Решение № 255 от 11.11.2022, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Карнобат, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20222130100599 по описа за 2022 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул."Рачо Петков-Казанджията" № 4-6, с ЕИК 131001375, чрез пълномощника адв. Д. П.

АК-Стара Загора с адрес за призоваване: гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Шишман" № 77 ет.2 против Г. И. Х. с ЕГН **********, **** чрез пълномощника си адв. Д. Д. В., БАК, с адрес на кантората град Карнобат, ул. „Георги Димитров" № 6, с която се претендира да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит №FL639475 от 18.05.2012 г.:

1. 268, 32 лв. главница, ведно със законната лихва от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението;

2. 174, 31 лв. лихви за забава за периода от 18.06.2015 г. до 23.03.2022 г.;

Претендират се и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото производство, както и разноски по ч.гр.д. №294/2022 г. на КРС в размер на 180 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.

Твърди се в исковата молба, че на 18.05.2012г. е сключен Договор за потребителски кредит № FL639475 от 18.05.2012г. между „Юробанк и Еф Джи България" АД ответницата Г. Х., по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника потребителски кредит в размер на 1 180лв., а кредитополучателят се е 1 задължил да погаси кредита на 59 месечни вноски, заедно с дължимите лихви с краен срок -18.04.2017г. Сочи, че кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си, като е останала непогасена главница по кредита в размер на 268.32лв. Твърди се, че кредитът е станал изцяло изискуем на 18.04.2017г. с настъпване на крайния срок по договора. На 27.03.2020г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Юробанк България" АД и „КОЛЕКТ БГ" АД, по силата на който задължението на ответницата било изкупено от „КОЛЕКТ БГ" АД /с предходно търговско наименование - „ Св. Георги Груп" ЕАД/. На 11.12.2020 г. „КОЛЕКТ БГ" АД от своя страна цедирало вземанията си към Г. Х. на „ЕОС Матрикс" ЕООД. На ответницата било изпратено уведомление за извършените две цесии, като писмото се върнало с отбелязване „непотърсено", като съгласно чл. 19 от процесния договор всички изявления и уведомления, изпратени на посочения в договора адрес се смятали за получени. Представени са от ищеца изрични пълномощни, с които на подписалия уведомлението адв. Жельо Денев е учредена представителната власт от „Юробанк И Еф Джи България" АД, „КОЛЕКТ БГ" АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД, да уведомява от тяхно име в качеството им на цеденти длъжниците по прехвърлените вземания. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира присъждане на разноски за исковото и за заповедното производство, като предварително прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ответника.

Ответникът Г. И. Х. оспорва ищцовата претенция като неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Същевременно заявява в отговора на исковата молба, че : Не спори, че 18.05.2012 година е сключила договор за потребителски кредит с FL639475 от 18.05.2012 година с Пощенска банка, чиито правоприменик е "Юробанк и ЕФ Джи България" АД за сумата от 1180 лева, но посочва краен срок на погасяване 18.04.2022 година. Не спори, че претендираната от ищеца сума от 268, 32 лв. представлява неизплатена част от главницата по кредита. Не спори, че претендираната от ищеца сума 174, 31 лв. лихви за забава за периода от 18.06.2015 г. до 23.03.2022 г. е размера на дължимата от нея оставаща лихва по главницата, но счита, че последните са погасени по давност, тъй като съобразно чл. 15 от договора изискуемостта на договора е настъпила на 18.06.2015 година. Поради това към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (23.03.2022 г.) главницата била погасена с петгодишна, а лихвата с тригодишна погасителна давност. Сочи, че предсрочната изискуемост в случая не е възможност на кредитора, а е настъпила с факта на неплащането съгл. чл. 15 от договора, според който страните са изключили общата хипотеза, че изискуемостта на вземането настъпва с края на договора и са се договорили предсрочна изискуемост на всички вземания по договора да настъпи след наплащането на което и да е от тях. Изтъква, че тази дата (18.06.2015 г.), посочена от ищеца в петитума на исковата молба, е и началната дата, от която е изчислен размерът 2 на лихвата, така както е посочено и във въпрос 4 на исканата експертиза. В случай, че съдът не уважи възражението й за изтекла погасителна давност, сочи, че искът бил недопустим поради неспазването на процедурата по уведомяването й извършените две цесии. Твърди, че от една страна е следвало да бъде уведомена още при извършването на първата цесия, а не наведнъж след извършването на втората цесия. От друга страна от изпращането на писмо, до постоянния й адрес, което е върнато като непотърсено, не можело да се счита, че е спазена процедурата по уведомяването й за извършеното прехвърляне на вземането. В настоящия случай липсвали дори твърдения за положени от кредитора усилия да бъдат връчени уведомленията на ответницата, която твърди, че не е променяла местоживеенето си, не е живяла трайно в чужбина. Оспорва цялостно редовността на връчването, при което съощението е било „непотърсено“ в пощенската служба. Същевременно признава, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. В случая обаче това било неприложимо, тъй като ставало въпрос за уведомяване за извършването на две цесии. В тази връзка моли за изцяло отхвърляне на ищцовите претенции и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Към първоинстанционното производство е приложено чгд № 294/2022 г., в рамките на което с разпореждане от №184 от 24.03.2022 г. по повод заявление на ищеца по чл. 410 от ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за 268, 32 лв. главница, ведно със законната лихва от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; 174, 31 лв. лихви за забава за периода от 18.06.2015 г. до 23.03.2022 г., както и за разноски в размер на 180 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса. Издадена е заповед №184 от 24.03.2022 г., връчена лично на длъжника на 19.05.2022 г. В законния едномесечен срок на 26.05.2022 г. длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, след което с разпореждане №676 от 27.05.2022 г. съдът на осн. чл. 415 от ГПК е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. Съобщението е връчено на 08.06.2022 г., като пред КРС в срок (видно от пощенското клеймо на плика) е предявен иск по чл. 422 от ГПК, съдържащ обстоятелства и искане, съответни на заявеното по реда на чл. 417 от ГПК в заповедното производство. Последното обуславя допустимостта на настоящото производство.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземания по договор за потребителски кредит, за които 3 е издадена заповед за изпълнение. Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: възникнало правоотношение по сключен договор за паричен заем FL639475/83 от 18.05.2012г. между ответника и „Юробанк И Еф Джи България“ АД с твърдяното от ищеца съдържание; изпълнение на задължението на банката да предостави на ответника заетата сума; размерът на непогасения към датата на падежа остатък от главница и договорна лихва; прехвърляне на вземането на банката по процесния кредит на ищеца по силата на договори за цесия и уведомяване на ответника за това.

