Решение № 1423 от 05.12.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 1423 гр. Горна Оряховица, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и ***** година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20254120100142 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по исковата молба на искова молба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление : гр.

София, ж.к. „Младост 4“ , Бизнес парк София, Сграда 6 чрез адв. С. М., САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 5, вх. А, ет. 4, ап. 14 срещу Р.

А. С., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. *****, ул. „*****“ № ***.

Ищецът сочи, че ответникът Р. С. А. е сключил с него договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892754438 от 03.08.2020г., като със сключването му е получил и HUAWEI B311- 221 with Antenna срещу еднократна такса за ползване.

Наред с посочения, между страните бил сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892992437 от 28.12.2020г.

Дружеството претендира, че С. не е изпълнил задълженията си по договорите , поради което то едностранно е прекратило посочените на 30.07.2020г., съгласно ОУ на договора за лизинг и ОУ на договора за мобилни услуги.

Твърди се, че ответникът е имал задължения към дружеството в размер на 80.50лева към 29.06.2022г.

Като последица от прекратяването на договорите била начислена и неустойка в общ размер на 191.11лева – по договора за мобилни услуги с предпочетен номер 359892754438 сумата в размер на 134.31лева, от които 38.31лева представляваща три месечни такси и сумата в размер на 96.00лева за HUAWEI B311- 221 with Antenna, представляваща цената на устройството , което С. не бил върнал при прекратяване на договора. По договор за мобилни 1 услуги с предпочетен номер 359892992437 от 28.12.2020г. дължимата неустойка била в размер на 56.80лева , представляваща три месечни такси.

За събиране на вземането дружеството било подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 1883/ 2024г. на ГОРС. По делото била издадена Заповед № 832/ 03.09.2024г. за изпълнение на парично задължение , която била връчена на С. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Ищецът иска да се постанови решение, с което да се приеме за установено наличието на вземане по издадената Заповед № 832/ 03.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по описа на Районен съд гр. Горна Оряховица в полза на „Йеттел България“ ЕАД срещу длъжника Р. А. С. за сумата от общо 271.61лева, включваща 34,26 лева, дължими за период 05.03.2022г. до 04.04.2022г., от които: по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892754438 от 03.08.2020г. сума в размер на 18.01лева, представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892992437 от 28.12.2020г. сума в размер на 14.45 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги ; сумата от 46.24 лева, дължима за период 05.04.2022г. - 04.05.2022г., от които: по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892754438 от 03.08.2020г. сума в размер на 30.89 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892992437 от 28.12.2020г. сума в размер на 15.35 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; сумата от 191.11 лева, неустойки за предсрочно прекратяване на услуги: по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892754438 от 03.08.2020г. сума в размер на 134.31 лева, от които 38.31 лева - три месечни такси и сума в размер н а 96.00 лева за HUAWEI В311-221 with Antenna, представляващи цената на устройството, което потребителят не е върнал при прекратяването на договора; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892992437 от 28.12.2020г. сума в размер на 56.80лева, представляваща три месечни такси, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда. Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски за водене на заповедното и исковото производства.

Ответникът Р. А. С. депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. В. Л., АК гр. Велико Търново – особен представител. Предявеният иск се счита за допустим, но неоснователен и недоказан. Подадената искова молба се оспорва изцяло.

Ответната страна излага следните съображения. Особеният представител на ответника сочи, че към ч.гр.д. № 1883/ 2024г. са приложени само два броя фактури и два договора с ОУ, но от тях не можело да се заключи дали и в какъв размер са дължими суми от ответника. Липсвала финансова и счетоводна информация, чрез която да се извършат точни изчисления.

Твърди се, че претенцията, касаеща частично непогасени задължения за абонаментни такси по два договора за мобилни услуги била формирана по неясен начин. Особеният представител твърди, че след запознаване с 2 писмените доказателства по заповедното производство можело да се заключи, че е налице определена сума, която е предплатена от ответника, с която се намаляват задълженията по главницата. Ищецът не бил представил доказателства за нейния произход и размер , което било пречка да се установи действителния размер на погасените задължения.

Претендира се неяснота на формирането на сумите за неустойка от 38.21лева и 56.80лева – три месечни такси към всеки договор за мобилни услуги. По единият договор месечната такса била в размер на 19.99лева с ДДС, а по другия 13.99лева първата година и 16.99лева с ДДС втората година.

Посочените претендирани суми не били ясно изчислени и не кореспондирали с месечните такси.

Сочи се, че датата на прекратяване на договорите 30.07.2020г. предхождала датите на двата договора – 03.08.2020г. и 28.12.2020г., като според защитата вероятно е техническа грешка. Същевременно фактурите били издадени на 05.04.2022г. и на 05.05.2022г., като не било доказано в какъв период след прекратяването на договорите е станало това.

Особеният представител се позовава на настъпила погасителна давност по смисъла на чл. 111, б. „б“ и б.“в“ от ЗЗД.

Ответната страна прави искане за отхвърляне на предявения иск. Не са представени писмени доказателства и не се правят доказателствени искания.

Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С изрична молба на адв. С. М., АК гр. София, исковата молба се поддържа. Представят се писмени доказателства. Прави се подробно изложение по същество на делото.

Уточнява се, че договорите с ответника са прекратени на 29.06.2022г. Иска се присъждане на разноски, за които се представя списък.

Ответникът Р. А. С. се представлява от особения представител адв. В. Л., АК Велико Търново. Депозираният писмен отговор се поддържа, като се иска отхвърляне на иска за сумата 191.11лева , която била доказана по размер, но неоснователна. За основателна се смята само претенцията за дължимите суми за ползвани услуги.

От събраните по делото доказателства се установи следното. Страните не спорят и от писмените доказателства се установява, че между ищеца „Йеттел България“ ЕАД гр. София и Р. А. С. са били налице облигационни правоотношение по сключени между тях Договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер 359892754438 от 03.08.2022г., Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892992437 от 28.12.2020г. Не се спори също, че по първия посочен договор А. е получил и устройство - HUAWEI B311- 221 with Antenna срещу еднократна такса за ползване.

Ищецът претендира, че ответникът има задължения, които били обединени във Фактура № 7337900531/ 05.07.2022г. за кл. № 006461846, съдържаща суми за неустойки за предсрочно прекратяване по вина на абоната на договорите за мобилни услуги и ползваните от С. услуги.

Настоящият състав намира, че претенцията на ищеца е частично основателна, като същата следва да бъде уважена по отношение на сумата в общ размер на 80.50лева, включваща 34,26 лева, дължими за период 3

05.03.2022г. до 04.04.2022г., от които: по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892754438 от 03.08.2020г. сума в размер на 18.01лева, представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892992437 от 28.12.2020г. сума в размер на 14.45 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги ; сумата от 46.24 лева, дължима за период 05.04.2022г. - 04.05.2022г., от които: по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892754438 от 03.08.2020г. сума в размер на 30.89 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892992437 от 28.12.2020г. сума в размер на 15.35 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги. Посочените суми са дължими от С. за ползваните от него предоставени му услуги. От страна на ответника не се представиха доказателства, че сумите за тези услуги са заплатени. Наред с това , съгласно заключението на вещото лице И. Д. заплащане са били издадени два броя фактури - № 7333776453/ 05.04.2022г. на стойност 46.24лева и № 7335064026/05.05.2022г. на стойност 46.24лева.

Установено е, че на 14.04.2022г. С. частично е заплатил за ползвани от него услуги сумата от 46.00лева, като са останли дължими 0.24лева. Ищецът е издал кредитно известие № 7336374366/ 05.06.2022г. за сумата от 12.22лева, като общата дължима сума след това е в размер на 80.50лева. Не е настъпила твърдяната погасителна давност за тези вземания – първата издадена фактура е с дата 05.04.2022г., а производството по ч.гр.д. № 1883/ 2024г. е образувано на 09.08.2024г. и не е изтекъл тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Настоящият състав намира за неоснователно искането на ищеца да бъде признато за установено, че ответника му дължи сумата от общо 191.11лева неустойки поради предсрочно прекратяване на договорите. Ищецът твърди, че ответникът е отговорен за заплащане на задълженията, описани в съответните фактури, което не се спори от ответната страна. Ищецът се позовава и на това, че чл.75 от Общите условия предвижда, че при неспазване на което и да е задължение по част XIII от условията, „Йеттел България“ има право незабавно да прекрати предоставянето на услугите или при условията на чл.19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. Ищецът претендира, че с оглед на фактическите обстоятелства за прекратяване на договорите за Мобилни услуги, относимият текст на Общите условия, представляващ нормативното основание за прекратяване е чл.75 във връзка чл. 19б, б.“в“. Анализът на редакцията на чл.19б, съотнесен към съдържанието на чл.19в безусловно сочел, че в първата хипотеза не се изисквало едномесечно писмено предизвестие, за разлика от посоченото във втория текст. От това се прави заключение, че всички договори сключени с ответната страна били прекратени едностранно на 29.06.2022г., поради което е възникнало право на неустойки съобразно тези договори. Въпреки това дружеството било изпратило уведомление с дата 05.06.2022г. до ответника за прекратяване на договорите. Чрез него потребителят на услуги бил уведомен, че в случай на неизпълнение на задълженията посочени в уведомлението ще бъдат начислени неустойки. Представеното уведомление било доставено чрез „Български пощи“ ЕАД на адреса посочен на ответника при сключване на договорите.

4

Отделно от горепосоченото, ищецът твърди, че съгласно чл. 31а от ОУ „Йеттел България“ ЕАД било задължено предварително и по подходящ начин (чрез кратко текстово съобщение – SMS, писмо с обратна разписка, записващ се телефонен разговор, писмо по електронната поща на посочен от абоната електронен адрес за контакти, чрез писмо, доставено с куриер и др.) да информира абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети лица (кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и други). Информацията по предходното изречение задължително съдържала и данни за точния размер на претендираните парични задължения, за основанието, от което произтичат, както и за третото лице, което ще събира вземането. Прави се извод, че дружеството е изпълнило задължението си да даде подходящ срок на абоната да изпълни задължението си, съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД.