Решение № 119 от 06.04.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Русе, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева при участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело № 20224500100296 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от С. Н. С., като родител и законен представител на Н. С. С., против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, причинено от водач на лек автомобил, за който има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника.

Ищецът твърди, че на 23.07.2021 г. около 17:50 часа в гр. Русе на ул.

„Чипровци“, срещу магазин „Лидл“, с посока на движение към бул.

„Липник“, се движи МПС марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с peг. № *****, управлявано от М. К. Д.. Водачът на автомобила не пропуска пресичащия от ляво на дясно спрямо посоката му на движение пешеходец Н.

С. С., вследствие на което го блъска. Ударът настъпва в платното за движение на автомобила, след като пешеходецът е прекосил лявото пътно платно по посока на движение на автомобила. В резултат на инцидента, Н. С., дете на деветгодишна възраст, е получил телесни увреждания.

За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 541/165 от 23.07.2021 г., издаден от с-р ПП при ОД на МВР Русе. По случая е образувано ДП № 274/2021 г. по описа на ОД на МВР Русе, съответно пр. пр. № 4588/2021 г. по описа на РП – Русе.

Непосредствено след пътния инцидент Н. С. е постъпил по спешност в УМБАЛ „Канев“ АД, където е хоспитализиран за периода от 23.07.2021 г. до 26.07.2021 г. В лечебното заведение, след направени изследвания, лекарите установяват нанесените му травматични увреждания, които по своя медикобиологичен характер се изразяват в мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, счупване на диафизата на раменната кост (диафизарна 1 фрактура в средна трета на десен хумерус). Констатирани са и охлузни рани в областта на челото, тилно. На увредения крайник е поставена имобилизация с дорзална гипсова лонгета.

На 26.07.2021 г. пострадалото дете е освидетелствано от съдебен лекар, който е констатирал следните наранявания: охлузвания по главата, тялото и десния долен крайник, кръвонасядания на гърба и левия лакът, сътресение на мозъка и счупване на дясната раменна кост. Във връзка с освидетелстването е издадена фактура № 0010049171/26.07.2021 г. на стойност 60 лв. от УМБАЛ „Канев“ АД, придружена с фискален бон.

Възстановяването на пострадалия е преминало в домашни условия. Той дълго време изпитвал болки в областта на фрактурата, като поради поставената гипсова имобилизация изобщо не е можел да използва дясната си ръка, което от своя страна е свързано с редица затруднения в ежедневието му, налагащи близките му да са неотлъчно до него. Допълнителен дискомфорт внасяли и оплакванията от главоболие, световъртежи и обща отпадналост.

Това налагало Н. да стои в затъмнена стая, да избягва слънчева светлина, да не използва мобилен телефон, компютър, както и да не извършва никакви активности, които водят до натоварване на мозъчната му дейност.

Впоследствие при детето са настъпили усложнения в здравословното му състояние, поради което на 20.09.2021 г. е хоспитализирано в УМБАЛ „Канев“ АД. След направените хистологични и образни изследвания, лекарите му поставили диагноза абсцес на кожата, фурункул и карбункул с други локализации и му се е наложило да претърпи оперативна интервенция, изразяваща се в ексцизия на кожната лезия.

Два месеца по-късно, на 18.11.2021 г., Н. С. отново е хоспитализиран по спешност в УМБАЛ „Канев“ АД със същата диагноза, където му е извършена повторно същата оперативна намеса.

Преживеният пътен инцидент рефлектира, както върху физическото, така и върху психическото здраве на Н. С.. Вследствие на изживения шок, детето не е същото, каквото е било преди инцидента. То се оплаква и от понижено настроение, тревожност, често сънува кошмари, свързани с инцидента. Изключително зле му се отразява фактът, че е трябвало да стои вкъщи и не е можело да играе с връстниците си по време на лятната ваканция, както и че поради настъпилите последващи усложнения в здравословното му състояние на по-късен етап, не може да посещава редовно учебните занятия, което оказало и влияние на оценките му в училище.

Моли съда да осъди ответника да заплати 30 000 лв., частичен иск от 50000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя 09.09.2021 г., както и имуществени вреди от 60 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва исковете.

Възразява, че ЗД „Бул Инс“ АД не е дало повод за завеждане на настоящото 2 дело и не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение, като с действията си ищецът е поставил дружеството във фактическа невъзможност първо да определи размера на обезщетението, включително наличие/липса на основания за изплащането му и второ – в случай, че бъде определено такова, да изплати същото в законовия 3-месечен срок.

Предвид горното се навежда довод, че към датата на подаване на исковата молба са нарушени разпоредбите на чл. 498, ал. 3 от КЗ във вр. с чл.

