Акт от 18.11.2019, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е Н И Е

№914 гр. Хасково,

18.11.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на осми ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

При участието на секретаря Гергана Мазгалова и в присъствието на прокурор Петър Мидов от ОП - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №1224 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал.2 вр. с чл. 70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от У.Х. - гражданин на А., с адрес: РПЦ – Харманли – ДАБ, ж.к.“Д.“ №.., срещу Решение № УПХ-475/02.10.2019 г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон. Нарушени били чл.8 и чл.9 от ЗУБ, като изложените в акта съображения, обосноваващи отказа били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. Оспорващият посочва, че изложил подробно своята бежанска история пред органа, но същият неправилно приел, че не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата за него не следвало да бъде пренебрегвана, поради несигурната обстановка в А., засилено присъствие на талибаните и влошаващата се икономическа обстановка. Живеел в непрестанен страх от убийство или отвличане. Твърди се, че били предприети реални действия срещу него и ако бъде върнат в А. щял да има съдбата на всички млади момчета, станали жертва на талибаните. Като неотговарящи на истината се определят твърденията на органа описани в административния акт, че търсещият закрила не заявил заплаха за живота си. Навежда се довод, че обстоятелството за съществуваща заплаха, която налагала търсене на убежище в България, не било взето предвид при издаването на оспорения акт. В тази връзка изводът за липса на основания за предоставяне на закрила бил необоснован и изцяло в противоречие със закона. Не били разгледани по отделно и в съвкупност изложените от търсещия закрила обстоятелства, обосноваващи основателността на искането за предоставяне на статут на бежанец. Евентуалното му завръщане в А. щяло да доведе до реална заплаха за сигурността и живота му. Вътрешното преселване в случая не било приложимо, тъй като не било препоръчвано от ВКБООН, защото защитата от страна на племето и семейството била ограничена до областите, в които съществували фамилни и племенни връзки. Организацията съветвала да се избягва връщане в райони, в който липсвали такива връзки, включително в урбанизираните части на страната. Твърди се, че за търсещия закрила е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и същият не може да се завърне в А. поради изложените обстоятелства. Като незаконосъобразен се възприема извода на органа относно неприложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Отбелязва се, че решението било издадено въз основа на официалната справка на ДАБ за актуалното положение в А..

Налице били обаче съществени пропуски при оценката на ситуацията в страната на произход на търсещия закрила. Обстановката в А. била оценена от административния орган едностранчиво и избирателно, без да бил направен обективен и задълбочен анализ. Не били взети предвид последните Насоки на ВКБООН, публикувани на 30.08.2018 г., данните от които сочели, че по настоящем А. се намирал във въоръжен конфликт, което представлявало основание за предоставяне на международна закрила на А.ските граждани, напуснали страната си.

В оспореното решение липсвал коментар за тежкия бомбен атентат в Кабул на 18.08.2019 г. и значителния брой загинали и ранени цивилни лица. В справката се съдържали и други данни за такива атентати, а в интернет пространството имало публикации, които водили до извода, че положението в А. оставало напрегнато и нестабилно, съдържали се и публикации, които потвърждавали данните за самоубийствени атентати. Прави се обобщен извод, че макар в страната да не е налице въоръжен конфликт в тълкувания от органа смисъл, бил налице такъв, който в значителна степен засягал цивилните лица, като конфликтът не бил само в една област и не било възможно контролирането му от официалните власти. Предвид последното се счита, че ситуацията може да бъде определена като безогледна по своите последици, доколкото данните сочели, че в месеците преди и след решението на органа ставали непрекъснати самоубийствени атентати, при които загивали цивилни лица. Във връзка с горното се навежда довод, че направената от ответника преценка за неприложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена едностранно и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимна връзка наличната информация. Твърди се, че ситуацията в страната достигала степен на безогледно насилие и била на такова ниво, което предполагало предоставянето на хуманитарен статут. Сочи се, че органът допуснал съществено нарушение, като не изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, което водило до неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят сочи още, че от протокола от проведеното с него интервю се установявало, че не посочил икономически съображения за напускане на А.. Причината била свързана с липсата на сигурност и перспектива на млад човек като него. Навеждат се доводи за липса на подробни аргументи в оспорения акт, относно сигурността на държавата по произход на жалбоподателя, като се прави извод че пропускът да бъдат изследвани факти, свързани с личното положение на молителя, представлява нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Назначеният му процесуален представител поддържа жалбата. Навежда доводи за наличие на основания за прилагане разпоредбата на чл.9, ал.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия.

Ответникът

- Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към ДАБ при МС, редовно призован не се явява. В представени от процесуален представител юрк. Христова писмени бележки се изразява становище за отхвърляне на жалбата. Счита се, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба до ДАБ при МС с вх. №105400-1140/09.09.2019 г. (с рег.№УП-15263/19.09.2019 г.) на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – София, от името на Ф. Х., гражданин на А. е поискана закрила в Р. Б.. Желанието за закрила е потвърдено с молба вх. №1117/19.09.2019 г. на РПЦ – Харманли, в която лицето е записано като У.Х.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената У.Х., гражданин на А., роден на *** *** С., провинция К. в А.. Попълнен бил Регистрационен лист към молбата, в който търсещият закрила бил записан като У.Х., гражданин на А., роден на *** *** С., провинция К. в А., религия – ….. …., етническа принадлежност – …, семейно положение – …..

С

Писмо рег.№ УП-15263/20.09.2019 г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли към ДАБ при МС, изискал от Директора на Специализираната дирекция „Миграция“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за международна закрила, като в писмото било посочено, че на границата чужденецът се представил като Ф. Х., роден на *** г., от А.. По преписката е представено Становище рег.№ М-13656/09.10.2019 г., /издадено след постановяване на оспореното решение/, до Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, в което Директорът на Специализираната дирекция „Миграция“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ посочил, че не възразява на лицето да бъде предоставена международна закрила, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На

20.09.2019 г. с кандидата било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.

63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в протокол рег. №УП-15263/20.09.2019 г. В хода на производството жалбоподателят заявил, че напуснал А. през август 2017 г. Заминал за И., където останал десет дни, след това преминал в Т.. Там останал две години, работил в …. В края на август 2019 г., с група от около двадесет и двама човека, с помощта на трафикант, тръгнали за Г.. Преминали една река и влезли в страната, нелегално. След двудневно ходене пеша, в началото на септември, влезли в Б., нелегално. Чакали час и половина на някакво място, след което с кола били закарани на около 30 от гр.С., където били настанени. След три дни пристигнали полици, който ги задържали. В Т. решили да гонят чужденците и той решил да дойде в Б.. След тръгването си оттам нямал определена цел, но мислил за Европа, за Ф., защото там било хубаво и уважавали човешките ценности и като работил щял да помогне на семейството си. Напуснал А., защото имало опасности, самоубийствени атентати. Докато бил в казармата, няколко човека го заплашили да не работи за държавата. Тогава се запитал какво ще стане, ако на семейство му се случи нещо лошо, и решил да напусне. Тук било спокойно, в такива условия искал да живее. В страната си бил в казармата известно време, до 2015 г. До напускането на А. през 2017 г. търсил работа на няколко места, трудно се издържал. Заявил, че не бил арестуван или осъждан, като в страната си, така и в друга държава, не посочил да му е било оказвано насилие, не е имал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не е имал проблеми с официалните власти в А.. Не членувал в политическа партия или организация, не членувал във въоръжени групировки. Не посочил да е имало отправяни заплахи лично към него.

С

Решение № УПХ-475/02.10.2019 г. Интервюиращ орган в РПЦ – гр. Х. отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила на У.Х., на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 2 от ЗУБ. Решението било съобщено на лицето на 21.10.2019 г. и същият бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него, като жалбата е подадена чрез органа и регистрирана на 22.10.2019 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 21.10.2019 г., а жалбата е подадена на 22.10.2019 г., следователно е депозирана в преклузивния срок по чл. 84, ал.2 от ЗУБ.

Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл. 159 от АПК. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Р. Б., на длъжност младши експерт в Регистрационно–приемателен център – гр. Харманли, определен със Заповед № РД05-233/23.03.2016 г. на председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за изпълняващ функциите на интервюиращ орган.

Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване на конкретни факти, на които се дава и съответна правна обосновка. Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Оспореният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец. Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 19.09.2019 г., а оспореният акт е издаден на 02.10.2019 г., следователно същият се явява издаден при спазване на срока по чл. 70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура. В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – Харманли ТП на ДАБ при МС, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.