Решение № 356 от 08.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. София, 08.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20241100900886 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 145 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество „Еко инвест север” ЕООД – в несъстоятелност твърди, че ответникът М. А. Т. е бил избран за негов управител и е вписан като такъв в търговския регистър при Агенция по вписванията в периода от 15.09.2018 г. до 01.12.2020 г. Посочва, че в периода от 01.11.2019 г. до 31.12.2019 г. ответникът, в качеството си на управител на дружеството, изтеглил от негова банкова сметка парични средства в общ размер на 48 263.02 лв., като част от тегленията са направени от него лично, а част от тях са извършени чрез негов пълномощник, което е лицето А. Т.. В периода от 01.01.2020 г. до 31.07.2020 г. ответникът, отново в качеството си на управител на ищцовото дружество, изтеглил от банковата му сметка още парични средства, които са в общ размер на 153 716.63 лв., като част от тези средства са изтеглени от него лично, а част – от упълномощено да го представлява лице А. Т.. Ответникът обаче не е отчел никакви разходи, свързани с дейността на дружеството, за които получените от него парични суми са използвани, нито пък е възстановил тези парични средства в полза на дружеството. Ищецът сочи, че в резултат на тези действия, извършени от ответника, са му причинени вреди, които представляват претърпяна загуба в размер на 201 979.65 лв., които средства са излезли от патримониума на „Еко инвест север” ЕООД – в несъстоятелност, без да е налице основание за това.

Поради изложеното моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 201 979.65 лв., представляваща обезщетение за вреди от извършени от М. А. Т., в качеството му на управител на „Еко инвест север” ЕООД, действия по изтегляне на парични средства на дружеството без основание за това и без да е отчел разходите, за които тези парични 1 средства са използвани или да ги е възстановил в полза на дружеството, както и сумата от 11 334.14 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 01.12.2023 г. до 26.04.2024 г. Претендира се и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /26.04.2024 г./ до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

Ответникът М. А. Т. оспорва предявените искове. Твърди, че е предал изтеглените от него парични средства на лицето Н.И.Н., в полза на което с договор от 14.09.2020 г. са прехвърлени всички дялове от капитала на „Еко инвест север” ЕООД– в несъстоятелност, като тези суми след това са предоставяни за ползване по силата на сключени договори за заем. Ето защо счита предявения иск за неоснователен и моли за неговото отхвърляне.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 145 ТЗ:

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по осъществяване на управлението на търговското дружество; 2) настъпване на имуществени вреди за дружеството, което с оглед посочените в исковата молба обстоятелства включва установяване на факта, че имуществото на ищеца е намаляло със сумата от 201 979.65 лв.; 3) наличие на причинна връзка между неизпълнението и претърпените вреди.

В тежест на ответника по иска е да докаже, че е оставил изтеглените от него парични средства в касата на дружеството.

В чл. 145 ТЗ е уредена специална имуществена отговорност на управителя, която произтича от съществуващите между него и дружество с ограничена отговорност два вида правоотношения, а именно мандатното, което възниква на основание договор за управление, и органно, което възниква по силата на закона, от решение на върховния орган на дружеството за избиране на управител. Предпоставка за реализиране на тази отговорност е наличието на взето от върховния орган на търговското дружество решение да се предприемат действия за ангажиране на имуществената отговорност на управителя за неизпълнение на задълженията му, произтичащи от мандатното и органното правоотношение между него и дружеството. Само върховният орган на юридическото лице – търговец има правомощието по закон да прецени дали да търси обезщетение за причинени от действията на управителя имуществени вреди или да го освободи от отговорност за извършените от него действия, включително такива, които са противоправни и от които са причинени вреди на търговското дружество. Тези правомощия на общото събрание на съдружниците в ООД произтичат от разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 5 и т. 8 ТЗ. Ето защо и наличието на решение на общото събрание на съдружниците на дружеството-ищец по чл.

137, ал. 1, т. 8 ТЗ представлява специална абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения срещу управителя иск с правна квалификация чл. 145 ТЗ, за 2 която съдът следи служебно /Решение № 129 от 02.09.2016 г., постановено по т. д. № 1002/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 115 от 27.11.2012 г., постановено по т. д. № 61/2011 г. на ВКС, II т.о. и др./.

В хипотеза на открито производство по несъстоятелност за дружеството обаче и прекратени правомощия на органите му решение от общото събрание за реализиране отговорността на управителя няма как да бъде взето. В Решение № 70 от 19.06.2020 г. по търг. дело № 2414/2018 г. на ВКС, І т.о., е разяснено, че с откриване на производството по несъстоятелност органите на длъжника загубват процесуалната си представителна власт по отношение на всички съдебни производства, с изключение на очертаните в разпоредбата на чл. 635, ал.3 ТЗ. Последната регламентира ограничени представителни правомощия на длъжника, съответно на неговите органи - ограничена възможност за извършване на процесуалните действия, които не са изрично предоставени на синдика и които са свързани с производството по несъстоятелност.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ в правомощията на синдика е участието му в производството по делата на предприятието на длъжника, както и правомощието да завежда от негово име дела, включително и такива за попълване на масата на несъстоятелността чрез реализиране на отговорността на управителя за причинени на юридическото лице вреди. При обявяване на търговеца в несъстоятелност съдът с решението си прекратява дейността на предприятието му (чл. 711, т. 1 ТЗ) и ако длъжникът е юридическо лице – правомощията на неговите органи се прекратяват (чл. 711, т. 3 ТЗ) и управлението и представителството преминават към синдика и се осъществяват от него.