496 от КЗ, с оглед на което предявените искове, с които ищецът претендира заплащане на претърпени вреди и изтекли върху тях лихви, се явяват недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено, а дори и да бъдат възприети от съда като допустими, то същите се явяват неоснователни.

Ответникът възразява и относно момента от който ищецът може да претендира законна лихва за забава върху евентуално определените обезщетения за вреди от процесното ПТП. Лихва, съгласно Кодекса за застраховането, може да се претендира най-рано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция, каквато в случая не е налице (в тази насока се сочи Решение № 5422 от 13.08.2018 г. по гр. д. № 2305/2017 г. на Софийски градски съд; Решение № 40793 от 09.08.2018 г. по гр. д. № 35078/2017 г. на Софийски районен съд), а съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, ако обезщетението не е определено или изплатено, законната лихва за забава се дължи или от изтичането на срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3, или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Счита, че това е от значение за определяне на момента, от който ищецът може да претендира законна лихва за забава върху евентуално определеното обезщетение за имуществени вреди, като в конкретния случай най-ранната дата за това е датата на подаване на исковата молба в съда.

Ответникът твърди, че в исковата молба механизмът на настъпване на ПТП е изложен бланкетно и не се установява каква е точно фактическата обстановка, каква е ролята на пешеходеца, ищец по делото, Н. С. С.. Счита, че ищецът е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата вследствие, на което е настъпило ПТП. В тази насока сочи и липсата на представен документ за приключило на едно или друго основание досъдебно производство, респективно – съдебно наказателно производство. Твърди, че ударът е бил непредотвратим от техническа гледна точка за водачката на лекия автомобил.

Възразява се, че не се доказва категорично деянието, неговата противоправност, виновността на дееца, причинна връзка и настъпилите вреди. Видно било, че не са налице кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на застрахователното дружество, спрямо увредения за обезщетяване на 3 причинените вреди. Дори и да бъде доказано в хода на процеса противоправно поведение на застрахования при тях водач считат, че е налице съпричиняване на вредоносния резултата от ищеца, който в нарушение на правилата на ЗДвП не е пресичал на пешеходна пътека и не е съобразил поведението си с приближаващия автомобил, който въпреки, че се е движил с разрешената за пътния участък скорост не е могъл да предотврати пътния инцидент. Ако същият е спазил относимите за него в този момент правила на ЗДвП, не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. В тази връзка поддържат, че уврежданията са настъпили като резултат от виновно поведение на ищеца. При условията на евентуалност, твърдят, че е налице независимо съпричиняване или независимо съпричинителство от участниците в процесното ПТП, като считат, че следва да бъде преценен процентът на съпричиняване на всеки от тях и отчетен при определяне на размера на евентуално дължимото обезщетение.

Оспорват и твърдяния в исковата молба механизъм на пътнотранспортно произшествие, както и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца вреди, техния вид, характер и обем, като оспорват и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.

Ответното дружество оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за недължим, респективно за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.

52 от ЗЗД. Счита, че обезщетението, което се претендира, не отговаря на действителната вреда, като е прекомерно и не се подкрепя от фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не съответства с изискването за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика (ППВС № 4/1968 г.) и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищеца.

На следващо място възразява, че разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари, щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Сочи, че при определяне на обезщетението следва да отчете още един фактор, а именно – конкретните икономически условия към момента на увреждането. Поддържа, че претендираната от ищеца парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главните искове и поради изложеното по-горе, относно неспазването на разпоредбите на КЗ от страна на ищеца.

Молят за отхвърляне на исковите претенции като недопустими, 4 неоснователни и недоказани, както и претендират присъждане на разноските.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

В Районна прокуратура Русе е образувано ДП № 4588/2021 г. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, по което до приключване на устните състезания по настоящото дело, няма лице привлечено към наказателна отговорност за това, че на 23.07.2021 г., около 17:50 часа в гр. Русе, на ул. „Чипровци“ срещу магазин „Лидл“, с посока на движение към бул. „Липник“, при управление на МПС марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с peг. № *****, водачът на автомобила не пропуска пресичащия от ляво на дясно спрямо посоката му на движение пешеходец – деветгодишният Н. С. С., вследствие на което го блъска и детето получава телесни увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, счупване на диафизата на раменната кост (диафизарна фрактура в средна трета на десен хумерус) и охлузни рани в областта на челото, тилно.

От приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали № 541/165 от 23.07.2021 г. е видно, че към момента на настъпване на ПТП процесният автомобил е собственост на М. К. Д., но е управляван от М.Т.Ц. и към тази дата е бил с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество , с полица № BG/02/121001164217, със срок на действие от 26.04.2021 г. до 25.04.2022 г.