Решение № 1026 от 12.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1026 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330205347 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4930460, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Н. Д. М., с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева.

По съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят оспорва издадения срещу него Електронен фиш /ЕФ/ и прави искане за неговата отмяна.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, в писмено становище излага съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и пледира за намаляването му до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено 1 следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя Н. Д. М. е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 31.05.2021 г. в 12:59ч. в гр. Пловдив, бул. „България” до №92, посока бул.ЦБО, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № MD1196, за превишаване на разрешената скорост с 24 км/ч при управление на МПС – лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ **. Моторното превозно средство се движело със 74 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта от 74 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 77 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.

За така установеното нарушение жалбоподателят, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението, бил санкциониран с налагане на административно наказание – глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото си да обжалва така издадения против него Електронен фиш.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

При така възприетата и изложена фактическа обстановка и събрания доказателствен материал съдът счита, че действително на процесната дата, час и място е налице превишение на разрешената скорост, с която се е движил управлявания от жалбоподателя М. лек автомобил в населено място. По същество нарушението не се оспорва от санкционираното лице, който в съдебно заседание потвърждава, че е нарушил закона.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като собственик на процесното МПС, видно от справката от база данни на КАТ.

Правилно е издаден ЕФ, който съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, след като влезе в сила се счита за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове 2 и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл не се прилагат и сроковете за съставяне на АУАН, в каквато посока има наведено от жалбоподателя възражение, нито има срок за връчване на ЕФ. Би имало значение единствено абсолютната и относителна давност от извършване на нарушението, която към момента очевидно не е изтекла. Тъй като в чл.34 от ЗАНН няма специална разпоредба за т.нар. абсолютна давност при преследване за ангажиране с отговорност, тази празнина се преодолява с разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК вр. чл.80, ал.1 т.5 от НК вр. чл.11 от НК, следователно срокът, който следва да е изтекъл е четири години и шест месеца. На практика връчването на фиша на 15.08.2022г. е сторено, дори преди изтичане на три години /касаещи относителната давност/ от извършване на нарушението – 31.05.2021г., а с връчването му е прекъснат този срок и започва да тече нов. Така погасяване на административнонаказателното преследване по давност не се констатира от страна на съда, а наведеното от жалбоподателя възражението в тази насока се оценя като неоснователно.

За така установеното нарушение е приложена коректната санкционна норма на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, която предвижда административно наказание “глоба” в размер на 100 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населеното място от 21 до 30 км/ч. В конкретния случай разрешената максимална скорост (50 км/ч) е била превишена с 24 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер. Размерът на наложеното наказание не може да бъде изменен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието глоба под предвидения най-нисък размер. Следователно наложената санкция е индивидуализирана в единствения й възможен размер, което е съобразено в атакувания Eлектронен фиш.

Въпреки гореизложеното, съдът намира, че е налице основание за отмяна на атакувания ЕФ, доколкото липсва непротиворечивост между описание на нарушението по отношение на използваното в случая АТСС и събраните в тази насока доказателства. В електронния фиш е посочено, че извършеното нарушение за скорост е установено и заснето с АТСС ARH 3

CAM S1 № MD1196, докато от цялата съвкупност от събрания и представен по делото доказателствен материал, включително и съпровождащото преписката писмо и становището на въззиваемата страна се установява, че използваното в случая техническо средство е от типа Cordon M2 № MD1196.

Това несъответствие е довело до съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава проведеното административно производство и само по себе си е основание за отмяна на атакувания ЕФ.

С оглед изложените съображения Електронният фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски в настоящото производство, предвид на което такива не следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4930460, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Н. Д. М., с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4