Определение № 178 от 16.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178

*****, 15.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско дело № 20233100501382 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 28141/17.11.2023 г., депозирана от С. Т.

З., ЕГН **********, *****, чрез адв. Й. А.-ВАК, с искане за изменение на Решение № 1190/23.10.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1382/2023 г. по описа на ВОС, в частта за разноските досежно присъденото в полза на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.

Молителят излага, че съдът не е взел предвид факта, че ответното дружество не е представлявано от юрисконсулт, а от адвокат, който не е претендирал адвокатско възнаграждение и не е представил доказателства за заплатено такова, поради което и счита, че възнаграждение за юрисконсулт, както за първа, така и за въззивна инстанция, не следва да се присъжда.

Евентуално, ако съдът прецени, че юрисконсултско възнаграждение се дължи, то следва да бъде определено в минимален размер за двете инстанции – по 100 лева за всяка. Поддържа становището, че няма данни за фактическа и правна сложност на делото, както и за конкретно осъществени процесуални действия от страна на процесуалния представител на ответника, които да водят до възнаграждение в размер над минималния. Подчертава, че след като адвокатското възнаграждение за едната страна е определено в минимален размер, то и юрисконсултското възнаграждение за другата следва също да е в минимален размер, като факта, че минималните размери по двете наредби са различни не следва да е за сметка на някоя от страните. Предвид изложеното отправя искане за изменение на решението в частта за разноските – за първа и за въззивна инстанции, като в полза на въззивното дружество бъдат присъдени разноски, в които не е включено възнаграждение за юрисконсулт, 1 евентуално да се присъдят такива при минимален размер на възнаграждението.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД депозира отговор, като излага съображения за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските. Излага, че юрисконсултското възнаграждение е определено от съда и доколкото е в законоустановения размер, няма как да е прекомерно. Моли искането за изменение на решението в частта за разноските да бъде оставено без уважение.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

С решение № 1190/23.10.2023 г., постановено по делото, настоящият състав е отменил решение № 566/22.02.2023 г. по гр.д № 4844/2022 г. по описа на РС-Варна, в частта за сумата от 2 542.20 лева, представляваща горницата над 1 644.16 лева до присъдените 4 186.36 лева, като е присъдил направените от въззивната страна-ответник разноски в размер на 450 лева, доколкото е уважил изцяло въззивната жалба, и е коригирал решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, като е определил последните за двете страни съразмерно в уважената и отхвърлената част от иска – 458.50 лева за ищеца и 267.19 лева за ответника.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в законоустановения срок, който в настоящия случай е едномесечен, доколкото решението е необжалваемо, и тече от момента на постановяването му, подадена е от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

Въззивният съд е присъдил разноски в полза на ответната страна по иска, в които е включил и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за първа инстанция и 150 лева за въззивна инстанция.

Оплакването на въззивника, че юрисконсултско възнаграждение изобщо не се дължи, доколкото ответното дружество е представлявано от адвокат, а не от юрисконсулт, настоящият състав намира за неоснователно. Видно от материалите по делото е че както пред първата, така и пред въззивната инстанция, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е представлявано от юрисконсулт Красимир Младенов, който е извършил действия както по подаване на отговор на искова молба, така и по подаване на въззивна жалба, наред с други писмени изявления, отправени до съда. Ответното дружество е представлявано от адвокат в проведените о.с.з пред двете инстанции. Следва да се има предвид, че едновременното участие на адвокат и на юрисконсулт в едно производство, не изключва приложението на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а за страната се поражда правото да избере кое от двете да претендира, като може да изрази тази воля изрично в представения списък на разноските (Определение № 93 от 09.02.2023г. по ч.т.д. № 82/2023г. по описа на II т.о на ВКС). Такъв е и настоящият случай, като ответното дружество е 2 претендирало единствено възнаграждение за юрисконсулт, включено в представените списъци на разноските, и за двете инстанции, като не е заявил претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение, както отбелязва и самият молител, каквото и не е присъдено от въззивния съд. Поради така изложеното настоящият състав намира, че възнаграждение за юрисконсулт се дължи за двете съдебни инстанции, поради което и съдът следва да се произнесе и по евентуалното искане за намаляване размера на възнаграждението.

Що се отнася до оплакването досежно размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение, следва да се има предвид, че в хипотезата, при която юридическото лице е било представлявано по делото от юрисконсулт, каквато възможност чл. 32, т. 3 от ГПК изрично предвижда, приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно която в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Този размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, която разпоредба предвижда, че заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. В случая приложение следва да намери чл. 25, ал. 1 от Наредбата, която дава на съда възможност да определи възнаграждението в диапазона от 100 до 360 лева.

В настоящия случай определеното възнаграждение за юрисконсулт е законосъобразно, доколкото попада в тези граници – 300 лева за първа инстанция и 150 лева за въззивна, като съдът е направил преценка, че именно този размер съответства на обема и съдържанието на предоставената от юрисконсулта правна защита пред двете инстанции. Извън минималния и максималния размер законът не предвижда други императивни изисквания, които следва да се съблюдават от съда при преценка на размера на възнаграждението за юрисконсулт, като в настоящия случай то е определено в тези граници и не надхвърля максималния допустим размер (Определение № 130 от 31.03.2020 г. по т.д. № 1572/2019 г. по описа на I т.о. на ВКС).

По изложените съображения искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 28141/17.11.2023 г., депозирана от С. Т. З., ЕГН **********, *****, чрез адв. Й. А.-ВАК, с искане за изменение на Решение № 1190/23.10.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1382/2023 г. по описа на ВОС, в частта за разноските досежно присъденото в полза на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл. 274, ал. 4 във вр. с 3 чл. 248, ал. 3 от ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4