Решение № 165 от 24.02.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. гр. Хасково, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20255640102464 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от А. П. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Хасково, ***********************, срещу ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени вследствие на образуваното и водено срещу ищеца досъдебно производство № 997/2024 г. по описа на РУ-Хасково, пр. пр. 5446/2024г. по описа на РП-Хасково за извършено престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, прекратено с постановление от 06.06.2025 г. на РП-Хасково поради това, че деянието не представлява престъпление, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждане - 09.12.2024 г. до окончателното изплащане.

Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 09.12.2024 г. шофирайки автомобила си „Фолксваген“ модел „Каравел“ с peг. № ************* по бул.

„Съединение“, гр. Хасково в посока центъра на града, ищецът е бил спрян за полицейска проверка, при която му е направен тест с „Алкотест Дрегер“, който отчел 1.61 ‰ /промила/ алкохол в кръвта и му е връчен талон за 1 медицинско изследване № 110377/09.12.24 г. Твърди се, че ищецът обяснил на полицейските служители, че положителният резултат за алкохол е грешка и че не е употребявал никакви алкохолни напитки. За установеното нарушение му е съставен АУАН серия GA № 1421491 /09.12.2024 г. за нарушение на чл. 5, ал.

3, т. 1 от ЗДвП, а също така са издадени две заповеди за налагане на принудителни административни мерки

– със

Заповед

№

241253000470/09.12.2024 г. временно му е отнето свидетелството за правоуправление на МПС № 284280506 до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а със Заповед № 241253000471/09.12.2024 г. е поставено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година, с оглед на което са му отнети 2 броя регистрационни табели с № Х 2183 ВМ, като е допуснато предварително изпълнение на двете заповеди.

Сочи се, че на същата дата е извършен и личен обиск на ищеца на основание чл. 80 от ЗМВР и е съставен протокол от полицейските служители с рег. 1970р-35808, както и това, че със Заповед рег. № 272зз-63/09.12.2024 г. той е задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в помещение за временно задържане на РУ-Хасково. При описаната ситуация са му били отнети самият лек автомобил, СУМПС и ключове като веществени доказателства.

Изложено е, че за констатираното деяние - управлението на МПС след употреба на алкохол над 1,2 ‰ (1 ,61 ‰) установено с техническо средство е образувано Бързо производство (БП) № 997/2024 г. по описа на РУ-Хасково при ОД на МВР Хасково за осъществено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, във връзка с което е изпратено писмо до РП-Хасково рег. № 1970 по БП997/24/09.12.2024г., а на ищеца е връчена призовка в качеството му на обвиняем да се яви на 19.12.2024 г. в 13:30 в ОДМВР-Хасково.

Ищецът посочва, че не е бил съгласен с отчетения от техническото средство резултат и поради тази причина е дал биологичен материал – кръв за медицинско изследване, за което е назначена съдебна химико-токсилогична експертиза във Национален институт по криминалистика, гр. София, видно от заключението на която при извършените изследвания на представените кръвни проби не е установено наличие на алкохол в кръвта му. В тази връзка образуваното ДП № 997/2024 г. по описа на РУ- МВР-Хасково, 2 представляващо пр. преписка 5446/2024 г. на РП-Хасково, е прекратено с постановление на прокурор от РП-Хасково от 06.06.2025 г. на основание чл.

242, ап.1, пр.1, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.24, ал.1, т. 1, пр.2 и чл. 199 от НПК – деянието не съставлява престъпление.

Твърди се от ищеца, че след като е разбрал за нулевия резултат за алкохол, е поискал от РП да му бъде върнат автомобила и СУМПС, тъй като е имал изключително затруднение да ходи на работа, предвид това, че живее в с.

Стойково, а работи в гр. Хасково. В отговор РП-Хасково е издала постановление от 23.01.2025г., с което е отказала да предостави копия на материалите по ДП 997/2024г., както и постановление от 23.01.2025г., с което отказва да му бъдат върнати иззетите като веществени доказателства автомобил и ключ за него. Твърди, че същите са му върнати едва на 05.06.2025 г., въз основа на постановление от 02.06.2025г. на РП-Хасково, а впоследствие с постановление от 06.06.2025 г. воденото наказателно производство е прекратено поради липса на извършено деяние по НК.

Излага се от ищеца, че горните обстоятелства обуславят правния му интерес да претендира заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразното и неоснователно образувано и водено срещу него наказателно производство. Сочи, че същото е продължило повече от половин година, през което време е било налице отрицателно въздействие върху него, което е рефлектирало върху самооценката, достойнството и цялостния му начин на живот. Независимо, че е бил убеден в правотата си, той изпитал разочарование, потиснатост, нервно напрежение и големи неудобства и ограничения в нормалния му ритъм на живот, като можел да загуби и работата си. Поддържа, че вследствие на издадените заповеди за приложени принудителни административни мерки и образуваното във връзка с тях наказателно производство, е бил лишен от възможността да ползва собствения си лек автомобил в продължение на шест месеца, което е довело до изключителни големи затруднения да се придвижва до работното си място в гр. Хасково и да се връща до дома си в с. Стойково, като е бил принуден да моли свои познати да го превозят до града, да бърза за автобуси и да ползва таксиметрови услуги, когато работните му смени не позволявали да хваща автобус. Това от своя страна довело и до допълнителни финансови разходи за него, отделно от унижението, че е обвинен в нещо, което не е извършил.

