Решение № 60 от 17.01.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….../…..…... 2020 г. гр.

Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА мл. с. НАСУФ ИСМАЛ при секретар Албена Янакиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал въззивно търговско дело № 1807 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 54511/24.07.2019 г., депозирана от „Водоснабдяване и канализация“ Варна - ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, действащ чрез процесуалния си представител юрк..В.П.В., против решение № 2848/25.06.2019 г., постановено по гр. д. № 13556 по описа за 2018 г. на РС-Варна, 9-ти съдебен състав, с което изцяло са отхвърлени, предявените обективно кумулативно съединените установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, от въззивника против А.П.Д., ЕГН*******, за признаване за установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на търговското дружество сумата от 778.36 лева – главница, представляваща сбор от неплатени задължения за потребени ВиК услуги за периода 14.01.2016г. – 16.05.2018г. за обект, находящ се в гр. ********************, с абонатен № 1276843, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 25.05.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 71.87 лева – сбор от лихвите за забава върху всяко от просрочените главни задължения за периода от 20.03.2016 г. до 20.05.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8051 по описа за 2018г. на РС-Варна.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон, като приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Въззивникът излага доводи, за това че са доказани всички елементи от фактическия състав на договорната отговорност на въззиваемия, поради което отхвърлянето на предявените установителни искове е неправилно. Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло и вместо него постанови ново, с което уважи исковата претенция на дружеството-оператор, както и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба.

Въззиваемият излага доводи за правилността на постановеното от РС-Варна решение. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваният съдебен акт да се потвърди. Счита, че фактът на ползване на заявените ВиК количества не е установен от ищеца по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, както не е доказано и обстоятелството, че индивидуалният водомер е с изтекъл срок на метрологична проверка. Отделно се сочи, че твърденията за служебно отчитане на предоставените ВиК услуги са наведени едва в последното открито съдебно заседание, в което е дадено ход по същество на спора, поради което същите са преклудирани и не следва да се вземат предвид при постановяването на окончателния съдебен акт.

Наред с отговора на въззивната жалба, въззиваемият Д.Д.Д. е депозирал и частна жалба с вх. № 63175/29.08.2019 г. против определение № 9892/01.08.2019 г., постановено по гр. д. № 13556 по описа за 2018 г. на РС-Варна, 9-ти съдебен състав, с което е оставено без уважение молбата на същия от 10.07.2019 г. за допълване на обжалваното решение в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК. Въззиваемият навежда доводи за неправилност на определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.

Поддържа, че разноските не са хонорар за защита по делото, а са направени в изпълнение на учреденото по силата на договор за поръчка, сключен между въззиваемия и неговата съпруга, облигационно правоотношение. Моли съда да отмени атакуваното определение и вместо него постанови друго, с което да осъди ищеца да заплати на ответника сторените от последния съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

В отговора на частната жалба насрещната страна поддържа, че същата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а определението, чиято правилност се оспорва, да се потвърди като постановено в съответствие с материалния и процесуален закон. Счита, че е недопустимо присъждане на суми за разноски по гражданскоправен спор, основани на договор за поръчка между съпрузи.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез юрк. П.В.поддържа въззивната жалба и отговора на частната жалба.

Въззиваемият, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от съпругата си Д., която поддържа отговора на въззивната жалба и депозираната частна жалба.

Настоящият съдебен състав на

ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В същата се навеждат доводи, за това че изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на доказаност на изпълнението на задължението на дружеството оператор да достави заявеното количество ВиК услуги, са неправилни, доколкото същите са служебно отчетени от кредитора по правнорегламентирания алгоритъм в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Поддържа се, че не е извършено реално отчитане, тъй като длъжникът-потребител не е изпълнил вменените му задължения да смени индивидуалния си водомер поради изтичане на срока на метрологичната проверка, въпреки че е бил надлежно уведомен за това, което е обусловило служебното отчитане на заявените количества ВиК услуги.

