Решение № 5 от 04.01.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Разград, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.А Т. при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от И.А Т. Гражданско дело № 20233330101620 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. със ЗПК.

Депозирана е искова молба от „******” ООД, с която са предявени обективно съединени искове срещу И. Р. В. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 731,62 лева — дължими по Договор за паричен заем № 660531/08.04.2022 г., сключен между страните; за сумата 62,06 лева – възнаградителна лихва за периода 08.04.2022 г. - 08.11.2022 г., сумата от 76,74 лв. - лихва за забава за периода 01.07.2022 г. – 01.06.2023 г. /частично претендирана от тази, присъдена в заповедното производство/, както и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. В исковата молба твърди, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело 1170/2023г, по описа на PC Разград. Сочи, че договорът е сключен от разстояние, посредством сайта на Заемодателя– https://credirect.bg, съобразно законовите разпоредби на Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Механизмът на кандидатстване е подробно описан. Всички действия на потребителя могат да се проследят и от лог файла, част от електронното досие на клиента, от който файл се вижда кога и от къде е извършено всяко действие във връзка с кандидатстването за кредит през онлайн платформата.

Твърди, че ответника не е изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил дължимите суми. Предвид горното, дружеството е депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника и е образувано ч.гр.д. № 1170/2023г., в рамките на което Районен съд - Разград е издал Заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението. Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като за заявителя е възникнало правото по чл. 415 ГПК да предяви установителен иск за описаните по-горе суми. Иска присъждане на направените разноски в заповедното и в 1 настоящото производство. Прилага: Договор за паричен заем 660531 ведно с приложенията; Искане за сключване на договор за кредит; СЕФ; Лог файл кредит 660531.

Ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата и в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор, в който е посочил, че искът е неоснователен поради: пълно предсрочно погасяване на дълга, недействителност на договора поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК, нищожност на клаузата на чл.6.1 от процесния договор, касаеща неустойка при непредставяне на обезпечение – поръчител или гаранция. Сочи, че догоиворът е сключен при общи условия с параметри: главница 900 лв, брой вноски – 7, ГПР 47,95 %, ГЛП 40,05% , първа вноска – 09.05.2022 г., обща дължима сума по кредита – 1052,18 лв. Твърди още, че в погасителния план е включена и друга сума в размер на 704,82 лв. – неустойка при непредставено обезпечение. Твърди, че условията, на които следва да отговарят поръчителите са неизпълними, накърняват добрите нрави. Допълнителната сума оскъпява кредита – явява се 78% от главницата, като погасителния план е представен на кредитополучателя с включената неустойка преди да е изтекъл срокът за представяне на обезпечението и поставя в неравноправно положение двете страни. Твърди още, че така уговорената неустойка представлява скрито възнаграждение на кредитора в разрез с чл.19, ал.4 ЗПК и принципите на добросъвестност и справедливост.

Оспорва исковете и по размер, доколкото счита, че главницата, ведно с лихвата за забава са платени предсрочно, на осн. чл. 32 ЗПК, извършено 18 дни след падежа на първата погасителна вноска, като ответника твърди, че за тази забава, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД е заплатил и дължимата лихва. Позовава се на чл. 32, ал.2 ЗПК според която кредиторът не може да откаже предсрочно изпълнение на дълга. Сочи, че в договора липсва механизъм за изчисляване на лихвения процент, както и разпоредба за предсрочно погасяване на кредита. Намира, че погасителния план е незаконосъобразен – първите две вноски по него не погасяват никаква част от главницата, което нарушава правото на предсрочно погасяване. Твърди още, че постъпилите суми ищецът недобросъвестно и некоректно е разпределил, поставяйки в забава ответника, във връзка с което е начислил и допълнителни такси. Иска от съда да отхвърли предявените искове и да присъди в негова полза разноски и по заповедното и по исковото производство, както и да бъде обезсилена издадената ЗИ. Прилага: Писмо до „******“ ООД от 27.07.2022 г., ведно с ИД №ИД PS 7200 00SD03 Y, Пълномощно с рег.№3475/24.06.2022 г. на Нотариус с рег.№312 на НК и Платежно нареждане от 26.07.2022 г, с Референция №FT22208105282926;

Извлечение от ел. поща с адрес: [email protected] от дата 7 септември 2022 г. - Отговор от „******“, ведно с Извлечение за извършени и предстоящи плащания по Договор за паричен заем №660531/08.04.2022 г.; Възражение от 8.10.2022 г., ведно с ИД № ИД PS 7200 000L133, Платежно нареждане от 18.10.2022 г. с Референция №FT22291740104904 и Фискален бон за платена услуга №00142266 — в заверен препис.

След анализ на представените по делото доказазателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

На 08.04.2022 г. между „******” ООД и И. Р. В. е сключен Договор за паричен заем № 660531 със срок на погасяване 7 месеца и размер на главницата 900 лв. при фиксиран годишен лихвен процент 40,05% и ГПР в размер на 47,95%. Съгласно погасителния план първата вноска е на 2

09.05.2022г., а последната – 08.11.2022г. Поради непогасяване на задължението в срок, кредиторът е депозирал заявление на 10.07.2023 г., с което е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д.

№1170/2023 г. РС - Разград е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК, с която е разпоредил ответника И. Р. В. да заплати на кредитора сумата 731,62 лв главница, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2023г. до окончателното и изплащане, сумата 62,06 лв договорна лихва за периода от 08.04.2022г. до 08.11.2022г., сумата 83,87 лв. законна лихва за забава от 01.07.2022г. до 01.06.2023г., сумата 25 лв държавна такса, както и 100 лв юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ. Тази заповед е връчена на длъжника лично и в срок е дипозирано възражение срещу дължимостта на сумите на осн. чл. 414 ГПК. В изпълнение на законовите разпоредби, съдът е указал на кредитора възможността в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземането си, по реда на чл. 422 ГПК. В срок ищецът „******“ ООД депозира искова молба. На 27.072022г заемателят е платил сумата от 900 лв - главница, а на 18.10.2022г е превел и сумата от 1,05 лв като лихва за забава.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е за задължението за заплащане на главница по договор за кредит. Същият е допустим, тъй като за тези вземания има издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от ответника и в срока по чл.415 от ГПК е предявен установителен иск за вземането.

Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена форма.

Характеристиките на договора за заем са както следва: главница 900,00 лв., срок за погасяване 7 месеца, общ размер на кредита 1052,18 лв., фиксиран годишен лихвен процент 40,05% и ГПР 47,95 %. Договорът за кредит е сключен при общи условия, като в т.6.1 е уговорено обезпечение, което следва да бъде предоставено в 3 дневен срок от получаване на заемната сума от ответника, съгласно чл. 33, ал.1 от Общите условия. Предложените поръчители следва да отговарят кумулативно на определени изисквания: при 1 гарант – осигурителен доход в размер 7 пъти минималната работна заплата /МРЗ/, а при двама – всеки с доход 4 пъти МРЗ, като лицата не са поръчители / титуляри по договори за кредит, с добра кредитна история и да представят документ от работодател за дохода си. Артернативното обезпечение е банкова гаранция – в размер двоен на общата сума за погасяване на заема.

При неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойка, чиито размер е предварително определен и включен в погасителния план, на вноски.

По така сключения договор се установи, че кредитополучателят е правил вноски – 900,00лв на 27.07.2022г. с основание „заем кредирект погасяване“ и 1,05 лв /обезщетение за забава за 18 дни просрочие/ на 18.10.2022г с основание „лихва“, за което са представени писмени доказателства – платежни нареждания.

Съдът приема за основателни възраженията на ответната страна досежно:

- неяснотата при договарянето - липсата на клауза за предсрочно погасяване на кредита, императивно определена в чл. 32 ЗПК. Липсата на изрично 3 разписана клауза в договора за заем не дерогира нормата, указваща правото на предсрочно погасяване на кредита от страна на длъжника и съответстващото задължение на кредитора да приеме това плащане /изрично разписано в ал.2 на чл. 32 ЗПК/. Законът лимитира и размера на дължимата в тази хипотеза лихва – в конкретния случай максималния размер би бил 4,50лв. Кредиторът може по изключение да търси и по-голямо обезщетение, ако докаже, че е претърпял загуба от предсрочното погасяване на кредита, превишаваща определената по-горе сума, съгласно чл.32, ал.5 ЗПК. Такива обезщетения ищецът не е претендирал, както и не е представил доказателства в тази насока;

