Определение № 1965 от 23.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1965 гр. София, 22.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Илияна Папазова

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20238002104292 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Т. С., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. А. У., против Решение №254 от 05.06.2023г. по в. гр. д. №74/2023г. по описа на Окръжен съд- Перник, с което е потвърдено Решение №260194 от 04.10.2022г. по описа на Районен съд- Перник, с което са били изменени мерките за упражняване на родителските права по отношение на децата З. Е. И., ЕГН [ЕГН], и T. Е. И., ЕГН [ЕГН], като родителските права са предоставени на бащата Е. С. И., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], определено е местоживеене на децата при бащата на посочения адрес; определен е режим на лични отношения между майката М. Т. С., ЕГН [ЕГН], и децата, осъдена е майката М. Т. С., ЕГН [ЕГН], да заплаща на всяко от децата, чрез техния баща и законен представител Е. С. И., ЕГН [ЕГН], месечна издръжка в размер на по 177,50 лв. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение- касационни основания по чл.281,т.2 и т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния или въззивния съд или решаване на делото по същество чрез отхвърляне на предявения иск.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и чл.280, ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Е. С. И., ЕГН [ЕГН],, чрез пълномощника му адв. Ж. Ж., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

1

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение Окръжен съд- Перник се е произнесъл по предявен от Е. С. И. против М. Т. С. иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за промяна на мерките за упражняване на родителските права по отношение на децата З. Е. И., ЕГН [ЕГН], и T. Е. И., ЕГН [ЕГН], определени с влязлото в сила Решение № 98/24.08.2020г., постановено по к. гр. д. № 4394/2019г. по описа на ВКС, ІV ГО. От фактическа страна съдът е приел, че страните са родители на двете деца и не живеят заедно. С Решение № 98/24.08.2020г., постановено по к. гр. д. № 4394/2019г. по описа на ВКС, ІV г.о., упражняването на родителските права е предоставено на майката М. Т. С., като местоживеенето на децата е определено при нея. Така постановеното решение не е било изпълнено и въпреки същото децата са продължили да живеят в дома на бащата Е. С.

И. в [населено място], [улица], и той е продължил да полага грижи за тях. От представеното по делото заверено копие на постановление на ДСИ при РС- Перник от 01.12.2020г. се установява, че съдебният изпълнител е отказал да осъществи принудително изпълнение по предаване на малолетните З. и Т. И. от техния баща Е. И. на майката М. С.. В мотивите си, съдебния изпълнител се е позовал на представения пред ДСИ социален доклад, съгласно който принудителното предаване на децата ще се отрази негативно върху емоционалното им състояние.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпитите на свидетелите В. Ц. А., К. Р. Ш., Е. А. Б. и Т. М. С.. В разпита си, свидетелката В. Ц. А. е посочила, че откакто са се родили, децата живеят в дома на бащата, където са и понастоящем. Посочила е, че за децата се грижи основно баща им, като му помага и бабата по бащина линия. Бащата купува дрехи, храна и подсигурява всичко, от което имат нужда. Заявява, че децата са обгрижени много добре, задоволени са, водени са на разходки, на развлечения, рождените дни им се празнуват. Свидетелката е заявила, че „малката“ е споделяла с нея, че много не иска да говори с майка си, защото майка й по телефона казвала за баба й цинични думи, но се срамува да ги каже. Веднъж, обаче, й ги казала – „Баба ти е курва“. Св. А. е заявила още, че Т. й е казвала, че не иска да ходи при майка си, но не е обяснявала защо. Заявява, че бащата постоянно насърчава децата да се обаждат на майка си, но те заявявали, че „Когато майка ми започва да говори глупости, аз не искам да говоря“. Свидетелят К. Р. Ш. е заявил в разпита си, че двете деца се отглеждат от бащата, който се грижи за тях с помощта на майка му, която живее в отделна къща близо до тях. Заявява, че вижда положителна промяна в децата и най- вече по отношение на това как изглеждат те физически и психически- доста по-контактни са, по-общителни, обикновено са в добро настроение, добре облечени, с добри прически, изглеждат добре. Заявява, че преди не са изглеждали така, като за пример посочва зъбите, особено на Т., както и раздърпаните им дрехи.Свидетелства за това, че децата поддържат връзка с майката по телефона, като общуват по стандартен начин- задават си 2 въпроси и си отговарят. Счита, че в разговорите се споделят неща, които, според него, не се споделят между родител и дете, като неприятни епитети по отношение на единия от родителите. Според него майката споделя с децата неща за бащата, които са неприемливи в разговор между майка и деца- къде са му парите, че ще се палят къщи, ще се палят с кибрити, като заявява, че е присъствал лично на този разговор и е чул казаното от майката.

Свидетелят заявява още, че откакто страните са разделени, не е виждал майката на децата да идва в Перник, в дома на бащата. Сочи, че преди раздялата прическата на Т. е била страннамного късо подстригана и не се различавало дали детето е момче или момиче, зъбите й били развалени, а облеклото й включвало раздърпан пуловер. Отбелязва, че сега не е така, като зъбите на Т. не са развалени, което се вижда, когато детето се усмихне. Разпитана, свидетелката Е. А. Б. е заявила, че децата не са при майка си в [населено място], тъй като се вземат насилствено от майката и са при бащата. Поради това майката многократно чрез различни институции се е опитвала да изпълни съдебното решение.

