Решение № 409 от 31.03.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2352/2022
- Вид
- Решение № 409
- Подписан
- 31.03.2023
- Състав
- Надежда Лукова Махмудиева, Снежана Бакалова, Даниела Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294 ал.1 пр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 409 гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Надежда Махмудиева
Членове:
Снежана Бакалова
Даниела Христова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20221000502352 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Първоначално въззивното производство е било образувано по в.гр.д.№ 3475/19 по описа на САС по въззивните жалби на двете страни срещу Решение № 47/02.04.2019г. по т.д.№ 93/18 по описа на СОС, с което признато за установено по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК от „Банка ДСК „АД, че Ц. М. И. дължи следните суми:
3 821.49 лева, представляващи непогасена главница по договор за кредит от 29.06.2007 г. и допълнително споразумение от 01.06.2010 г., за периода 05.01.2013 г. до 05.01.2018 г.;
1 259.95 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.01.2015 г. до 05.01.2018 г.;
743.29 лева-санкционираща лихва за периода 05.01.2015 г. до 05.01.2018 г. и 947.92 лева - заемни такси, както и законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред РС – гр.Ботевград, като исковете са 1 отхвърлени до пълните размери.
Решението е обжалвано от ответника „Банка ДСК“ ЕАД в отхвърлителните части като се твърди, че исковата претенция не е погасена по давност, тъй като давността започва да тече от изтичане срока на договора или от обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като това в случая е станало на 13.12.2017 год. и в тази връзка приетото от съда е неправилно.
Моли решението да бъда отменено в обжалваните части и вместо него да бъде постановено друго с което искът да бъде уважен изцяло. Претендират се разноските по делото.
Решението е обжалвано и от ищеца Ц. М. И. в частта в която исковата претенция е уважена, като се правят оплаквания за неправилност. Твърди, че в договора съществуват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗПП, което води до тяхната нищожност. Банката едностранно е променяла годишния лихвен процент, без да има основания за това. Моли решението да бъде отменено, като искът бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемите взаимно оспорват жалбите на противната страна и молят да бъдат оставени без уважение.
Настоящото въззивно производство е образувано, след като с Решение № 102/05.08.2022г. по гр.д.№ 1759/21 по описа на ВКС, ГК, четвърто гр. отделение е отменено въззивно Решение № 12474/09.12.2020г. по в.гр.д.№ 3475/19 по описа на АС –София по касационна жалба на ответника в частта, в която е потвърдено Решение № 47/02.04.2019г. по т.д.№ 93/18 по описа на СОС, с което са отхвърлени като погасени по давност предявените от „Банка ДСК“ АД искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че Ц. М. И. дължи на „Банка ДСК“ АД сумите както следва: за разликата над 3 821,49лв. до 56 421,80лв. – главница по договор за ипотечен кредит от 29.06.2007г. и допълнително споразумение от 01.06.2010г., ведно със законната лихва от 05.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата и за разликата над 1 259,95лв. до 54 502,80лв. договорна лихва за периода от 05.01.2015г. до 05.01.2018г. и делото е върнато за разглеждане от друг състав на Апелативен съд - София.
В останалата обжалвана част решението е оставено в сила, съответно не е предмет на настоящото разглеждане.
2
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, от ищеца „Банка ДСК“ ЕАД срещу Ц. М. И. с който е поискал от съда да признае за установено съществуване на вземанията му срещу ответника. Твърди се, че по силата на договор за кредит от 29.06.2007 г. банката предоставила на Ц. И. кредит в размер на сумата 57 700 лева, със срок за погасяване 300 месеца, считано от датата на разрешаването му – 29.06.2007г., с определени съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК УЮТ“ лихвени проценти.
На 01.06.2010 г. било подписано допълнително споразумение между страните, с което остатъчният дълг бил преструктуриран и лихвеният процент бил общо 10,99 %, а дължимите редовна и наказателна лихви били капитализирани към дълга и се запазил крайният срок за издължаване, а в случай, че кредитът станел предсрочно изискуем капитализацията отпадала, считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считали отново за дължима лихва. Поддържа, че съгласно т.20.2. от Общите условия към договора при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни остатъкът от кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие. Поради невнасяне в срок на месечните погасителни вноски от страна на ответника и съгласно сключения между страните договор банката е обявила вземането си за предсрочно изискуемо на 18.12.2017 г., тъй като длъжникът не бил погасил към тази дата 85 броя погасителни вноски, за което с писмо изх. №01-20-07970/08.12.2017 г. уведомила кредитополучателя, получено от последния на 13.12.2017 г. Твърди, че съгласно т.20.2. от договора при допусната забава, частта от вноската, представляваща главница се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Допълнително, след отнасяне на кредита в просрочие до предявяване на молба за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвявал с договорения лихвен процент в т. 6 от договора, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
На 05.01.2018 г. банката подала заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника ответник, по което било образувано гр.д. №91/2018 г. по описа на РС – гр.Ботевград, по което били издадени такива на 08.01.2018 г. за заплащане на 3 сумите, както следва: 56 421.80 лева – главница, 54 502.80 лева – договорна лихва за периода от 18.03.2010 г. до 04.01.2018 г.; 3 008.78 лева – санкционираща лихва за периода от 18.11.2009 г. до 04.01.2018 г.; 1 928.07 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, както и разноски.
