Решение № 136 от 27.03.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Перник, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20221700500679 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод депозирана от Община Земен, чрез адв. К. Д. въззивна жалба срещу Решение № 55 от 14.04.2022 г. по гр. дело № 937/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Радомир, с което съдът е осъдил Община Земен, представлявана от кмета Д.С.С. да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 5701,45 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на МПС във връзка с щета № ***, мораторна лихва в размер на 1737,50 лева за периода от 12.10.2018 г. до 12.10.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.10.2021 г. до изплащане на вземането.

Със същото решение, съдът се е произнесъл и по дължимите се от страните разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

С въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, с противоречиви мотиви и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал смислови и логически противоречия въз основа на които е достигнал до необосновани крайни изводи.

Възразява се, че съдът е приел за безспорни дадени обстоятелства по делото, без да е изложил въз основа на кои доказателства е установил същите. Твърди се, че съдът не е установил по безспорен начин точното място на настъпване на ПТП, поради което не 1 може да се определи кое лице е отговорно за стопанисването на участъка. Възразява се още, че съдът неправилно е отхвърлил възражението на Община Радомир за съпричиняване на вредите от водача на автомобила. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира се и заплащане на сторените от страната разноски в производството. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище по депозираната въззивна жалба, като счита същата за неоснователна. Възразява се, че изложените аргументи в жалбата са бланкетни, неоснователни и противоречащи на установената по делото фактическа обстановка. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение като се иска същото да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Окръжен съд – Перник, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Районен съд - Радомир, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Районен съд - Радомир. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

В настоящия случай, основните оплаквания, съдържащи се във въззивната жалба се изразяват в несъгласие на въззивния жалбоподател с изводите на първоинстанционни съд, досежно собствеността на участъка от уличната мрежа, в който се е случило процесното ПТП. Изразено е и несъгласие от страна на жалбоподателя с извода на съда за липса на съпричиняване за процесното ПТП.

За да се произнесе по направените оплаквания, Окръжен съд – Перник съобрази следното:

Районен съд – Радомир е бил сезиран с осъдителни искове с правна квалификация чл. 410 ал. 1 т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, чрез процесуалния му представител юрк. Р.К. е предявил иск срещу Община Земен, ЕИК:

000386662, с адрес: гр. Земен, ул. „Христо Ботев“ № 3, п. к. 2440 за заплащане на 2 сумата от 5 701,45 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС във връзка с щета № ***, мораторна лихва в размер на 1737,50 лева за периода от 12.10.2018г. до 12.10.2021г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страните по делото.

В настоящия случай не съществува спор, че между „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД от една страна и „Т.Т.“ ООД – собственик и и „Уникредит Булбанк“ АД, като трето - ползващо се лице с полица № *** от *** е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ за товарен автомобил „Астра ***“ – самосвал, с peг. № ***, с период на покритие от 09.12.2015 г. до 08.12.2016 г., при уговорено покритие „Пълно Каско“ на рисковете, съгласно Общи условия на предлаганата застраховка.

Не е спорно и обстоятелството, че на ***, в ***, при кръстовището между ул.

„***“ и ул. „***“ („***“), е реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП), с участието на товарен автомобил „Астра ***“, с peг. № ***, собственост на „Т.Т.“ ООД, управляван от К.В.Г., при което водачът на товарния автомобил, след като е навлязъл на ул. „***“, най-вероятно след линията на пътен знак „В4“, е предприел движение на заден ход, след което и след известно движение на заден ход се е разположил напречно спрямо оста на път ІІІ-6233, достигайки областта на тротоара, където е настъпило преобръщането на лекия автомобил, при което на последния са нанесени материални щети. Установено е, че товарният автомобил „Астра ***“, с peг. № ***, се е обърнал настрани вследствие пропадане на пътната настилка на пътното платно на път ІІІ-6233 поради закрит канал, пресичащ пътното платно. Установено е и че в зоната на кръстовището има поставен знак „В4“, който е ясно видим за водачите.

Горните обстоятелства са установени и посредством приетите по делото писмени и гласни доказателства, в това число: протокол за ПТП № ***/***, съставен от мл. автоконтрольор в РУ – Радомир, скица, издадена от Община Земен и изслушаната и приета съдебно - автотехническа експертиза. Последната е изяснила, че след като задните гуми на тежкотоварния автомобил са достигнали зоната на тротоара на пътното платно на път ІІІ-6233, пътната настилка под левите гуми на автомобила е започнала да пропада, с оглед намиращия се под тротоара закрит канал. В съдебно заседание вещото лице е изяснило, че при постъпване на задните леви гуми, при предполагаемо общо тегло от 40-50 тона, е абсолютно възможно това тегло да натисне значително въпросния насип, и да се получи пропадане. Вещото лице е установило още, че автомобила в едната си част е бил на едната улица, а с другата си част – задната, на другата улица, която се установява, че е път ІІІ-6233.

Не се спори между страните, че след настъпване на процесното ПТП, при „Дженерали Застраховане“ АД, въз основа на искане за оценка на щети, била образувана ликвидационна преписка № ***, вследствие на което бил извършен оглед, опис, оценка и калкулация на вредите по застрахования товарен автомобил. Ремонтът 3 бил възложен на сервиз „Бългериан Трак Сървис“ ООД, като за извършените ремонтно-възстановителни работи била изплатена сумата от 5686,45 лева. За ликвидиране на преписката били начислени и 15,00 лева - ликвидационни разноски.

За да достигне до извод за основателност на предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че пътят, по който се е движил водачът на автомобила и където е настъпило процесното ПТП, се намира на територията на община Земен, като инцидентът е настъпил в ***. Приел е, че съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от Закона за пътищата и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП общината е длъжна да поддържа общинските пътища в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по тях и да ги отстрани в най-кратък срок. Улиците, намиращи се в града, както и прилежащите към улиците тротоари, представляват общинска собственост и общината отговаря за осигуряване изправността им и обезпечаване безопасността на гражданите и тяхното имущество. Отчел е, че чл. 30, ал.

4 от Закона за пътищата предвижда задължение за общината да изгражда, ремонтира и поддържа тротоарите, паркингите и крайпътното озеленяване, а чл. 31 от същия закон вменява такова задължение за ремонт и поддържане на пътищата от общината, поради което е приел, че за вреди, възникнали вследствие допуснато неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията по поддържане и ремонтиране на улиците, тротоарите и озеленяването, отговаря общината.

Пернишкия окръжен съд, в настоящия му съдебен състав, намира горните изводи на първоинстационния съд за неправилни, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В настоящия случай посочените предпоставки са налице.

В конкретния случай, обаче, настоящия съдебен състав намира, че отговорността за причинените вреди не се носи от ответника по делото, т.е. последният не е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск, доколкото пропадането на задните гуми на тежкотоварния автомобил се е случило на републикански път ІІІ-6233.

Законът за пътищата (ДВ бр. 26/2000г.) разделя пътищата на републикански и местни – чл.3, ал.1, като републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища, пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа – чл.3, ал.2 ЗП и тези 4 пътища съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 ЗП са изключителна държавна собственост. Доказателствената съвкупност (в т. ч. писмо на АПИ, ОПУ – Перник, с прилоението към него и изслушаната съдебно-автотехническа експертиза) установяват, че участъкът от пътя, където е настъпило застрахователното събитие, е част от републиканската пътна мрежа – път ІІІ-6233, която попада в границите на урбанизираната територия – ***. Съгласно чл.48, т.2, б.„в” от Правилника за прилагане на Закона за пътищата, организирането на дейностите по поддържането на пътищата е задължение на съответните общини за републиканските пътища в границите на градовете, като Агенция „Пътна инфраструктура” участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път, предвидени в бюджета на фонда за текущата година. Съдът, в настоящия му състав счита, че цитираната правна норма е в явно противоречие с чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, който предвижда, че републиканските пътища се управляват от Агенцията, като в ал.2 изчерпателно са посочени дейностите, представляващи управление на пътищата и съгласно ал.2, т.1 и т.3 такива са поддържането на пътищата и организирането, възлагането, финансирането и контрола на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата. Задължението на Агенцията да поддържа републиканските пътища е изрично разписано и в разпоредбата на чл.30, ал.1 ЗП, като в ал.2 е предвидено, че по взаимна договореност Агенцията и общините осъществяват съвместно дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона. Само при наличието на взаимно споразумение е възможно Общината да осъществява поддържането на платната на републикански път – съгласно чл.30, ал.3 ЗП тя има задължение само да организира дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. В Правилника волята на законодателя е изцяло подменена, като платната за движение на републиканските пътища в рамките на градовете са изключени от ангажимента на Държавата и са разграничени от републиканските пътища извън урбанизираните територии и в селата и селищните образования.