3

Твърди, че с оглед действията на разследващите органи по образуваното БП, той се е считал за обвиняем и е била ангажирана наказателната му отговорност, тъй като именно срещу него е водено производство за престъпление по чл. 343б ал. 1 НК, продължило дълъг период, за което е търпял неимуществени вреди за времето от 09.12.2024г. до 06.06.2025г. За този период твърди, че е търпял неудобство, безпокойство, срам и стрес, тревожност и притеснения от неоснователното обвинение, което е станало достояние на целия му социален кръг - приятели, близки и роднини, че е изпитал и големи травми в психоемоционален аспект поради проверките, на които е бил подложен - разпити, обяснения, обиск, ангажиране на адвокатска защита, допълнителни пътувания до институции, недоразумения с роднините ми, които го разпитвали постоянно какво е направил. Към това той отбелязва и факта, че на 09.12.2024 г. е бил задържан неоснователно и в полицейския арест в продължение на 24 часа.

Счита, че в случая са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България и ОД на МВР Хасково за вреди, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради това, че е налице незаконосъобразно обвинение, осъществено с действията на Прокуратурата, доколкото срещу него е образувано и водено наказателно производство, а впоследствие то е прекратено поради това, че извършеното не е престъпление.

Излага, че вследствие на незаконния акт на прокуратурата за него са настъпили и непосредствени вреди, които в неимуществен план са засегнали психиката му с емоционален стрес, с оглед воденото наказателно преследване.

Посочва, че разпоредбите на ЗОДОВ следва да се тълкуват извън тясно понятийните рамки на НПК, тъй като обвинение в извършването на престъпление по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е възможно да бъде налице, без оглед на това дали лицето е привлечено като обвиняем по реда и при спазване изискванията на HПК. Поддържа, че е налице съдебна практика относно обичайните неимуществени вреди в такива случай, но той е претърпял вреди, по-големи от обичайните такива и същите се намират в причинна връзка именно с незаконното обвинение, поради което следва да се обезщетят по справедливост.

Сочи, че фактът на незаконното обвинение, задържане за 24 часа, 4 отнемане на свидетелството за правоуправление, прекратяване на регистрацията на МПС, отнемане на регистрационните табели на автомобила, безспорно са изиграли негативна роля и са довели до ограничаване на възможността му да води обичайния си начин на живот-личен и професионален такъв, а освен това значително са засилили чувството му на неудобство пред близки и познати, безпокойство, тревожност, стрес и унижение, от където счита че е видима и причинно - следствената връзка между действията на ответника и настъпилия за него вредоносен резултат.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който счита предявения иск за недопустим, а по същество – неоснователен и го оспорва както по основание, така и по размер. Поддържа се недопустимост на иска, тъй като в хода на разследването ищецът не е бил привличан като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, спрямо него не е била прилагана мярка за процесуална принуда, не били извършвани с негово участие процесуалноследствени действия, а наказателното производство е приключило в неговата досъдебна фаза в сравнително кратък период. Сочи се, че за вреди от 24-часовото задържане по реда на ЗМВР, съставянето на АУАН, налагане на ПАМ, които не съставлявали процесуални действия, осъществени в рамките на наказателното производство, Прокуратура на РБ не е пасивно легитимирана да отговаря.

По същество ответникът намира предявеният иск за изцяло неоснователен по отношение претендираните неимуществени вреди, като го оспорва по основание и размер. Счита исковата претенция за изцяло недоказана. Оспорва се обстоятелството, че спрямо ищеца е било образувано и се е водило процесното досъдебно производство, тъй като след реформата на НПК /ДВ бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г./, наказателните производства се образували по факта на деянието, а не срещу конкретно лице.

Излага се насрещно твърдение, че спрямо ищеца не е образувано и не се е водило досъдебно производство, също предвид и липсата на повдигнато и предявено обвинение спрямо него.

При условията на алтернативност, ответникът намира претенцията за прекомерна, явно завишена и несъобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика, с обществено - икономическите условия в страната, както и със съдебната практика по аналогични случаи, включително 5 и с тази на ЕСПЧ. Отбелязва, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия, а изложените обстоятелства в исковата молба не сочат на необичайно претърпени неудобства от воденото досъдебно производство. Счита, че претенцията не е съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Акцентира, че наказателното производство е приключило само в неговата досъдебна фаза и е продължило сравнително кратко и в случай, че се докаже наличието на увреждане, то намира същото от най-ниска степен предвид краткия период на продължителност на воденото досъдебно производство - шест месеца.

Оспорва се изцяло и акцесорната претенция за законна лихва от посочената дата в исковата молба - 09.12.2024г. и се поддържа, че при доказана допустимост и основателност на претенциите по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, лихвата е дължима от датата, на която постановлението за прекратяване на наказателното производство на Районна прокуратура-гр.

Хасково е придобило стабилност - за която дата не се съдържали твърдения в исковата молба и не били ангажирани и доказателства.

По тези съображения, ответникът моли съдът да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск, а при условията на алтернативност се иска да бъде определено максимално ниско обезщетение за претърпени неимуществени вреди.