Решение № 18411 от 14.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18411 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.ИЛ. АЛ. при участието на секретаря В,ЯН,В, като разгледа докладваното от Г.ИЛ. АЛ. Гражданско дело № 20231110115336 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Р. С. П., против „ГО Г“ ООД с ЕИК ********, с която е предявен иск с правно основание чл.226, ал.2 КТ за заплащане на сумата от 32 625,25 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от задържането на трудовата книжка на ищеца за периода от 07.04.2020г. до 21.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на завеждане на настоящата искова молба до пълното му изплащане, както и мораторна лихва върху претендираната главница от момента на настъпването на забавата до 21.03.2023 в размер на 9778,43 лева,. Претендират се и сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № ***/01.04.2014г. и Анекс към него от 01.11.2017г., между страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което е заемал длъжността „търговски директор” в „Го Г“ ООД. Мястото на работа се помещавало в офис, находящ се в гр. Л. Сочи, че на 01.04.2020г. ответникът издал Заповед № ***/26.03.2020 година за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, в която било посочено, че на основание чл.328, ал.1 т.2, пр.2 от КТ, във вр. е чл.326, ал.2 от КТ се прекратява трудовото правоотношение, считано от 01.04.2020 година.

Твърди се, че на 03.09.2020 г. ищецът получил нотариална покана чрез ЧСИ Ц, с peг. № ***, действащ в района на Софийски окръжен съд, с която му била връчена Заповед № ***/26.03.2020г. и от която установил, че трудовото му правоотношение с ответника било прекратено на основание чл.328,ал.1, т.2, пред. 2 КТ, поради съкращение в щата, във връзка с чл.326, ал.2 КТ, по решение на управителя от 24.03.2020г.

1

На 08.09.2020 г. с писмено искане, ищецът отправил нотариална покана, до работодателя „Го Г” ООД, с която помолил ответника, във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение, да му предаде трудовата книжка, намираща се в него. Излага, че трудовата му книжка не му била предоставена от работодателя, а това попречило на ищеца да упражнява правото си на труд. Посочва, че трудовото му възнаграждение, е възлизало в размер на 4 356.47 лева

В тази връзка ищецът подал сигнал до Дирекция „ИН.ТР“, гр. В.Т., която разпоредила на ответника да върне незаконосъобразно задържаната трудова книжка. Твърди, се че след намесата на контролните органи, на 22.03.2023 ищецът получи с куриер трудовата си книжка.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът подал отговор на искова молба, в който сочи, че исковете са допустими, но неоснователни.

Твърди, че трудовата книжка на ищеца не е задържана незаконно за сочения период. Сочи, че ищецът не е предоставил на ответното дружество трудовата си книжка при постъпване на работа, съгласно изискванията на чл.

348, ал. 1 от КТ, нито към датата на постъпване на работа (04.04.2014 г.), нито към твърдяната от ищеца начална дата на задържане на трудовата му книжка (07.04.2020 г.). Излага се, че ответникът не е извършил непозволени и виновни действия, създаващи пречки на ищеца да получи трудовата си книжка. В конкретния случай, се твърди, че между страните съществувал спор къде и от кого е съхранявана трудовата книжка. Подчертава се, че съгласно нотариална покана от 23.09.2020 г., изпратена и получена от ищеца било посочено, че трудовата му книжка не се държи от дружеството, като била отправена покана тя да бъде представена в дружеството, за да бъде надлежно оформена във връзка с прекратеното трудово правоотношение. Релевират се доводи, че в периода от септември 2020 г. до януари 2023 г., ищецът не е предприел никакви действия за изпълнение на търсимото задължение за получаване на оформената трудова книжка от „ГО Г“ ООД.

При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЗД и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като се твърди, че съпричиняването от страна на ищеца е най-малко в размер на 90 % от претендираните вреди.

Счита, че предявеният иск по чл. 86 от ЗЗД, е неоснователен с оглед на това, че той е акцесорен на иска по чл. 226, ал. 2 от КТ, който с оглед на горе изложеното е неоснователен и недоказан и следва да бъде изцяло отхвърлен.

С оглед изложеното ищецът моли предявените искове да бъдат отхвърлени като недоказани. Претендират се разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:

2

От представените писмени доказателствени средства се установява, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение въз основа на трудов договор № ***/01.04.2014г. и Анекс към него от 01.11.2017г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „Търговски директор” при ответника.

Между страните не е спорно обстоятелството, че трудовият договор на ищеца бил прекратен на основание ч л. 328, ал. 1, т. 2 КТ със Заповед № *** от 26.03.2020г., считано от 01.04.2020г., поради съкращаване на щата, като заповедта била връчена на ищеца на 03.09.2020 г. чрез ЧСИ Ц, с peг. № ***.

