Определение № 4261 от 03.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4261 гр. Варна, 03.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20243100501831 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 262 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 58945/19.07.2024 г. на И. Т. В. срещу Разпореждане (погрешно посочено определение) № 24204/14.06.2024 г., постановено по гр. д. № 16091/2023 г. по описа на ВРС, с което е била върната депозираната от жалбоподателя частна жалба с вх. № 31293/16.04.2024 г. срещу Определение № 2827/08.03.2024 г., постановено по същото дело. Искането за отмяна на атакувания първоинстанционен акт се аргументира с довода, че жалбоподателят не е бил уведомен за дадените му указания за привеждане на жалбата в съответствие със законовите изисквания за редовност, които е следвало да изпълни в продължения двуседмичен срок, като е разбрал за същите едва на 15.07.2024 г.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С Определение № 2827/08.03.2024 г., постановено по гр. д. № 16091/2023 г. по описа на ВРС е допуснато обезпечение на предявения от жалбоподателя И. В. срещу „Мото Пфое“ ЕООД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, при условие на внасяне на определената от съда парична гаранция в размер на 2034,93 лв. на основание чл. 390, ал. 4, изр. 2 ГПК.

С частна жалба с вх. № 31293/16.04.2024 г. В. е поискал отмяната на Определение № 2827/08.03.2024 г. в частта на определената му гаранция поради признатата му с Определение № 2036/18.02.2024 г., постановено по делото, липса на достатъчно финансови средства, заради което е бил освободен от заплащането на дължимите за производството държавни такси на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

С Разпореждане № 16174/18.04.2024 г., постановено от първоинстанционния съд, последният е оставил частната жалба без движение, като е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаването на разпореждането да представи пълномощно, удостоверяващо представителната власт на процесуалния му представител или в евентуалност да потвърди извършените без представителна власт от адвоката действия по сезирането на въззивната инстанция, както и да уточни отправеното до нея искане. Видно от 1 приложеното на л. 116 съобщение № 202431143234, разпореждането е било получено на 20.05.2024 г.

В срока за изпълнение на указанията, В. е депозирал молба с вх. № 41882/27.05.2024 г., с която освен че е конкретизирал частта, в която обжалва определението, е поискал и продължаване на срока за представяне на пълномощно или потвърждаване на подаването на жалбата поради диагностицирането на доверителя му с „Коклюш“.

С разпореждане № 21814/29.05.2024 г. ВРС е продължил срока за изпълнение на указанията с две седмици, считано от 27.05.2024 г. – датата на изтичане на предходния срок, на основание чл. 63, ал. 1 ГПК.

Въпреки това, в продължения срок, изтичащ на 10.06.2024 г., нередовностите не са били отстранени, поради което с Разпореждане № 24204/14.06.2024 г. първостепенният съд е върнал частната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължени от съда по молба на заинтересованата страна при наличие на уважителни причини. В нормата на чл. 63, ал. 2 ГПК е изрично предвидено, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок, а не от връчването на страната на съдебния акт, с който искането й е било уважено. Страната следва да следи сама за удовлетворяването или отхвърлянето на искането и съответно да изпълни дадените й указания в предоставения й допълнителен срок. За съда не съществува задължение за връчване на препис от акта, с който се произнася по молбата, доколкото противното би означавало предоставеният допълнителен срок да бъде отново увеличен със срока, течащ от постановяването на акта до неговото получаване от молителя, без да има нарочно отправено искане за това. В този смисъл, доколкото страната лично или чрез оправомощеният си представител не е изпълнила указанията в продължения срок, то правилно районният съд е върнал частната жалба на основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

В допълнение следва да се отбележи, че предвид получаването на разпореждане № 16174/18.04.2024 г. със съобщение № 202431143234, неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя, че е узнал за процесните указания едва на 15.07.2024 г.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 24204/14.06.2024 г., постановено по гр. д. № 16091/2023 г. по описа на ВРС, 30-ти състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2