Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 05.12.2019, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
404/2019
Подписан
05.12.2019

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.5 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл.183 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл.59 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш

Е Н И Е-115

Гр.В.

05.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател : Д. М.

Членове :1.С. С.

2.Г. Й. при секретаря В. К. ................................. и с участието на прокурора..................................................................... изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело № 404 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение № 400 от 19.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 47/2019 г. по описа на Районен съд, VII състав е отхвърлен предявеният от „В. и к. – В."

ЕООД, ЕИК: *********, със седалище: гр. В. ул.., против Ц.М.Т., ЕГН : **********, с адрес: *** иск за признаване за установено по отношение на Ц.М.Т., ЕГН : **********, с адрес: ***, че „.В.и к. – В. ЕООД, ЕИК: *********, със седалище: гр. В. ул.., има вземане спрямо Ц.М.Т., ЕГН : **********, с адрес: ***, за сумата от : 568,31 лева - главница, представляваща стойност на изразходената питейна вода и отведени канални води за периода от 14.12.2015г. до 15.10.2017г. и за периода от 14.12.2017г. до 15.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считана от 17.10.2018г. до изплащане на вземането, като недоказан.

Отхвърлено е искането на „В. и к. – В." ЕООД, ЕИК:.. със седалище: гр. В. ул.., за присъждане разноски в настоящето производство и в заповедното производство, като неоснователни.

Осъден е ищъцът „В. и к. – В." ЕООД, ЕИК: ., със седалище: гр. В., ул., да заплати на Ц.М.Т., ЕГН : **********, с адрес: ***, сумата в размер на 500,00лева разноски по производството.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от „В. И К. В." ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес на управление: гр. В. ул., представлявано от управителя инж.Г.

В. В., чрез адвокат П. П. П. АК – В.

.В жалбата се твърди,че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно.Поддържа се ,че първоинстанционният съд бил приел за доказано, че на 12.01.2015 г. е констатирана неизправност на индивидуалния водомер в имота на ответника, както и че инкасаторката е съставила декларация за уведомяване за повреден водомер и разписка за отстраняване на повредата.

Тези обстоятелства се потвърждавали и от показанията на разпитаните свидетели - инкасаторката М. Т. и П. П., който е живял под наем в имота към момента на констатиране на неизправността на водомера и свидетелства, че знае за констатираната неизправност, уведомил е собственика, както и че инкасаторката е записала показанията на измервателния уред и е свалила пломбата на водомера.

Въпреки тези показания обаче първоинстанционният съд бил приел, че предявения иск е недоказан, тъй като по делото нямало данни пломбата на водомера да е била демонтирана. Поддържа се ,че този извод е неправилен.На първо място, отчитането на показанията на водомера и свалянето на пломбата били потвърдени от свидетелите Т. и П..На следващо място, ответникът никога не бил възразявал за недемонтирана пломба, което да го е възпрепятствало от извършване на ремонт на водомера. Ответникът нито твърдял, нито представил доказателства, че някога е правил опити да извърши ремонт на водомера в имота си, но е бил възпрепятстван от недемонтирана пломба или по друга причина.На последно място се поддържа ,че обстоятелството дали пломбата е била демонтирана или не е ирелевантно за правния спор, защото съгласно чл. 20, ал. 1 от Общите условия: „След отстраняване на повредата потребителят уведомява оператора и осигурява достъп до водомера за извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра." - т.е. от момента на констатиране на неизправността до отстраняване на повредата е без значение дали има пломба или какво отчита водомера, защото съгласно Общите условия на дружеството и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. неизправността на измервателния уред е приравнена на липса на такъв и консумираното количество вода се отчита по един и същ начин. В конкретният случай това, което е от значение , е била ли е констатирана неизправност на водомера и кога е била констатирана тя - от този момент започвал да тече едномесечния срок за отстраняване на повредата, след изтичането на който и при неремонтиран водомер количеството изразходвана вода започва да се определя по реда на чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от Общите условия. По делото се установило от събраните писмени и гласни доказателства, а и първоинстанционният съд е приел за доказано, че е констатирана неизправност на индивидуалния водомер в имота на ответника, както и че това се е случило на 12.01.2015 г.

С оглед на гореизложеното се иска да се отхвърли като неправилно и незаконосъобразно Решение № 400 от 19.07.2019 г., постановено по ГД № 47/2019 г. по описа на РС-В., VII състав и да се постанови решение, с което да се уважи изпяло, като основателен и доказан иска, предявен от "В. И К. – В." ЕООД срещу Ц.М.Т., както и да се осъди ответника да заплати на дружеството направените разноски в хода на производството по делото.

Въззиваемият е представил отговор на въввизвана жалба

,в който е изложил подробни аргументи относно законосъобразността на решението .

Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Пред Районен съд-В. е предявен иск е правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, от „В. и к. –В. ЕООД, ЕИК: . със седалище: гр. В. ул.., против Ц.М.Т., ЕГН : **********, с адрес: ***.

Твърди се от ищеца, че предоставя на потребителите услуги по пречистване и доставка на вода за питейно-битови и промишлени нужди, както и отвеждане на отпадни води на територията на област В.. Облигационните отношения между страните се уреждали от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.

Ответната страна бил титуляр на партида с уникален абонатен № 012002 и адрес на потребление: гр. В., ж.к.Ищцовото дружество било изпълнило задълженията си да достави на потребителя вода с питейни качества и да отведе отпадните води. От своя страна ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати извършените от ищцовото дружество услуги. С покана за доброволно плащане с изх. № 01 - 892 от 20.08.2018г. ищцовото дружество било поканило ответника да изпълни своето задължение по облигационното отношение като заплати дължимата сума в 15 - дневен срок от получаването й. Поканата за доброволно плащане била върната като непотърсена на 04.10.2017г. Твърди се, че до момента на подаване на исковата молба ответната страна не била предприела действия за погасяване на дължимите суми. Вземанията по издадените фактури били станали ликвидни и изискуеми след датата на фактурирането им, а съгласно чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 5, т. 6 от Общите условия потребителите били длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30- дневен срок след датата на фактурирането им. Чл. 34, ал. 1 от Общите условия давал възможност на потребителите писмено да възразят срещу размера на дължимата сума в 30-дневния срок за плащане на фактурата. По нито една фактура за процесния период не било направено възражение относно размера на дължимата по нея сума.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което било образувано гр. д. № 2634 / 2018г. на Районен съд- В. По делото била издадена заповед за изпълнение. Против Заповедта за изпълнение било постъпило възражение от ответната страна.

Твърди се, че на 12.01.2015г. била констатирана неизправност на индивидуалния водомер на адрес гр. В. ж.к.. Инкасаторът бил връчил разписка, с която абонатът бил уведомен, че индивидуалния му водомер е неизправен и че следва в срок от един месец да предприеме действия по ремонт или подмяна, като бил посочен и начинът на изчисляване на потребеното количество вода в случай, че не бъдат предприети съответните мерки. Разписката била получена от П. В., който бил декларирал, че имота се обитава от двама обитатели. Декларацията била подписана от управителя на етажната собственост. Тъй като не били предприети действия по ремонт или подмяна в указания срок, от месец февруари на 2015г. количеството доставена питейна вода и отведени канални води започнало да се начислява на основание чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от Общите условия. На 01.12.2017г. били извършени необходимите действия по ремонт / подмяна на индивидуалния водомер и оттогава потребеното количество питейна вода и отведени отпадни води се изчислява на база показанията на индивидуалния водомер. Въведени са обстоятелства относно трети лица, титуляри на процесната партида и неизпълнение на задължението по чл. 58, ал. 1 от Общи условия /в сила до 11.08.2014г./ за промяна името на партидата при промяна на собствеността. Иска се да бъде постановено решение с което бъде признато за установено по отношение на ответната страна, че ищецът има вземане за сумата от 568,31 лева стойност на изразходена питейна вода и отведени канални води за периода от 14.12.2015г. до 15.10.2017г. и за периода от 14.12.2017г. до 15.06.2018г., ведно със съответната законна лихва. Иска разноски по производството.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна е постъпил писмен отговор. Оспорва основателността на иска. Въведени са възражения относно различен постоянен адрес и настоящ адрес на ответника от адреса на процесния имот.Поддържа ,че констатираната неизправност на индивидуалния водомер и указанието за отстраняването й са нищожни, тъй като не са извършени на собственика на имота;ответникът твърди ,че не познава П.В дче същият никога не е живял в жилището и че ответникът не го е допускал до имота. Твърди, че пломбата на водомера не била демонтирана и че показанията му не са описани.Предписанието не е връчено на ответника. Липсвали и данни да е извършвано служебно начисляване на вода.

От събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност се приема за установено от фактическа страна следното :

Между страните през исковия период са налице облигационни отношения, които се регулират от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Ответникът е собственик на 1 / 2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот от 07.06.2012г. - обстоятелство, което се установява от справка по лице от Служба по вписвания – В.. Като собственик на имота ответникът, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия е потребител на ВиК услуги. Общите условия, съгласно чл.

71, имат действие по отношение на ответника. Същият не посочва доказателства относно предложени други условия, различни от публикуваните.

Свидетелят М. Ц. Т. на длъжност инкасатор в ищцовото предприятие, инкасира жилищния блок ,в който се намира имотът на ответника. Свидетелят М. Т. на 12.01. 2015г. констатирала повреда на индивидуалния водомер в жилището на ответника,като констатацията се изразявала в това ,че червената стрелка не се въртяла при течаща вода. При констатирането на повредата в жилището имало един обитател -свидетелят П. В. П., който се представил за наемател.

Свидетеля Т. съставила декларация от 12.01.2015г. за повреден водомер /л.26 от делото/ , подписана от свидетеля П. В.П. и приподписана от свидетеля В. В. в качеството му на управител на етажната собственост . В декларацията е записано ,че имотът се обитава от двама души.Свидетелят П. П. подписал разписка ,че е уведомен за неизправността на водомера и че в срок до 1 м.следва да го ремонтира или подмени.В с.з.на 01.07.2019 г. свидетелят П. П.заявява ,че си спомня за случая и че след като бил уведомен за неизправността на водомера ,се обадил на собственика.