Органите на управление на обявеното в несъстоятелност дружество остават с много ограничен обем правомощия и с ограничена дееспособност. Те са лишени от материални правомощия по управление и разпореждане с имуществото от масата на несъстоятелността.

Обемът на правомощията на синдика се определя от фазата, в която производството по несъстоятелност се намира, от постановеното от съда и от правата на длъжника във връзка с управлението и разпореждането с имуществото от масата на несъстоятелността, като във фазата на обявена несъстоятелност неговите правомощия по отношение на масата на несъстоятелността са в най-голям обем – той е носител на правото на управление, разпореждане и осребряване.

В настоящия случай с Рeшение № 140 от 01.03.2023 г. на САС по търговско дело № 20221001000623 по описа за 2022 година е обявена неплатежоспобността на „Еко инвест север“ ЕООД и е открито производство по несъстоятелност по отношение посоченото дружество. За постоянен синдик на дружеството е назначена А.Г. М. /Определение № 3082 от 19.09.2023 г. по т.д. № 2134/2021 г. на СГС, ТО, VI-24/. С Решение № 1336 от 06.11.2023 г. по т.д. № 2134/2021 г. на СГС, ТО, VI-24, дружеството „Еко инвест север“ ЕООД е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на предприятието, дружеството е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.

3

Предвид изложеното, следва да се приеме, че предявеният иск е процесуално допустим, като действието по предявяването му инкорпорира и решението на синдика да бъде реализирана отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ.

От вписванията в търговския регистър по електронното досие на дружеството „Еко инвест север“ ЕООД се установява, че в периода 15.09.2018 г. – 01.12.2020 г. управител на дружеството е бил ответникът М. А. Т..

Доводите на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че, считано от 10.09., респ. 14.09.2020 г. той нямал никакъв физически контрол върху дейността на дружеството, поради това, че на посочената дата той е подписал Договор за прехвърляне на дружествени дялове в полза на Н.И.Н., съдът намира за неотносими към предмета на делото, доколкото ищецът твърди, че вредоносните действия спрямо дружеството са извършени от ответника в качеството му на управител в периода 01.11.2019 г. – 31.07.2020 г.,т.е. преди 10.09, респ.14.09.2020 г.

Следователно ответникът като управител на дружеството ищец е имал задължение за извършване на действия по управление на дейността му и носи отговорност по чл. 145 ТЗ за тяхното неизпълнение.

Що се отнася до твърдението в отговора на исковата молба, че М. Т. бил освободен като управител от отговорност с решение от 08.09.2020 г. на едноличния собственик на капитала, следва да се посочи, че решението за освобождаване от отговорност, независимо дали съдържа в себе си посочване на конкретна вреда или не, се отнася само до поведението на управляващото търговеца лице, което е било известно на дружеството – документирано е надлежно в счетоводството и в останалите дружествените книги. Ето защо, макар определено вредоносно действие/бездействие на управителя да е осъществено в период, за който да е обективирано решение на Общото събрание, взето по реда на чл. 137, ал. 1, т. 5, предл. последно ТЗ, последното не би имало действие по отношение на вреда, която обективно е установена като настъпила в патримониума на дружеството на по-късен етап. В този случай меродавно за наличието на погасяващ отговорността факт е вземането на решение след установяването на вредата, какъвто не е настоящият случай /в този смисъл Решение № 29 от 23.07.2019 г. по т.д. № 1212/2018 г. на ВКС, I т. о./.

По делото не е представен действалия към вписването на ответника като управител на несъстоятелното дружество договор за възлагане на управлението. Представен е „Устав“ на дружеството „Еко инвест“ ЕООД, в който, в член 21, е записано, че управителят на дружеството: а) организира изпълнението на решенията на Едноличния собственик на капитала; б) извършва всички действия и сделки, свързани с търговското занятие; в) сключва и прекратява всички договори с наетите в дружеството лица; г) упълномощава служители в дружеството да представляват последното по отделни въпроси; д) отговаря за редовното водене на търговските книги; е) командирова работещите в дружеството в страната и в чужбина; ж) открива и закрива сметки на името на дружеството, разпорежда се с тях така, както би се разпореждал Едноличния собственик на капитала; е) няма право да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти на Едноличния собственик на капитала освен ако 4 е специално упълномощен.

Обемът на така описаните задължения на управителя кореспондират на посочените в закона /чл. 141 ТЗ/ задължения. В чл. 141, ал. 1 ТЗ е регламентирано по общ начин какви са основните задължения на управителя на ООД, респ. ЕООД, като е посочено, че той извършва действия по организиране и ръководене дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание (едноличния собственик на капитала), като това следва да бъде осъществявано при полагане на дължимата грижа, която е тази на добрия търговец. При тълкуване на тази правна норма се налага изводът, че, за да е налице неизпълнение от управителя на негови задължения, които да представляват противоправно поведение, трябва да се установи, че той: 1/ не е извършвал действие, което трябва да осъществи, за да изпълни общото си задължение по закон да организира и ръководи търговската дейност на дружеството като запазва имуществото му и осигурява изпълнението на спекулативната цел, с оглед която то е създадено и съществува; 2/ или извършва действие, което няма за цел осъществяване на търговската дейност на дружеството, а с него се цели да бъдат увредени интересите на последното като от патримониума му се извади имущество или се създадат предпоставки то да бъде лишено от имущество (деликт); 3/ при неизпълнение на взето решение от върховния орган на дружеството, са дадени конкретни указания в каква насока да бъдат управлявани дружествените работи, какви конкретни действия да бъдат осъществявани в тази връзка, какъв вид сделки да бъдат сключвани и т.н.; 4/ в дружествения договор се съдържат правила, които ограничават свободната му преценка да извършва определени действия или сделки от името на дружеството, които той не спазва.