Решение № 84 от 02.05.2024, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Троян, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20234340100593 по описа за 2023 година за да се произнесе - съобрази:

Настоящето дело е заведено по подадена молба от Д. С. П. от гр. Троян, в качеството й на майка и законен представител на малолетната си дъщеря С.

П. против ЗД „Бул инс” АД – гр. София, представители *** с предявен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, с който се претендира сумата от 20 000 лева, представляващ обезщетение за претърпените неимуществени вреди от С. П. в следствие на причинената смърт на бабата на детето – Г.С. от настъпило ПТП на 09.09.2018 г.

В с. з се явява майката на детето – Д. П. и пълномощника й адв. Ц. Д. от ВТАК, която моли съда да уважи така предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който същия заявява, че изцяло оспорва размера на претендираното обезщетение. В с. з. се явява пълномощника на ответното дружество адв. И.

Ж. от АК - ***, който моли съда изцяло да отхвърли така предявения иск, алтернативно съда да присъди обезщетение в по-нисък размер.

От представените по делото писмени доказателства: Справка от Търговския регистър за Актуално състояние на дружеството ответник, Удостоверение за раждане № 0001500290, изд. въз основа на акт за раждане № 0290/16.11.2015 г. на Община гр. Троян, копие от Присъда № 26003 от 02.11.2020 г. на ГОС, постановена по НОХ дело № 11 от 2020 г., копие от Решение № 13/25.02.2021 г. на ВТАС, постановено по ВНОХД № 14/2021 г., копие от Решение № 13/25.02.2021 г. на ВТАС, постановено по ВНОХД № 14/21 г., копие от Констативен протокол за ПТП № 61/2018 г. сектор Пътна полиция ОД на МВР ***, Удостоверение за наследници на Г.К.Т. изх. № ДД1-А-08.523/03.07.2023 г. на Община Севлиево, Отговор на покана изх. № НЩ 3467/26.05.2023 г. ЗД „Бул Инс“ АД и НОХ дело № 11/2020 г. по описа на 1

ГОС, ведно с ВНОХД 14/2021 г. на ВТАС, ВЧНД 227/2020 г. на ВТАС и ДП 1752 ЗМ 548/2018 г. на РУ гр. *** , от показанията на разпитаните свидетели по делото С.Х.П. и П.Д. П., медицинска експертиза с вещо лице д-р М. Г. и автотехническа експертиза с вещо лице инж. Д. Д., съдът приема следната фактическа обстановка:

Установи се в процеса, че Г.К.Т. е баба по бащина линия на ищцата С.

П..

По делото е изискано и приложено НОХ дело № 11 от 20202 г. по описа на ОС – ***, образувано по внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. На 09.09.2018 г. около 09.30 часа, на път 11-44, километър 19+800, в землището на с.

Враниловци, общ. ***, пътен участък между с. Новаковци, общ. *** и с.

Враниловци, общ. ***, при отбивката към язовир Лопушница, след частен недвижим имот с адрес „Язовира“ № 1, при управление на МПС лек автомобил „Мерцедес“, модел С220В, с рег. № ***, Т.И.Т. , ЕГН ********** нарушил правилата за движение на пътищата чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил със скорост 123.5 Км/ч и при извършване на маневра „изпреварване“ на лек автомобил „Рено“ модел „Меган“ с рег. № ***, управляван от Х.М.М. с ЕГН ********** от гр. ***, последвал удар в предностранична част на завиващия лек автомобил, управляван от М., вследствие на което лек автомобил „Мерцедес“ продължил движението си извън платното за движение в процес на пространствена ротация и водачът по непредпазливост причинил смъртта на Г.К.Т. с ЕГН **********. С Присъда от 02.11.2020 г., постановена по НОХ дело № 11/2020 г. по описа на Окръжен съд- гр. ***, Т.И.Т. е признат за виновен, поради което на основание чл. 343, ал.1 буква В във връзка с чл. 342, ал.1 и чл. 55, ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимият Т.И.Т., като му е определен изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е потвърдена с Решение № 13/25.02.2021 г. на ВТАС, постановено по ВНОХД № 14/21 г.

Виновният водач е имал валидно сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ в ЗД „Лев инс" АД, обективиран в Полица № BG /22/118000291578, с период на покритие до 16.01.2019 г.

