Решение № 47 от 13.02.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Плевен, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500862 по описа за 2022 година С решение №***69 от 27.10.2022 г. по гр.д. №98/2022 г. Плевенски Районен съд е:

ОТХВЪРЛИЛ предявените от Д. И. И., с ЕГН **********, с адрес в гр.Д., ул.“***” №*** искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника ЗД „***“ АД-гр. София, с ЕИК *** да заплати на ищеца сума в размер на 1 000 лева, представляваща част от сума в размер на 20 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от ПТП настъпило на 21.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 1 000 лева, считано от 21.07.2020 г. до окончателното плащане, като неоснователни и недоказани.

ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д. И. И., с ЕГН **********, с адрес в гр.Д., ул.“***” №*** да заплати в полза на ЗД „***“ АД-гр. София, с ЕИК *** сума в размер на 2 378.10 лева, представляваща сторените по делото разноски

Недоволен от решението е останал Д. И. И. и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен частичния иск за сумата от 1 000 лева, ведно с лихвата за забава.

Въззивникът счита за безспорно установено, че водачът на лек 1 автомобил *** е нарушил чл.21 , ал.1 от ЗДП, тъй като преди удара се е движел със скорост 98.78 км/час при разрешена скорост 90 км/час. Сочи, че експертно е потвърдена защитната му теза, че ако лек автомобил *** се е движел в рамките на разрешената за извън населено място скорост, ударът с лек автомобил *** е щял да бъде със значително по-малък импулс, респ. телесните му повреди са щели да бъдат избегнати или минимизирани.

Въззивникът сочи, че досъдебното производство е водено срещу двамата водачи, като М.Б. е декларирал, че желае и на двамата да не се търси наказателна отговорност. Счита, че прекратяването на досъдебното производство не означава, че водачът на лек автомобил *** не е виновен и в гражданскоправен смисъл. Акцентира върху това, че съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината се предполага.

Д. И. И. намира, че възражението на ответника за съпричиняване на вредите е неоснователно, защото при страничен кос удар между двата автомобила и при положение, че от ударния импулс седалките на лек автомобил *** са се откършили, е без значение поставянето на обезопасителен колан.

Въззивникът претендира присъждане на направените в двете инстанции разноски. Моли в полза на адвоката му да бъде присъдено възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Препис от въззивната жалба е връчен на ЗД „***“ АД-гр. София на 18.11.2022 г., но в указания срок отговор не е депозиран.

С определение №1713 от 13.12.2022 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането ѝ.

В о.с.з. на 12.01.2023 г. процесуалният представител на Д. И. И. – адв.

М. е пледирал за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на претендираното обезщетение, тъй като „основна“ вина за настъпване на ПТП има водачът на другия автомобил, застрахован при ЗД „***“ АД-гр. София.

Въззивникът претендира присъждане и на разноските за двете инстанции, съобразно списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

ЗД „***“ АД-гр. София е представило писмена защита, в която моли жалбата да бъде оставена без уважение или алтернативно – да бъде уважена частично – в съответствие с принципа за справедливост и предвид приноса на ищеца за настъпване на вредите. Въззиваемото дружество претендира направите във вр. с обжалването разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***/24.07.2020 г. и план- схема към него, на 21.07.2020 г. около 16.40 часа на път II-13, км 99+131 е станало ПТП, в което са участвали:

-участник 1 – лек автомобил *** с рег.№ *** – собственост на ОД на 2

МВР-Плевен, управляван от ищеца Д. И. И. и

-участник 2 – лек автомобил *** с рег. № *** – собственост на „***“ЕООД-Плевен, управляван от И.П. И..

В протокола е отразено и между страните не е спорно, че и двата автомобила-участници в ПТП са с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗД „***“ АД-гр. София.

Според протокола, при ПТП са пострадали водачът на ***то Д. И. И. – с натъртвания на гръдния кош и пътникът в ***то М.Д.Б. – с фрактура на дясна ключица и 3 ребра.

Според протокола, при ПТП са нанесени следните видими щети по предната лява врата, задната лява врата, задния ляв калник и купето на ***то, както и следните видими щети по предния капак, предните калници, предната броня и решетка, предните фарове, предното обзорно стъкло, цялостната предна част на купето на ***. Няма засегната нито една задна част на ***, а в исковата молба се твърди, че *** е ударил със задната си лява част ***то.

Съгласно план-схемата, двата леки автомобила са се движили в посока от гр. Искър към гр. Д. – ***то в дясната лента, а *** в лявата лента.

Водачът на ***то е навлязъл в лявата лента, където се е намирал *** и е последвал удар между тях. В протокола е отбелязано, че причините за ПТП са в процес на изясняване.

Не е спорно, че във вр. с процесното ПТП е било образувано досъдебно производство №Д-1839/2020 г. по описа на Плевенска Районна прокуратура. В обжалваното решение Плевенски Районен съд е посочил, че му е служебно известно, че досъдебното производство е прекратено, тъй като пострадалият при ПТП М.Д.Б. е „отказал да води наказателно пресладване срещу Д. И. И.“. Плевенски Районен съд е посочил още, че в съответното постановление от 01.03.2022 г. Д. И. И. е приет за виновен за ПТП, тъй като е могъл да избегне удара. Въпросното постановление не е приложено като доказателство в първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба се твърди, че досъдебното производство е водено срещу двамата водачи и че М.Д.Б. е пожелал да не се търси наказателна отговорност и на двамата водачи. Липсват доказателства в подкрепа на тези твърдения.

