настоящата искова молба, а именно 25.10.2021г. в същия съд имало висящ съдебен спор по цитираното по-горе дело. Издаденото определение за прекратяване не е влязло в законна сила, тъй като ищецът „А.“ ООД го обжалвал пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

Счита предявеният иск за неоснователен, тъй като ищецът „А.” ООД не доказва по безспорен и категоричен начин сключването на договори между страните за наем на тези имоти. Липсата на представени договори и твърдението, че имало сключени такива по никакъв начин не доказвало валидни правоотношения между страните. Относно твърдението за извършено частично плащане в размер на 19 000 лв. за наем, обективирано във фактура № 215/29.09.2020г., заявява, че това по никакъв начин не 2 представлява признание от страна на ответника за дължимост на тези суми.

Във фактурата е записана сумата от 20 000 лв. и освен това е цитиран договор за наем, какъвто твърди, че не съществува и който не бил представен по делото.

С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение /определение/, с което да остави без уважение исковата молба на „А.” ООД като недопустима и да прекрати производството по делото.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В допълнителна искова молба ищецът твърди, че исковата молба, подадена от „А.“ ООД е допустима, като заявява, че не са налице твърдените от ответника основания на чл. 126, ал.1 от ГПК. Сочи, че в конкретния случай нито в Окръжен съд С.З., нито в някой друг съд има висящо дело между „А.“ ООД, в качеството на ищец, и „И.“ ООД ,в качеството на ответник, по иск, заведен на същото основание и за същото искане, а именно осъждане на ответника да плати задължение по договор за наем.

Твърди, че посоченото в отговора на исковата молба производство по ч.т.д. № 20215500901337 е образувано за обезпечение на бъдещ иск на „А.“ ООД срещу ответника. Обезпечителното производство, развило се по реда на чл. 390 от ГПК, не представлява висящо дело по смисъла на чл. 126, ал.1 от ГПК. Успешното развитие на обезпечителното производство и издаването на Заповед за обезпечение предхожда завеждането на обезпеченият иск.

Независимо, че страните в обезпечителното производство са едни и същи с тези по настоящото дело, то основанието за образуване на съдебното производство и исканата от съда защита е различна, поради което аргументите за наличие на предпоставките на чл. 126, ал.1 от ГПК са неоснователни.

Посочва, че по образуваното обезпечително производство по т.д.

№20215500901337 е постановено определение на съда за отмяна на обезпечението, поради факта, че „А.“ ООД не е предявил в срок обезпеченият бъдещ иск. Подадената жалба против определението е оставена без движение, с указания да се плати държавна такса. „А.“ ООД не изпълнил разпореждането на съда за внасяне на дължимата такса за обжалване, поради което производството по делото е прекратено, а жалбата върната.

С оглед на изложеното, намира аргументите, изложени от ответника за недопустимост на съдебното производство за неоснователни.

Ищецът заявява, че искът на „А.“ ООД е основателен, като твърденията на ответника за неоснователност на иска поради липса на сключени договори за наем не отговарят на действителното фактическо и правно положение.

Сочи, че договорите за наем са сключени в писмена форма, по начина, по който са сключени и анексите към тях, приложени към исковата молба. В конкретния случай двата оригинала на договорите са останали при ответника още при сключването им, поради което ищецът няма възможност да ги представи пред съда, докато в същото време ответникът черпи права от 3 собственото си недобросъвестно поведение, като до момента не е предал оригиналите, въпреки настояването на ищеца.

Сочи също, че сключените договори за наем на земеделска земя между „А.“ ООД и „И.“ ООД имат характера на търговски сделки. Съгласно чл.293 от ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. В чл. 46, ал. 1 от ЗСПЗЗ се посочва, че Договорите за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършени едновременно.