С оглед на твърдяните обстоятелства в исковата молба за преживяната травма от малолетната С. П. от загубата на своята баба, съда е възприел показанията на свидетелите П. П. и С.П., които са баба и дядо по майчина линия на С. П.. Свидетелите излагат, че внучката им се е родила в Германия.

От самото й раждане за нея грижи е полагала нейната баба Г.С., и до момента на смъртта си. Детето е било силно привързано към нея, и до сега не може да проумее, че нея вече я няма и постоянно пита за баба си и страда.

Д. П. е отправила застрахователна претенция от името на малолетната си дъщеря до ответното дружество. С писмо от 26.05.2023 г. й е отказано заплащането на застрахователно обезщетение, тъй като не са налице основанията за това.

По дело е назначена съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице д-р Г. се е запознала с медицинската документация по делото. В заключението е констатирано, че смъртта на Т. е настъпила в резултат на тежки травми, предизвикани от ПТП. Според експерта предполага, че ако пострадалата е била с предпазен колан може би нямаше да се стигне до фаталния край.

2

Автотехническата експертиза е изследвала също по писмените доказателства от наказателното дело, механизма на настъпилото ПТП. Инж.

Д. е отговорил на поставените задачи относно допринасянето на водача на автомобила, в който се е возила Т., за настъпването на ПТП, който е навлязъл в половината от лентата за на срещно движение.

Посочените въпроси са били предмет и са подробно изследвани в наказателното производство по НОХ дело № 11/2020 г. та ОС – ***, по което дело съда е постановил присъда.

Съдът, след преценка на събраните по делото така изложената фактическа обстановка извежда следното:

Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 432 от КЗ Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. Съгласно чл. 405 от КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по - дълъг от 15 дни, когато се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с притежаването и използването на МПС.

Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор „Гражданска отговорност” между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдяните имуществени и неимуществени вреди, съответно техния размер.

По делото не се оспорва, че виновния водач е имал валидно сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ в ЗД „ Лев инс" АД, обективиран в Полица № BG /22/118000291578, с период на покритие до 16.01.2019 г.

С Присъда от 02.11.2020 г., постановена по НОХ дело № 11/2020 г. по описа на Окръжен съд- гр. ***, Т.И.Т. е признат за виновен, поради което на основание чл. 343, ал.1 буква В във връзка с чл. 342, ал.1 и чл. 55, ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимият Т.И.Т., като му е определен изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е потвърдена с Решение № 13/25.02.2021 г. на ВТАС, постановено по ВНОХД № 14/21 г.

Не се оспорва и факта, наведен в исковата претенция, че причинените неимуществени вреди на малолетната С. П., са в пряка причинно-следствена връзка и произтичат от настъпилата смърт на нейната баба в резултат на настъпилото ПТП.

Ответното дружество оспорва изцяло исковата претенция, като твърди, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата С. П. - внучка на починалата Г.С..

Излагат се аргументи, че в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на 3 лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение.

Предпоставките, за да се приложи това изключение, са създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.

При преценката за наличието им в настоящата хипотеза на роднинска връзка баба-внучка следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между тези роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между тях е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка.

Съдът намира, че в случая изложената горе хипотеза е налице – доказа се в процеса, че Г.С. е присъствала постоянно в живота на своята внучка от самото й раждане. С. П. е била изключително много привързана към своята баба. Съдът отчита и факта, че детето е било на три години, когато баба му е починала. На тази възраст, и до момента не може да проумее, че баба й я няма.

Относно изложеното възражение за съпричиняване от страна на починалата Г.С., настоящата инстанция намира, че това е било предмет на наказателното дело, което е приключило с влязла в сила присъда.

Относно претендираните неимуществени вреди – в случая съда следва да съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според задължителната и константна практика на ВКС размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.

Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл залегналото в цитираната разпоредба понятие за справедливост не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/.

В допълнение на изложеното по-горе, решаващият съд приема за установено, че дълго време след фаталния инцидент, включително и досега, С. П. пита и търси баба си, което доказва, че липсата й се е отразила и продължава да се отразява изключително негативно върху физическото и психическото й състояние. Следва да се отчете и психиката на детето, която на тази възраст не му позволява да превъзмогне и да си обясни логично загубата на близък човек. На такава възраст децата приемат много поболезнено смъртта и изживяват случващото се с много по-голям интензитет.

4

Но от друга страна казуса касае смърт на баба на детето и се предполага, че с израстването С. П. ще превъзмогне тази загуба.