Първите три от така очертаните предпоставки за уважаване на претенциите не са спорни между страните. Безспорно е, а и от представените писмени доказателства се установява, че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и ответницата бил сключен договор за потребителски кредит № FL639475/83 от 18.05.2012г., носещ неоспорените подписи на страните, по силата на който дружеството предоставило на ответника паричен кредит в размер 1 180 лв. Съгласно уговореното в договора, ответникът се задължил да заплаща на кредитора месечен лихвен процент в размер на БЛП на банката (към 18.05.2012 г. 13,2%) плюс договорна надбавка в размер на -5,20 пункта, т.е. за първата година лихвеният процент е 8%. За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита дължимата лихва включва сбора от Базовия лихвен процент на „Юробанк" за потребителски кредити /13,20 %/ и договорна надбавка в размер 0,80 %, т.е. лихвения процент е 14%., а уговореният ГПР бил в размер на 16, 88 %, като общата сума подлежаща на връщане, изчислена към момента на сключване на кредита била 1711, 97 лв. Съгл. чл. 2, ал. 1 сумата по кредита се отпуска по сметка BG41BPBI79371014224803 с титуляр ответницата. Съгл. чл. 7, ал. 1 кредитът следвало да се погасява на равни месечни анюитетни вноски от по 24, 26 през първата година и от по 27, 09 лв. месечно за всяка следваща година до крайния срок на издължаване съгл. действащия към датата на сключване на договора БЛП. Съгласно погасителния план (л. 11-13) и чл. 8 от договора вноските се изплащали до 18-то число на месеца.

Ответникът се задължил да върне на кредитора заетата сума, ведно с възнаграждението на петдесет и девет погасителни вноски, първата от която дължима на 18.06.2012 г., а последната – на 18.04.2017 г. Съгласно чл.8 от договора, в случай на забава в плащането на погасителни вноски, ответникът дължал заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от датата на просрочието до пълното му погасяване, а съгл. чл. 7, ал. 1 – крайният срок на договора бил 18.04.2017 г. Съгл. чл. 5, т. 3 е уговорена и ежемесечно дължима такса от по 2.50 лв. за поддържането на банковата сметка. В чл.

15 е уговорено, че при непогасяване изцяло или частично на която и да е вноска по кредита или при неизпълнение на друго задължение по договора, цялото задължение ставало предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора и без да е необходимо каквото и да било изявление от страните.

4

От договор за прехвърляне на вземания от 27.03.2020 г. и извлечение от Приложение № 2 (л. 66) към него се установява, че „Юробанк И Еф Джи България“ АД прехвърлило на „Свети Георги Груп“ АД вземанията си по договора за кредит, сключен с ответника, като в приложението били посочени дължимите суми.

Впоследствие с договор за прехвърляне на вземания (цесия) (л. 68) от 11.12.2020 г.

„Свети Георги Груп“ АД прехвърлил вземанията си по процесния договор за кредит срещу Г. Х. на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като в Приложение №1 (л. 101) под №1187 е посочено и вземането към ответницата като главница от 268, 32 лв., лихви от 126, 81 лв. и разноски от 47, 50 лв.

Представено е по делото уведомление до ответницата Г. Х. от „Свети Георги Груп“ ЕАД чрез адв. Жельо Денев, надлежно упълномощен (л. 108-115) с изх. №7617 от 10.12.2021 г., с която цесионерът е уведомил последната, че вземането й е било изкупено от банката първо от него и впоследствие от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като изрично е упоменато, че по договора за кредит за кредитор следва да се счита „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Приложено е още едно уведомление от същата дата (л. 105), видно от което адв. Денев в качеството му на пълномощник и на ищеца с редовно учредена представителна власт (л. 116-119) е информирал ответницата за наличието на непогасени задължения към „ЕОС Матрикс“ ЕООД. От представените по делото известие за доставяне и копие от върнатия плик с приложена документация, описана като „уведомление за цесия и покана за доброволно изпълнение“ (л. 106-107) се установява, че на 04.01.2022 г. писмото е върнато на подателя като непотърсено.