Посочва, че подписаните между страните договори имат срок една стопанска година, т.е. не попадат в приложното поле на чл. 46 от ЗСПЗЗ и по отношение на тях следва да се прилага общите правила за договор за наем, уредени в ЗЗД. При прилагане на разпоредбите на ЗЗД по отношение на наемните правоотношения е налице непротиворечива съдебна практика, според която наемът е консенсуален договор, при който писмената форма не е условие за валидност. За валидното възникване на наемното правоотношение е необходимо между страните да бъде постигнато съгласие за вещта, която наемодателят ще предостави за ползване на наемателя и за възнаграждението, което наемателят ще заплаща за така предоставеното му ползване. При постигането на такова съгласие договорът се счита за сключен.

Сочи, че постигнатото между страните съгласие за сключване на договор за наем е обективирано в анексите, приложени към исковата молба, подписани от „А.“ ООД, като наемодател, и „И.“ ООД, като наемател, в които са посочени общите наети площи земеделска земя в съответния наемен договор, срокът, цената и начина на плащането й. Това писмено съгласие установява по безспорен начин валидно сключено наемно правоотношение.

Ищецът посочва, че ответникът отрича наличието на наемно правоотношение на земеделски земи, собственост на „А.“ ООД в землищата на с. К. и с. Л., но в същото време „И.“ ООД в качеството на продавач е сключил договор за продажба на селскостопанската продукция, добита именно от тези земеделски земи.

Посочва, че по повод изпълнението на обезпечителната заповед, издадена по ч.т.д. № 20215500901337 е извършен опис на селскостопанска продукция, засята в земеделските земи, отдадени под наем на ответника в землищата на с. К. и с. Л.. От изготвеният от ЧСИ протокол за опис е видно, че управителят на ответното дружество е присъствал на описа, заедно с трима свои служители и адвокат, без да са наведени възражения, че „И.“ ООД не е наемател, не е обработвало земеделските земи, а напротив, представителят на ответното дружество не е допускал ЧСИ до масивите, поради което се е наложило съдействие от полицията. През цялото време на описа, продължил няколко дни, ответното дружество е осигурило представител, който да проследи тегленето и складирането на стопанската продукция. С поведението 4 си ответното дружество е охранявало засятата царевица в наетите от „А.“ ООД земеделски земи, по начина по който един добър стопанин би охранявал интереса си при действието на договор за наем върху същите земи.

Предвид изложеното по-горе, счита аргументите за неоснователност на иска, поради липса на валидно сключено наемно правоотношение, за неоснователни.

Моли съда да осъди ответника „И.“ ООД, с ЕИК *** да плати на „А.“ ООД с ЕИК *** сумата от 107 228,84 лв., представляваща дължими и неизплатени наемни вноски по договори и сключени към тях анекси за наем на земеделска земя, в землищата на с. К. ЕКАТТЕ 35515 и с. Л. ЕКАТТЕ 43921 и двете в област С.З..

Претендира направените разноските в производството.

От събраните по делото писмени доказателства, изпълнената съдебносчетоводна експертиза и становището на страните, СЪДЪТ УСТАНОВИ:

От представените по делото писмени доказателства – Анекс към договор за наем на земеделска земя в землището на с.К. с обща обработваема площ от 60.119дка от 31.07.2020г., Анекс към договор за наем на земеделска земя в землището на с.К. с обща обработваема площ от 187.534 дка от 31.07.2020г., Анекс към договор за наем на земеделска земя в землището на с.Л. с обща обработваема площ от 437.289 дка от 31.07.2020г., както и Анекс към договор за наем на земеделска земя в землището на с. Л. с обща обработваема площ от 159.584 дка от 31.07.2020г. се установява, че с посочените 4 бр. анекси, страните по настоящото дело са сключили допълнения към първоначално сключените от тях договори за наем на земеделска земя в землището на с.К. с обща обработваема площ от 60.119дка, в землището на с.К. с обща обработваема площ от 187.534 дка, в землището на с.Л. с обща обработваема площ от 437.289 дка и в землището на с. Л. с обща обработваема площ от 159.584 дка., като са променили първоначално сключените договори за наем в частта относно наемната цена на отдадените под наем земеделски имоти.