Моли съда да признае за установено съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение.
Ответникът Ц. М. И. е оспорил иска, като твърди, че претенциите са погасени по давност, налице са неравноправни клаузи, тъй като същите са във вреда на ответника, не отговорят на изискването за добросъвестност и водят до значително несъответствие в правата и задълженията на страните по договора, и моли за отхвърляне на иска.
По делото не се спори, че с договор за ипотечен кредит, сключен на 29.06.2007 г. „Банка ДСК” ЕАД е предоставила на Ц. М. И. кредит в размер на 57 700 лева, със срок за погасяване от 300 месеца на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, подписан от страните, считано от 29.06.2007 г., с определени съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК УЮТ“ лихвени проценти. Договорът за кредит е бил обезпечен с договорна ипотека.
На 01.06.2010 г. страните са подписали допълнително споразумение, с което било признато между тях, че размерът на неиздължената главница към датата на подписване на споразумението е 56 421,80лв.; дължимата и неизплатена редовна лихва е в размер на 5 956,96лв., а дължимата наказателна лихва в размер на 3 495,15лв. Уговорено е, че дължимата договорна и наказателна лихва се капитализира към дълга и същия става в размер на 65 873,91лв. Уговорено е също така, че при обявяване на кредита за предсрочно изскуем отпада капитализацията, считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се счита отново за дължима лихва.
С решението, в частта му, в която същото е влязло в сила е установено, че поради неплащане на 85 месечни вноски от 2011г. , кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 13.12.2017. Установено е подаването на заявление по чл. 422 от ГПК, както и издавеното на заповед за незабавно изпълнение.
Решението е влязло в сила и относно произнасянето по направеното от 4 ответника възражение за нищожност на уговорки от договора поради тяхната неравноправност. Твърдяната нищожност на договорни клаузи, поради тяхната неравноправност, е наведена с възражение в срока за отговор. По въпроса се е произнесъл както първоинстанционния съд, така и първия въззивен съд. Прието е, че липсва нищожност на отделни клаузи на договора, като неравноправни, като са изложени мотиви. Тъй като решението е отменено от ВКС само в частта, в която според касационната инстанция неправилно са приложени разпоредбите относно погасителната давност и са дадени указания по прилагането на материалния закон, следва произнасянето на настоящата инстанция да се съсредоточи върху тях. В този смисъл допуснатото и изслушаното допълнително заключение на съдебноикономическата експертиза се явява неотносимо към предмета на доказване по настоящото дело.
Според заключението на изслушаната пред настоящата въззивна инстанция, съдебно – икономическа експертиза за периода от 05.01.2013 г. до 13.12.2017 изчисленият неплатен остатък за просрочена главница по месечни вноски с настъпил падеж е в размер на 6 158,45 лв. Неплатеният остатък за редовна главница към 13.12.2017 г. е в размер на 58 181,52 лв., представляващ сбор от неплатените вноски за периода от 05.01.2013г. до 13.12.2017г. и обявения за предсрочно изискуем остатък от главницата.Размерът на дължимата главница е определен съобразно действалия между страните погасителен план към допълнителното споразумение от 01.06.2010 г. към договора за кредит.
За периода от 05.01.2015 г. до 13.12.2017 г изчисленият неплатен остатък за възнаградителна лихва е в размер на 19 847,97 лв..
На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск във висящата си част е частично основателен.
На първо място настоящата инстанция следва да се произнесе по поддържаното възражение от ответната страна, по което до момента инстанциите не са се произнесли относно погасяването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем с пет годишна давност.
Съобразно разрешенията дадени в практиката на ВКС (Определение № 60391 от 28.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2116/2020 г., II т. о., ТК и Решение № 44 от 5
5.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60073/2016 г., III г. о., ГК) уговорената в договора за банков кредит възможност за банката да обяви, при настъпване на определени предпоставки, за предсрочно изискуеми погасителните вноски с ненастъпил падеж представлява установено в полза на банката потестативно право, което се упражнява с едностранно изявление, отправено до длъжника и реализирането на което има за последица едностранна промяна в сключения договор за кредит, изразяваща се в отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок за изпълнение и пораждане на възможност за кредитора да иска плащане от кредитополучателя и на вноските с ненастъпил падеж. Касае се за възможност, която кредиторът би могъл да реализира ако желае, по негова преценка т.е. не е обвързано със санкцията на погасителната давност.
По отношение на прилагането на погасителната давност по отношение на падежиралите вноски по главница и лихви и началния момент, от който започва да тече давността, в отменителното решение на ВКС са налице указания, които на основание чл. 294 ал.1 пр. последно от ГПК са задължителни за настоящия въззивен състав. Съобразно указанията следва да се приеме, че погасени по давност са вноските за главница за периода до 05.01.2013г. (пет години преди предявяване на иска), а за периода от 05.01.2013г. до 13.12.2017г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост) вноските с настъпил падеж не са погасени по давност.
По отношение на договорните лихви с кратката тригодишна давност се погасяват вноските в частта за договорна лихва до 05.01.2015г., а след тази дата до датата на предсрочната изискуемост – 13.12.2017г. те не са погасени по давност.
Разпечатката съдържа 39 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/952a111e-9587-46c1-b4ce-3e4ce590240c