Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 392 от 22.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 279/2023
Вид
Решение № 392
Подписан
22.07.2024
В сила
22.07.2024
Състав
Ивелина Солакова, Станислав Стефански, Димо Колев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Велико Търново, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Димо Колев при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20234100500279 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЕС“ АД, ЕИК: ..., гр. В., бул. "ВВ" №.., В. Т. Г срещу Решение № 77 от 21.02.2023г. постановено по гр.д. № 2008 по описа за 2021г. на Районен съд – Г. О., с което е отхвърлен предявения от „ЕС“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. “ВВ“, №.., „В. Т.“ - Е, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет А.А.К., Х.П.Х и П. ВА. иск да се приеме за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че П. Р. Ч., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Л., ул. “К и М.“, №.. дължи сумата от 5 579,17лв. /пет хиляди петстотин седемдесет и девет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща начислена с фактура № **********/21.02.2020г. цена на мрежовите услуги достъп и пренос за доставена, но неотчетена електрическа енергия от 33 889 квтч в периода от 15.05.2015г. до 1

17.06.2019г. в обект на адрес гр. Л., ул. ”И.К.”, №..., вход “Б”, етаж 3, апартамент №.., за който е разкрита партида с клиентски номер 1500113675 и абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.09.2021г. до окончателното й плащане и сумата от 816,73лв. /осемстотин и шестнадесет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава в плащането на задължението в размер на законната лихва за периода от падежа на фактурата – 02.03.2020г. до 07.09.2021г., за които е издадена заповед №..15/24.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. № 1792/2021г. по описа на Районен съд – Г. О., както и е осъдено „ЕС“ АД, гр. В. да заплати на П. Р. Ч. сумата от

500,00лв. /петстотин лева/, представляваща направените разноски по делото.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството. Ето защо предявеният иск за установяване дължимост на исковата сума е основателен и следва да се уважи. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен като основателен.

Насрещната страна излага доводи за нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, че с П. Р. Ч. е сключен договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на ответника при публично известни 2 общи условия; че в периода от 15.05.2015 г. до 17.06.2019 г. в обекта на адрес: гр. Л., ул. ”И.К.”, №..., вход “Б”, етаж 3, апартамент №.. е доставена електрическа енергия от 33 889 квтч. Ответникът може да проведе насрещно доказване за тези факти.

Няма спор между страните, че П. Р. Ч. е потребител на електрическа енергия в електроснабден имот на адрес: гр. Л., ул.”И.К.”, №..., вход “Б”, етаж 3, апартамент №...

Спорен по делото, както правилно е установил районния съд се явява въпроса дали количеството електрическа енергия, за което са начислени таксите посочени във фактурата е измерено в обекта на ответника, каквато е и предпоставката за приложение на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ.

Посоченото не следва пряко от показанията на тарифа Т3 и Т4 на средството за търговско измерване, доколкото съгласно констативносъобразителната част на първоначалната експертиза и показанията по тарифите, отразени в протокола на БИМ и двете експертизи допуснати от районния съд, тези две тарифи не са активни, не са настроени да извършват отчет на потреблението и не се визуализират на дисплея на електромера, нито се включват в сумарния регистър. В констативно-съобразителната част на първоначалната експертиза и при изслушването й, вещото лице посочва, че електромерът е параметризиран фабрично от заводапроизводител на 01.01.2015г., няма данни да е препараметризиран и тарифната схема е зададена с фабричната параметризация. Съгласно нея няма зададени графици за работа на тези две тарифи, т.е. софтуерът на електромера не е настроен да записва в регистрите Т3 и Т4 преминала електрическа енергия, което съгласно заключението означава, че наличието на цифрови показания не е в следствие на външна намеса в тарифната схема на електромера и показанията по невизуализираните на дисплея регистри не представляват реално потребена и преминала електрическа енергия.

Наличието на такива показания прави електромера неизправен – негоден да се ползва като СТИ, но без да е въздействано върху хардуера или софтуера му. Вещото лице Н. уточнява, че за да бъде променена вътрешната схема на електромера е необходимо да бъде разлепен капакът му, каквито следи няма, в т.ч. и след проверката на БИМ.

Според допълнителните експертизи назначени от районния съд 3 изготвени от вещо лице-софтуерен специалист – не се установяват данни в паметта на електромера – файлове, логове и пр., сочещи извършена препараметризация след фабричната, в т.ч. задаване на нова тарифна схема, както и извършена промяна на датата на последна параметризация.

Вещото лице посочва точната дата на производство на електромера – 29.04.2015 г., заедно с общо 2504 броя други елекромери от същия тип и модел. Датата на параметризация – 01.01.2015 г., 00:00 часа, прехожда датата на производство, което е технологично невъзможно. Не се установява причината за тази разлика поради липса на достатъчно надеждна информация (задача № 2 от втората допълнителна експертиза), но вещото лице изяснява, че съществува практика електромерите да се настройват заедно на партиди с еднаква предварително зададена дата.

Предвид посоченото, в т.ч. и заключението по задача № 2, обсъжданата разлика в двете дати не доказва софтуерна манипулация на електромера, както претендира ищецът, а още по-малко установява, че се касае за промяна на тарифната схема чрез настройване на регистрите Т3 и Т4 за отчет. Съгласно заключението, единственото, което индицира на възможна софтуерна намеса са самите показания в тарифите, но дали има такава манипулация и кога е направена не може да се установи поради липсата на функционалност на СТИ за запис на изминали събития за самоотчет. При изслушването вещото лице-софтуерен специалист посочва, че ако е извършена софтуерна намеса, тя може да се изразява както в отчитане по тези две тарифи (т.е. промяна в тарифната схема), така и само в наличие на цифрови показания, поради което не може с категоричност да даде заключение, че цифровите показания съставляват отчет за потребление.

Това изключва извод за проведено пълно доказване от ищеца, че са измерени количества електрическа енергия в посочения във фактурата размер.

Така съдът приема, че твърдяното количество електрическа енергия не е потребено от ответника, съответно вземането на ищеца съгласно фактурата не съществува.

Предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Правилно е отхвърлен от районният съд.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

4

На основание чл.272 въззивният съд препраща и към мотивите на първата съдебна инстанция.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77 от 21.02.2023г. постановено по гр.д. № 2008 по описа за 2021г. на Районен съд – Г. О..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5