В исковата молба се твърди, че *** застигнал попътно движещото се ***, предприел маневра изпреварване и ударил със задната си лява част ***то.

Като причина за ПТП се сочат допуснатите от И.П. И. нарушения на правилата за движение по пътищата, без те да се конкретизират. Не се обяснява навлизането на ***то от дясната в лявата пътна лента.

В отговора ответникът твърди, че ищецът е причинил ПТП, защото е нарушил чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДП, предприемайки престрояване в лявата пътна лента или ляв завой, без да се убеди преди това, че с маневрата няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Твърди още, 3 че ищецът е могъл да избегне удара, ако е оказвал постоянен контрол върху управлявания от него автомобил и не е допуснал настъпването на конфликна точка с изпреварващото го в момента друго МПС.

Ответникът счита, че ищецът е допринесъл за настъпване на телесните си увреждания, тъй като при ПТП е бил без поставен предпазен колан.

За изясняване механизма на настъпване на ПТП е допусната автотехническа експертиза, от заключението по която е видно, че от особено значение в случая е в кой момент е възникнала опасност от конфликт между ***то и ***. Точният отговор на този въпрос зависи от поведението на водача на ***то преди промяната в направлението на неговото движение. Ищецът обаче не е направил твърдения в исковата молба, нито е дал обяснения по каква причина е навлязъл от дясната лента в лявата лента; намалил ли е скоростта на движение преди това навлизане; ако е целял да завие на ляво към земния път, подал ли е ляв мигач; как е възприел траекторията и скоростта на движещия се зад него Ситроен и пр. Липсата на данни в тази посока е констатирана от ВЛ инж. Веселин И., поради което в заключението си той е разгледал няколко възможни хипотези.

Според ВЛ, *** се е движел в лявата лента със скорост 98.78 км/час, като навлизането му от полагащата му се дясна лента в лявата лента е станало преди ***то да промени направлението си в същата посока. Иначе казано – *** е бил видим за водача на ***то чрез огледалата за обратно виждане като изпреварващ го и той е имал техническата възможност да пропусне *** и след това да предприеме промяната в направлението на движение на ***то, т.е. да предотврати ПТП. Тук е мястото да се каже, че движението на *** със скорост над 90 км/час само по себе си не означава, че неговият водач има вина за настъпване на ПТП. Не всяко нарушение на правилата за движение е релевантно, а само това, което предпоставя или способства за реализиране механизма на ПТП.

Ако се приеме, че е налице директно отклоняване на ***то от дясната към лявата лента, то за водача на *** е възникнала внезапна опасност и той е разполагал единствено с възможността да предприеме спиране, но не и да спре преди удара, независимо дали се е движел с разрешената или с превишена скорост. ВЛ е заключило, че при движение със скорост 90 км/час и аналогични действия за спиране на водача на ***, не е могло ***то да напусне коридора на *** и удар е щял да настъпи с по-малки деформации на МПС и с по-малки стойности на ударния импулс за всяко от МПС. Как точно обаче това е щяло да се отрази на предотвратяването или минимизирането на телесните увреждания на ищеца не става ясно от заключението.

Ако се приеме, че преди да промени направлението на движението на ***то, неговият водач само е намалил скоростта на движението му, то за водача на *** са били видими само стоп светлините на ***то. В този случай водачът на *** е следвало да възприеме движещото се пред него *** като намаляващо скоростта си, но не и като спиращо, а още по-малко като 4 завиващо наляво. Може да се приеме, че е била налице хипотетична опасност за водача на ***, с оглед неясното поведение на водача на ***то – не се знае защо намалява/спира.

Ако се приеме, че водачът на ***то преди да промени направлението на движението си е намалил скоростта на движението си посредством използване на спирачната система и е подал ляв мигач, за водача на *** са били видими и стоп светлините, и мигача, т.е. той е следвало да възприеме движещото се пред него МПС като спиращо с цел завой наляво. В този случай е налице реална опасност от конфликт между двата автомобила, поради пресичане на траекториите им на движение.

Дали поради внезапната, хипотетичната или реалната опасност, водачът на *** е предприел спиране преди удара с ***то, доказателства за което са отложените на пътя спирачни следи и намаляването на първоначалната скорост на движение на *** – от 98.78 км/част тази скорост към първоначалния момент на удара с ***то вече е 76.44 км/час.

ВЛ е заключило, че в хипотезата на реална опасност и при положение, че ***то се е движело със скорост между 48.9 км/час и 53.96 км/час, за водача на *** е имало техническата възможност да предприеме спиране и да спре преди мястото на удара.

По делото не стана ясно с каква скорост се е движело ***то преди водачът му да промени траекторията му на движение, както и дали отклонението от дясната към лявата лента посредством завъртане на волана е директно или преди това водачът на ***то е намалил скоростта на движението му посредством използването на спирачната система и/или е подал ляв мигач. Изцяло в тежест на ищеца е било да заяви и докаже своето поведение на пътя, тъй като то има значение за установяване механизма на настъпване на ПТП, респ. за ангажиране отговорността на водача на другия автомобил и неговия застраховател.

При така установеното от фактическа страна, Плевенски Районен съд правилно е приел, че не е доказано водачът на *** да е виновен за настъпването на процесното ПТП, т.е. неговият застраховател да носи отговорност за претърпените от ищеца вреди. Този извод се споделя от Плевенски Окръжен съд, като в допълнение към него следва да се каже, че не е доказан конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП и ролята на всеки от водачите на двата автомобила в реализацията на този механизъм.