- неравноправни клаузи - На основание чл.7 ал.3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С оглед на горепосоченото в настоящия случай, съдът дължи преценка дали договорните клаузи, на които се позовава ищеца са неравноправни. Когато преценява дали договорна клауза противоречи на закона или добрите нрави, съдът следва да изхожда от материалното правоотношение, което се претендира за съществуващо между страните. В настоящия случай това правоотношение е договор за паричен заем, сключването на който е признат от страните факт. За същия се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Основание за прилагане на последния е обстоятелството, че ответникът е физическо лице, което ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност. Законът за защита на потребителите в редица свои разпоредби транспонира Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори /това е изрично посочено в разпоредбата на §13А, т.9 от ЗЗП/, като материалноправните разпоредби на тази директива са директно записани в Закона за защита на потребителите. Така разпоредбите на чл.143 и чл.146 от ЗЗП директно възпроизвеждат чл.3, пар.1 от Директивата относно определението за неравноправна клауза.

При тази преценка съдът намира, че искането за установяване съществуването на вземане за сумата 704.82 лв. договорна неустойка, претендирано като главница в заповедното производство, е неоснователно.

Между страните в чл.6,ал.1 във вр. с чл. 33, ал.1 от ОУ е уговорено задължение за представяне на обезпечение в 3-дневен срок от подписването на договора. Това отлагане алогично се отличава от обичайната практика обезпечението да се предоставя предварително или най-късно до момента на сключване на договора. Предоставянето на допълнителен срок цели заобикаляне на императивните норми, определящи лимит на ГПР при потребителските кредити, като начислената неустойка не се включва в изчисляването му. За причина от ищеца се изтъква отделното основание и възникването й на по-късен етап. Противно на твърденията на ищеца, неустойка е изчислена, конкретно определена, разсрочена и включена в погасителния план още към датата на сключване на договора. Тази особеност, ведно с житейски неизпълнимите изисквания към евентуалните обезпечения, недвусмислено доказват наличие на недобросъвестност и неравноправно положение на потребителя спрямо заемодателя. Разпоредбата на чл.143 от Закона за защита на потребителите определя като неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, а разпоредбата на чл.146, ал.1 4 урежда законовата санкция, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Единствената възможност такава клауза да бъде действителна е когато е договорена индивидуално, за каквото индивидуално договаряне в случая няма твърдение от ищеца и не са представени съответните доказателства. Договорът е наименован като такъв, сключен при индивидуални условия, но препращайки към чл. 31 от Общите условия, касаещи изискванията на които следва да отговаря обезпечението, както и приложимостта им за клаузите по чл. 7 и 8 от процесния договор, безспорно установява, че договорът е сключен при общи условия. В случая с уговарянето на тази неустойка в посочения размер от 704.82лв., който е 78.3% от размера на главницата, се дава възможност на кредитора да увеличи своята печалба от договора до размер, който явно противоречи на изискванията за добросъвестност. Същата е уговорена в противоречие с т.3 от ТР№1/2009г. на ОСТК ВКС, тъй като е извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Обезпечението на задължението както е посочено, е различно от самото изпълнение на задължението за заплащане на уговорените месечни вноски. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, цели да постигне неоснователно обогатяване. Същата е в противоречие с чл.8 пар.1 съображение 28 от Директива 2008/48, за това, че кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, съответно и в чл.16 от ЗПК, като при необходимост да направи справка в съответна база данни. Като на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция върху длъжника, да осигури обезпечение по кредита след като е отпуснат, поради което е нищожна. Ето защо съдът намира, че клаузите са неравноправни по смисъла на чл.143 т.18 от ЗЗП, която разпоредба дава неизчерпателно изброени различни хипотези на неравноправност, поради което нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. В тази връзка претендираната неустойка от 704.82 лв се сновава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, водеща до значително неравновесие между правата на търговеца и тези на потребителя и като такава е недължима.