Определение № 510 от 12.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 510 гр. София, 12.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100600672 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХІІ от НПК, вр. чл. 323, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. И.Ю. – повереник на частния тъжител С. В. Ц., срещу определение № 4383 от 21.12.2023 г., постановено по НЧХД № 5658/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), НО, 7 състав, с което е върната жалбата на адв. Ю. срещу определение от 19.10.2023 г. за прекратяване на наказателното производство.

В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че определението за прекратяване н наказателното производство не е било влязло в сила към момента на подаване на жалбата срещу него, тъй като частната тъжителка и повереникът й не са били уведомени за неговото постановяване. Жалбоподателят счита, че е следвало да му бъде връчено съобщение за постановеното в открито съдебно заседание определение. Излагат се доводи, относими към правилността на определението за прекратяване на производството. Претендира се отмяна на определението за връщане на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

В открито съдебно заседание, проведено на 19.10.2023 г. по НЧХД № 5658/2023 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, съдът е постановил определение, с което на основание чл. 289, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК е прекратил наказателното производство. Частната тъжителка С. Ц. и повереникът й адв. И.Ю. са били редовно призовани за заседанието, но не са се явили.

1

Срещу определението за прекратяване на производството е била подадена жалба с вх. № 366481/20.12.2023 г.

С определение № 4383 от 21.12.2023 г. СРС е върнал подадената жалба, като е приел, че същата е просрочена, тъй като атакуваното с нея определение е влязло в сила на 04.11.2023 г.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е сезиран, е подадено от процесуално легитимирана страна в надлежна форма, направено е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НПК, като разгледано по същество, същото е неоснователно.

Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 289, ал. 4 от НПК определението на съда, с което се прекратява наказателното производство при условията на ал. 1 от същия текст, подлежи на обжалване по реда на глава XXI от НПК.

За срока за подаване на жалбата е приложима разпоредбата на чл. 319, ал. 1 от НПК, която предвижда 15-дневен срок, считано от обявяването на съдебния акт в открито съдебно заседание. В настоящия случай определението на СРС е било постановено в открито съдебно заседание на 19.10.2023 г. и срокът по чл. 319, ал. 1 от НПК е изтекъл на 03.11.2023 г., съответно определението е влязло в сила на 04.11.2023 г. Съдът ясно е указал, че същото подлежи на обжалване в 15-дневен срок от "днес", т.е от датата на обявяването му в откритото съдебно заседание, като в случай на неявяване на страна за съда не съществува задължение да я уведоми за постановяването му.

Жалбата на частната тъжителка е подадена на 20.12.2023 г., т.е. след изтичане на срока, и районният съдия правилно и в съответствие с правомощията си по чл. 323, ал. 1, т. 2 от НПК е върнал същата като подадена извън законоустановения срок.

По изложените съображения доводите на адв. Ю., че срокът за обжалване започва да тече от датата на връчване на определението, с което производството е било прекратено, се явяват неоснователни.

За пълнота следва да се посочи, че доводите на жалбоподателя срещу самото определение, постановено в открито съдебно заседание, няма как да бъдат разгледани по съществото им, тъй като предмет на разглеждане в настоящото производство е само актът на съдията-докладчик, с който връща жалбата срещу определението.

За разглеждането на настоящата частна жалба частната тъжителка дължи заплащането на държавна такса в размер на пет лева по силата на т. 14 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Доколкото делото е изпратено от СРС, без да е събрана 2 същата, то въззивният съд следва да я осъди да я заплати.

Така мотивиран, съдът приема, че атакуваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл.

323, ал. 2 НПК, Софийски градски съд, НО, VIII въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4383 от 21.12.2023 г., постановено по НЧХД № 5658/2023 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, с което е върната жалбата на адв. Ю. срещу определение от 19.10.2023 г. за прекратяване на наказателното производство.

ОСЪЖДА С. В. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС държавна такса в размер на 5 (пет) лева и 5 (пет) лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3