Районен съд – Варна е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за приемане за установено със сила на пресъдено нещо, че въззиваемият дължи на въззивника сумите както следва: 778.36 лева, представляваща главница за предоставени ВиК услуги за имот, находящ се в гр. Варна, ******, с абонатен № 1276843 за периода от 14.01.2016 г. до 16.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, както и мораторна лихва в размер на 71.87 лева за периода от 20.03.2016 г. до 20.05.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 3852/29.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8051/2018 г. по описа на РС-Варна.

За да бъде ангажирана отговорността на въззиваемия-длъжник, въззивникът-кредитор следва да докаже в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на длъжника: 1.) валидно учреденото облигационно правоотношение между него и последния по силата на договор за предоставяне на ВиК услуги; 2.) изпълнение на собствените си задължения – предоставяне на договорената услуга в заявените количества, както и спазване на процедурата по служебно отчитане и 3.) размера на претендираните суми.

В тежест на длъжника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а – при установяване на горното от кредитора – да докаже, че е изпълнил договорните си задължения и погасил задълженията си.

Нормативният акт, който регулира обществените отношения във връзка с възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната връзка между операторите на ВиК услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите условия на оператора.

В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града. По делото по несъмнен начин е установено, че ищецът-въззиваем е оператор на ВиК услуги /видно от Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР/. От представената справка от Службата по вписвания – Варна се установява, че въззивникът през 1998 г. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот от Г.Х.и А.Х.по силата на договор за покупко-продажба.

Именно в качеството си на собственик, ответникът е бил посочен, като ползвател в карнетите и справката за недобора по партидата с абонатен № 1276843. Това е в пълен унисон с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия и чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в които е прието, че потребители на услугите ВиК са собствениците на водоснабдявани имоти.

Следва да бъде отбелязано, че простото отричане на факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги, не е достатъчно за опровергаване на пасивната материална легитимация. От страна на ответника не са наведени твърдения и съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата на негово име партида за този имот, за отчуждаване на правото на собственост върху него или за учредяване на право на ползване на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищеца.

Договорът за предоставяне на ВиК услуги е неформален. За съществуването на същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по силата на правните норми, обективирани в разпоредбите на Наредба № 4, които са инкорпорирани и в Общите условия на оператора.

Ето защо, наведеното от ответника-въззиваем в отговора на исковата молба твърдение, че между него и ищеца-въззивник не е учредено облигационно правоотношение, е несъстоятелно.

С оглед изричното оспорване, от страна на ответника, на доставените ВиК услуги за конкретния обект в претендираните количества, ищецът е представил 3 бр. карнетни листи /л. 108, 109 и л. 110/ за абонатен № 1276843.

В първия карнетен лист са вписани показания на водомера за периода от м. октомври 2014 г. до м.август 2016 г.; във втория - от м. юли 2016 г. до м. юни 2018 г., а в третия – от м.юни 2018 г. до м. януари 2019 г. Видно от тези писмени доказателства срещу нито едно от отбелязванията за консумирана вода няма положен подпис от потребителя, който да удостовери верността на показанията, включително и за процесния период – от 14.01.2016 г. до 16.05.2018 г.

Карнетните листа са частни свидетелстващи документи, които в конкретния случай материализират неизгодни за потребителя факти /потребеното количество ВиК услуги/, които обаче не са подписани от последния, поради което не се ползват с материална доказателствена сила. В настоящия казус операторът в подкрепа на своите твърдения за предоставените ВиК услуги в заявените количества е представил и справка за недобора на частен абонат № 1276843 /л. 38/, чието съдържание, макар да кореспондира със отбелязванията в карнетните листа, също не доказва по несъмнен начин изпълнението на задължението на въззивника-ищец реално да достави заявените количества вода. Справката не може да служи за доказателство за количествата на доставени ВиК услуги за процесния период, доколкото отразява единствено информацията за заведено задължение в счетоводството на дружеството ищец в претендирания от същия размер и счетоводната отчетност на ищеца относно процесните стопански операции, но не касае правнорелевантния факт дали ищцовото дружество е доставило на ответника описаното в процесните фактури количество питейна вода, което е отчетено с измервателен уред.