Решение № 38 от 19.07.2021, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Ямбол , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Николай Енч. Иванов

Галина Ив. Вълчанова

Люцканова при участието на секретаря Добрина Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20212300500164 по описа за 2021 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на К. Д. Б. чрез пълномощника му адв.К., АК Сливен против решение № 46/19.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 1856/2020 г. по описа на ЯРС, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Д. Б. с ЕГН ********** от гр.Сливен, ж.к. „Сини камъни" № 31, вх.Д, ет.8, ап.15 против „ГЕОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД с ЕИК 128003989, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул."Ормана" № 34, представлявано от М.В.Т., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ, за признаване на уволнението със заповед № 72/09.04.2020 год. за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето през което е останал без работа поради уволнението като НЕОСНОВАТЕЛНИ, както и го осъжда да заплати на дружеството направените по делото разноски в размер 1000 лв.

Иска се отмяна на този акт уважаване на исковите претенции по обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ, както и направените пред двете инстанции разноски.

Счита се, че съдът не е изложил митиви, въз основа на кои от събраните доказателства е формирал правните си изводи, а само е описал събраните по делото доказателства. Не са 1 събрани доказателства относно това, че отсъствието от работа на въззивника е довело до бездействие на сектор „Строителство“ и до неизпълнение на възложените СМР, съответно до вреди за работодателя. Посочената причина за отсъствие от работа от страна на уволнения е напълно основателна – въведената епидемиологична обстановка и съществуващата в тази връзка непосредствена опасност за живота и здравето му, контактувайки с работници от рисковите групи – ромската махала е била затворена малко след неговото дисциплинарно уволнение. Преустановяването на работа от страна на въззивника е станало в съответствие с изискванията на чл.283 от КТ и чл.22 от ЗЗБУТ, поради което не е налице дисциплинарно нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание.

В законоустановения срок въззиваемата страна „Геострой инженеринг“ ЕООД гр.Ямбол е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено като се присъдят направените разноски. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства като е изложил съответните мотиви след анализ на събраните доказателства. Въззивникът едва с въззивната си жалба навежда обстоятелства, които са и правно ирелевантни по отношение на основанието за налагане на дисциплинарното наказание – възражението за приложение на чл.283 от КТ е неоснователно и не следва да бъде уважавано. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.

Страните, редовно призовани за съдебно заседание чрез своите пълномощници поддържат взетите с въззивната жалба и отговора по нея становища и доводи.

След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на К. Д. Б. от гр. Сливен против „Геострой Инженеринг“ ЕООД гр. Ямбол, с която се желае да бъде отменена Заповед № 72/09-04-2020 г. на „Геострой Инженеринг“ ЕООД за прекратяване на трудовото му правоотношение и да бъде признато уволнението му за незаконно, да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението „главен инженер на предприятие“ и да бъде осъден ответника работодател да му заплати обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение за период не повече от 6 месеца от датата на уволнението 09.04.2020 г. в размер 6000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на уволнението, както и направените по делото разноски. Твърди се, че на 30.03.2020 г. поради обосновани притеснения за здравето си ищецът Б. е депозирал пред работодателя си чрез неговата електронната поща молба за 5 дневен платен годишен отпуск, в работно време в 15.37 ч. На 31.03.2020 г. 15.05 ч. отново чрез електронната поща ищецът е депозирал молба да бъде одобрена молбата му за платен годишен отпуск, в която подробно е описал и 2 обосновал причините за това. Независимо от това на същия ден 31.03.2020 г. работодателят се обадил да каже на ищеца, че отказва да уважи молбата му. Вместо да предприеме необходимите действия за създаване на безопасни условия на труд, на 03.04.2020 г. ответникът е издал заповед, с която е поискал ищецът да представи писмени обяснения във връзка с процедура по налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“.

Ищецът е депозирал писмените си обяснения, като отново подробно е изложил какви са причините за отсъствие от работа – притесненията за здравето си във връзка с пандемията от Ковид 19 и обявеното в страната извънредно положение. Въпреки тези обяснения работодателят му е наложил дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ с единствен мотив – поради липса на доказателства за наличие на уважителни причини за неявяването му на работа за два поредни работни дни – 31.03.2020 и 01.04.2020 г. Ищецът счита, че заповедта за уволнението му е немотивирана, изложени са само фактически и правни основания за издаването, но липсват мотиви, не са обсъдени обясненията на ищеца, поради което се желае отмяна на заповедта въз основа на този чисто формален критерий.

Ответникът в срока за отговор е депозирал такъв, с който оспорва предявения иск като твърди, че извършеното дисциплинарно уволнение е мотивирано правилно и законосъобразно, изложени са съображения за това, че ответното дружество към момента, в който ищецът е поискал да бъде в 5 дни платен годишен отпуск е изпълнявало отговорен и голям строеж и Б. в качеството му на главен инженер строителство е следвало да организира строителния процес и контрола на изпълнението на СМР. Подадената от ищеца молба е възприета като такава без мотиви за неотложност за искането на ползването на тези 5 работни дни платен отпуск и въпреки, че не е получил разрешение да ползва поискания отпуск Б. не се е явил на работа в посочените 2 работни дни. Потвърждава се изложеното от ищеца, че молбата му за отпуск е оставена без уважение за който факт ищецът е уведомен лично от Управителя на дружеството по телефона. Оспорват се и твърденията, че в предприятието не са взети мерки за предпазване от инфекция с оглед обявеното извънредно положение, а напротив работодателят своевременно е предприел противоепидемични мерки наложени със съответните заповеди и до момента на депозирани на писмения отговор не е имало случаи на заразяване в предприятието, а в същото време изпълнението на противоепидемичните мерки от работниците е задължение и следва да се организира и контролира от самия ищец, който изпълнява длъжността „главен инженер предприятие“.

