Решение № 116 от 13.05.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. П., 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20211230101098 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 341 и сл. ГПК и е във фазата по допускане на съдебната делба.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от М. АЛ. К., с постоянен адрес в гр. П., ЕГН **********, против Л.. ИВ. З., с постоянен адрес в същия град, ЕГН **********.

Ищецът иска да бъде допусната съдебна делба на две превозни средства, представляващи лек автомобил марка „М.“, модел „***“, с рег. № ***, с рама № *** и лек автомобил марка „М.“, модел „Е 300 Б. Х.“, с рег. № ***, с рама № *** . Твърди, че те са съсобствени между него и ответницата при равни квоти, в резултат на прекратена помежду им съпружеска имуществена общност.

Ответницата оспорва иска по отношение на втория автомобил, излагайки доводи, че той е нейно лично притежание, защото е бил закупен само със средства, които тя е осигурила.

Съдът приема следното:

Предмет на разглеждане е иск по чл. 34, ал. 1 ЗС.

В принципен план, за да бъде допусната въз основа на него съдебна делба на вещи, е необходимо да се установи, че страните по делото притежават идеални части от правото на собственост върху тях.

От приобщените към доказателствения материал копия на 2 броя свидетелства за регистрация – част I, издадени от Сектор „КАТ – ПП“ при ОД на МВР – гр. Б. за превозните средства, подложени на делба, се потвърждава тяхната индивидуализация.

Видно е от приетото като писмено доказателство копие на Решение № 1

8116/07.05.2021 г. по гр. д. № 1039/20 г. на Районен съд – гр. П., влязло в законна сила на дата на постановяването му, че:

- за времето от 10.05.2006 г. до 07.05.2021 г. ищецът и ответницата са се намирали в граждански брак;

- прекратяването на брачното им правоотношение с станало посредством развод по взаимно съгласие;

- според споразумението по чл. 51, ал. 1 СК, което е било постигнато от съпрузите и е било одобрено от съда, същите са придобили процесните два леки автомобила през времетраенето на брачната връзка, а волята им е била след развода те да останат в съсобственост между тях, без да е упоменат обемът на правата им в тази насока.

Когато в споразумението по чл. 51, ал. 1 СК, утвърдено от бракоразводния съд, съпрузите са уговорили, че придобита през време на брака вещ остава съсобствена помежду им, без да са отразили конкретните си квоти в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг, на основание частична трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 2 СК (вж. Тълкувателно решение № 3/29.11.2018 г. по тълк. д. № 3/15 г., ОСГК на ВКС ). Следователно в една такава ситуация не е възможно последващо релевиране на изключителна собственост върху съответната вещ, на база пълната трансформация по чл. 23, ал. 1 СК (вж. изрично в този смисъл Решение № 116/21.01.2021 г. по гр. д. 787/20 г., ІІ г. о. на ВКС).

Логиката на коментираното разрешение е ясна. Тя се опира на установения юридически постулат, че в частта, касаеща имуществените отношения на съпрузите, споразумението по чл. 51, ал. 1 СК носи характеристиките на спогодба (чл. 365 ЗЗД), т. е. на договор, а договорите имат силата на закон за страните по тях (чл. 20а ЗЗД) и трябва да бъдат спазвани (вж. така Решение № 74/29.05.2019 г. по гр. д. № 5842/15 г., І г. о. на ВКС, Определение № 215/17.12.2018 г. по ч. гр. д. № 1973/17г., ІІ г. о. на ВКС и Определение № 220/20.12.2018 г. по ч. гр. д. № 523/18 г., ІІ г. о. на ВКС).

В обобщение на казаното дотук се налагат финалните констатации, че:

- Щом като при развода им по взаимно съгласие, ищецът и ответницата са се споразумели, че превозните средства, за които сега се иска да бъдат поделени, остават тяхна обикновена съсобственост, не е допустимо възражението на ответната страна за еднолично титулярство спрямо второто от тях. Затова и обсъждането на ангажираните по този повод писмени и гласни доказателства е безпредметно.

- Неконкретизирането в споразумението на правата, които бившите съпрузи имат в съсобствеността, позволява единствено разглеждането на искане за поголям дял, каквото в случая обаче не е било заявявано.

- При това положение приложима се явява необорената презумпция на чл.

30, ал. 2 ЗС, според която частите на съсобствениците следва да се считат за равни.

- Ето защо и поисканата делба е нужно да бъде допусната.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ДОПУСКА извършването на съдебна ДЕЛБА, както следва:

1. МЕЖДУ М. АЛ. К., с постоянен адрес в гр. П., ЕГН ********** и Л..

ИВ. З., с постоянен адрес в същия град, ЕГН **********.

2

2. По отношение НА ДВИЖИМИ ВЕЩИ, представляващи лек автомобил марка „М.“, модел „***“, с рег. № ***, с рама № *** и лек автомобил марка „М.“, модел „Е 300 Б. Х.“, с рег. № ***, с рама № ***.

3. При КВОТИ от 1/2 идеална част за М. АЛ. К. и 1/2 идеална част за Л..

ИВ. З..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..

ДЕЛОТО да се докладва на съдията-докладчик, след влизане в сила на настоящия съдебен акт – за предприемане на съответните процесуални действия по втората фаза на делбеното производство.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3