По претенцията на ищеца с правно основание чл. 226, ал. 2 от КТ за обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка, за да се произнесе, съдът съобрази:

Според разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. За основателността на иска е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: прекратено трудово правоотношение, незаконно задържане на трудова книжка и вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане. Размерът на вредите е нормативно определен в чл. 226, ал. 3 от КТ - на обезщетение подлежат имуществените вреди, които се съизмерват с брутното трудово възнаграждение за времето на задържане на трудовата книжка.

При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя – чл. 350, ал. 1 от КТ и чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.

Според задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2019 г., ОСГК на ВКС, задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й.

Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателят възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя, като обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата 3 по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.

В настоящия случай трудовото правоотношението с ищеца е прекратено н а 01.04.2020г., като от данните по делото се установява, че трудовата му книжка е върната на 22.03.2023 г., което е видно от представената по делото декларация (л.24).

Така установените факти водят до извода, че трудовата книжка на ищ еца е била в държане на работодателя в периода от 01.04.2020 г. до 22.03.2023 г. вкл. От извършената от Дирекция „ИН.ТР“, гр. В.Т. проверка (л.25), във връзка с подаден от ищеца сигнал, се установява, че са констатирани нарушения на трудовата дисциплина от страна на ответника. Установява се, че съхраняваната от работодателя трудова книжка на ищеца № 204, серия Щ, № 727143, не му е била предадена след прекратяване на трудовото правоотношение. В констатациите на проверяващия орган се установява нарушение на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като за целта от Дирекция „ИН.ТР“, гр. В.Т. е съставила протокол за извършена проверка № ПР2304752 от 09.03.2023г.(л.154). С него проверяващия орган в т.3 е дал предписание на ответника на осн. чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за отстраняване на извършеното от него нарушение, като предприеме действия, с които съхраняваната от него трудова книжка на № 204, серия Щ, № 727143, да бъде предадена на ищеца в срок до 31.03.2023г.

Трудовата книжка е върната на ищеца на 22.03.2023 г., видно от представената по делото декларация (л.24).

От показанията на свидетеля Е.Д.Д., служител на длъжност „Специалист ТРЗ“ при ответника, се установява, че при прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца свидетелката издала трудова книжка през месец март - месец април 2020 г., като направила опит чрез куриерска фирма да я връчи на ищеца. Сочи, че едва след извършената от Инспекция по труда проверка установила, че трудовата книжка на ищеца се намира в документите, които следвало да се изпратят на проверяващия орган, като посочва, че няма представа как е попаднала там.

Съдът не кредитира показанията на свид. Д, в частта, в която заявява, че е правила опит с куриер да се връчи трудовата книжка на ответника. В случая с покана от 25.09.2020г. (л.71), ответникът заявява на ищеца, че трудовата му книжка не се съхранява в него, както и че го кани да я предостави за оформяне съгласно нормативните изисквания.

Твърденията на ищцата са в противоречие с изпратената от ответника покана, доколкото на първо място същата твърди, че е правила опит да изпрати трудовата книжка до ищеца с куриер безуспешно, а в същото време ответникът с нотариална покана от 25.09.2020г., отправена до ищеца заявява, че не съхранява трудовата му книжка и го кани да я предаде за оформяне. На следващо място, към датата на изготвянето на поканата до ищеца 25.09.2020г., трудовата книжка на ищеца с № 204, серия Щ, № 727143 е била 4 издадена, видно от датата на издаване - 26.03.2020г., като същата е била надлежно оформена и се е съхранявала при ответника.

Гореустановените фактически положения налагат категоричен извод за неизпълнение на задълженията по КТ от страна на работодателя. Съгласно чл.

350, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването и да я предаде незабавно на работника или служителя. Съгласно на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му.

Представените от ищеца доказателства сочат, че работодателят не оформил надлежно трудовата книжка с оглед изискванията на КТ и НТКТС.

При това положение, претенцията за обезщетение по чл. 226, ал.2 от КТ е основателна и доказана и следва да бъде уважена за претендирания период от от 07.04.2020г. до 22.03.2023г. включително.

За установяване на неговия размер, на основание чл. 195 ГПК е изслушана ССчЕ, изготвена от вещо лице М. М., неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно дадено. От заключението се установява, че размерът на дължимото от работодателя обезщетение по чл.226, ал.2 и 3 от КТ за претърпените вреди, поради незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца от 07.04.2020г. до 22.03.2023г., възлиза в общ размер на 33 032,01 лв., която сума е в по-висок размер от размера на предявения иск, поради което съдът счита, че искът е основателен до размера на заявената от ищеца искова претенция в размер на 32 625,25 лв.