Оспорват се и твърденията на ищеца, че в заповедта са изложени само фактически и правни основания без мотиви, като поради всичко това се желае отхвърляне на иска.

Пред районния съд е представен трудов договор № 686/25.03.2019 г., с който К. Д. Б. е назначен на длъжност „главен инженер предприятие“ при категория „персонал и ръководни служител“ в „Геострой Инженерин“ ЕООД с основно трудово възнаграждение 1000 лв. и основен платен годишен отпуск 20 дни. И от двете страни е представена молба от К.Б. от 30.03.2020 г. до „Геострой Инженеринг“ ЕООД, с която същият моли да му бъде разрешено да ползва 5 дни платен отпуск, считано от 31.03.2020 г. Не е спорно, че поискването на ползване на този отпуск, както и отговорите на работодателя в тази връзка с били 3 извършвани по електронната поща и по телефона, за което твърденията на страните съвпадат, включително и относно датите и часовете, в които се е случвала тази комуникация. На 31.03.2020 г. Б. е депозирал още една молба до работодателя си, с която го моли да бъде одобрена молбата му за платен годишен отпуск, подадена на 30.03.2020 г. във връзка с извънредното положение, обявено в РБългария и обявената пандемия от Ковид 19.

В тази молба Б. сочи, че като служител е преценил, че не се спазват засилените противоепидемични мерки – работниците не носят необходимите предпазни средства, не извършват дезинфекция, те са контактни лица – членове на семействата им са се завърнали от т.нар. рискови държави и не спазват задължителната карантина. Предвид епидемичната обстановка и ежедневните му взаимоотношения с контактните му лица Б. сочи, че според него има сериозна и непосредствена опасност за здравето му, поради което моли да бъде одобрена молбата му за платен годишен отпуск, изпълнявайки препоръките на правителството да стои в къщи с цел ограничаване на пандемията. Отново по електронната поща е изпратил същата молба от 30.03.2020 г., а на представеното от работодателя копие е отбелязано неговата резолюция „не“ и подпис, за което както се посочи Б. е бил уведомен лично по телефона.

Със Заповед № 38/03.04.2020 г. на основание чл. 193, ал.1 от КТ работодателят е наредил Б. да представи в 2 дневен срок от получаване уведомление за тази заповед писмени обяснения относно нарушение на трудовата дисциплина – служителят не се е явявал на работа на 31.03.2020 г. и на 01.04.2020 г. като не е уведомил за причината за неявяването си и не е представил доказателства за наличие на уважителни причини за отсъствието си. В заповедта е посочено, че обясненията се искат във връзка с процедура по налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. С уведомление от 07.04.2020 г. от работодателя на Б. е напомнено, че са му изискани писмени обяснения, които следва да даде в двудневен срок от получаване на това уведомление, както и че заповедта е изпратена на неговия имейл и е получена от него на 03.04.2020 г. Такива писмени обяснения са депозирани от Б. пред работодателя на 09.04.2020 г. и в същите е заявено, че на 30.03.2020 г. е подал молба за отпуск, на другия ден е посочил обяснения за причината за отсъствието си и отново повтаря, че във връзка с обявената пандемия и въведените противоепидемични мерки, в същото време ежедневните му взаимоотношения с контактните лица, които не спазват противоепидемичните мерки е сметнал, че има сериозна и непосредствена опасност за здравето му.

Със заповед № 72/09.04.2020 г. работодателят е наложил на К.Б. на длъжност „главен инженер“ в „Геострой Инженеринг“ ЕООД дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено, поради неявяване на работа на 31.03.2020 г. и на 01.04.2020 г. без уведомяване на работодателя и при липса на доказателства за наличие на уважителни причини за отсъствието. Въпреки твърденията на ищеца Б. в заповедта са изложени подробни мотиви от работодателя относно наложеното наказание, в които е описана подробно посочената по-горе и от съда и от страните 4 фактическа обстановка: След работно време на 30.03.2020 г. Б. изпраща до имейла на дружеството снимка от телефона си с молба, с която моли да му бъде разрешен 5 дни платен отпуск считано от 31.03.2020 г. Поради обстоятелството, че е пратил копие и не е представил оригинал на молбата си за отпуск същата не е входирана, служителят направо си е тръгнал, не е разговарял и не е уведомил управителя си за намеренията си, до този момент е ползвал от началото на годината 6 дни платен отпуск, а е налице производствена необходимост и изпълнение на неотложни СМР, поради което молбата е оставена без уважение. Въпреки, че Б. е бил запознат с това, не се е явил на работа в двата посочени дни, а отсъствието му е довело до бездействие на работниците от сектор „Строителство“, съответно до неизпълнение на възложените СМР и големи вреди за дружеството. В мотивите на заповедта за уволнение е посочено още изпълнението на процедурата по чл. 193 от КТ за това, че заповедта, с която са поискани обяснения от Б. му е била изпратена по ел.поща на 03.04.2020 г., но по направено от него по телефона искане заповедта му е изпратена втори път и по пощата. Работодателят след като се е запознал и взел предвид обясненията, е посочил в мотивите, че е приел липса на основателни причини за неявяване на работа, на доказателства за това, безотговорно отношение към изпълнение на трудовите задължения и причинени вреди на дружеството. Тежестта на нарушението се изразява в пълно неизпълнение на разпореждане на управителя, а предвид обстоятелствата, при които е извършено – възложени неотложни СМР, това поведение на служителя води до извода на работодателя, че за отсъствието му от работа не са налице уважителни причини, поради което е налице основанието по чл. 190, ал.1, т.2 от КТ – неявяването на работа в течение на 2 последователни работни дни и е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. Заповедта е получена лично от Б. на 13.04.2020 г.