Известно й е, че майката не е виждала децата си повече от една година, като контактува с тях през мобилни устройства. Сочи, че майката е идвала до [населено място] и до училището, където се обучават децата, но безуспешно, тъй като насилствено й е отказано децата да бъдат с нея. Заявява, че майката не е приета в семейството на Е., не е допускана да се срещне там с децата от Е., майка му и брат му. Свидетелката уточнява, че всичко, за което свидетелства, й е споделяно от самата М. С.. Свидетелят Т. М. С.- баща на майката М.

С., заявява, че веднага щом М. е излязла от болницата в Перник е отишла да живее в неговия дом в [населено място], което се е случило преди около 3 години и половина. Заявява, че откакто е излязло решението на ВКС, Т. не е идвала в П. и според него просто някой казва на децата, че като дойдат в П., вече няма да могат да се върнат в Перник. За да се изпълни решението на ВКС първо било отправено писмено предложение към бащата Е., но след като той не изпълнил това, се обърнали към адвокат, за да може по законен ред да го накарат да изпълни решението на съда. Свидетелства, че в края на м. юни от Отдел „Закрила на детето“ са им казали, че бащата Е. И. се е съгласил да предаде децата доброволно.

Когато отишли, майката и децата влезли в една стая, а бащата останал да чака в коридора, пред вратата на стаята, в която били децата и майка им. След известно време децата се били успокоили и тръгнали да излизат с майката, която ги водела за ръце, но щом видели баща си се зарадвали и го прегърнали. Той започнал да пита „Питахте ли децата дали искат да ходят на П., те не искат да ходят на П.“, при което служителите от отдел „Закрила на детето“ отговорили, че това не е така и би следвало да се изпълни съдебното решение. Бащата, обаче, взел децата и си заминал. Свидетелят уточнява, че след този случай с М. С. не са ходили да търсят децата директно в дома на баща им Е., но са ходили веднъж в училището, където учат. Тогава на училище била само Т., като на място пристигнали служители на Отдел „Закрила на детето“ и полиция. Пристигнал и бащата Е., който, обаче, не насърчил детето да тръгне с майка си. Свидетелят сочи, че майката поддържа контакт с децата по телефона и чрез таблет, като се чуват почти всеки ден. Сочи още, че за последната година и половина са идвали 4-5 пъти до [населено място] за провеждане на срещи между М. и Е. в 3

Отдел „Закрила на детето“. На тези срещи чул, че децата не искат да ходят в П..

Изслушан пред районния съд, социалният работник от Д „СП“- Перник е заявил, че от това, което е наблюдавала, децата в [населено място] се чувстват много добре. От приетия по делото социален доклад се установява, че взаимоотношенията между родителите на децата са силно влошени. Бащата не изпълнява постановеното съдебно решение, поради което майката е търсила съдействие от различни институции, включително и ДСИ. На 09.02.2021г. е проведена среща между Т. и майката М. С. в учебното заведение, което детето посещава.

Срещата се е осъществила в кабинета на педагогическия съветник в учебното заведение, като детето било изненадано от появата на майката и първоначално се зарадвало да я види.

След кратък разговор между двете, детето видимо се притеснило, разплакало се и отказало да тръгне с майка си. Въпреки уверенията, детето не променило мнението си. През цялото време търсело и питало къде е баща му и кога ще дойде да я вземе. От страна на майката се е проявила нетърпимост и заставяне детето да тръгне с нея, без да я приласкае и да я успокои.

М. С. непрекъснато повтаряла, че Т. е длъжна да изпълни съдебното решение и отричала детето да е притеснено. В мига, в който бащата пристигнал и малолетната Т. го забелязала, се разплакала отново. Баща й я прегърнал, а детето отново отказало да тръгне с майка си.

Бащата Е. И. хванал детето за ръката, като пречил на майката да се доближи до нея.

Поведението на двамата родители било видимо демонстративно, като между тях е възникнал пореден конфликт, в хода на който си разменили обидни реплики и отказали провеждането на спокоен разговор. Въпреки убеждаването от страна на присъстващите социални работници, педагози и полицаи, родителите не променили тона на разговора, като нито един от двамата не се опитал да прекрати разговора в присъствието на детето.

Отразено е, че бащата Е. И. е отправял думи като „няма ли да я попитате“, „тя не иска майка си“, „аз няма да принудя детето си да тръгне с нея“. Задавал провокиращи въпроси, насочващи към отказ, което затвърдило създаденото впечатление, че той манипулира двете си деца и умишлено възпрепятства изпълнението на съдебното решение. Майката М. С. проявила словесна агресия спрямо присъстващите, като непрекъснато повтаряла, че има действащо съдебно решение, което трябва да се изпълни. Отправяла непрекъснати обвинения, че детето се отвлича и че представителите на институциите са длъжни да й предадат детето, независимо от неговото желание. Според майката, малолетната Т. е длъжна да тръгне с нея „защото така пише в съдебното решение“. По време на цялата среща майката се позовавала на документи, като не проявила загриженост към дъщеря си, не направила опит да я успокои и спокойно да й обясни защо е дошла и да разбере причините, поради които детето не желае да тръгне с нея. Досежно желанията на децата, свързани с местоживеенето им, в социалния доклад е отразено, че същите многократно в процеса на провежданата социална работа са заявявали, че желаят да останат да живеят при баща си в [населено място].

Изслушани пред съда, децата Т. и З. И. са заявили, че имат приятели и им харесва да ходят на училище. Когато не са на училище, излизат и играят с деца от махалата, които не са от техните класове. Детето З. е заявило, че преди 2 години е ходил да се види с майка си и не му е харесало. Заявило е, че майка им не им дава да виждат баща си, когато излизат навън.