Решение № 329 от 27.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Б. Шишкова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20248002901107 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, подадена чрез процесуален пълномощник, против решение № 101 от 13.03.2024 г. по в. т. д. № 32/2024 г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 34 от 09.10.2023 г. по т. д. № 48/2022 г. на Кърджалийския окръжен съд за осъждането на касатора да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на правоприемниците на починалия в хода на процеса ищец Б. Р. М. – Ш. А. М. и С. Б. М. - сумата над 37 500 лв. до присъдените 130 000 лв., както и на ищцата Ш. А. М. – също над 37 500 лв. до присъдените 130 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. Б. М., причинена от настъпило на 16.11.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

Касационното обжалване на решението в посочените части е допуснато 1 на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос „При определяне на процента на съпричиняване от страна на пострадалия, съдът длъжен ли е да направи цялостен анализ на събраните доказателства за приноса и да извърши комплексна оценка на участието на делинквента и на пострадалия в причиняването на общата вреда, като ги съпостави?“, поради констатирано противоречие с цитираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове на ВКС - решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на IV г. о., решение № 137 от 20.11.2020 г. по т. д. № 1775/2019 г. на ІІ т. о. и др.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е необосновано и страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност, тъй като: въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл. 269 ГПК и не се е произнесъл по редица оплаквания във въззивната жалба, приел е за безспорни спорни по делото обстоятелства, не е обсъдил цялостно установената по делото фактическа обстановка и не е отдал нужното значение на събрания доказателствен материал, неправилно е приложил разпоредбите на чл. 51, ал.

2 и чл. 52 ЗЗД, в резултат на което обезщетенията са необосновано завишени, допуснал е и нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК, като е определил обезщетения, по-големи от претендираните в исковата молба. По отношение изводите на съда относно приноса на пострадалото лице се твърди несъобразяване на факта, че предпоставките за настъпване на произшествието са създадени именно от починалия Т. Б. М., който не е спазил пътен знак Б2 „Стоп“, като неговото поведение е не по-малко обществено опасно от това на другия участник в ПТП, движещ се с превишена скорост по път с предимство, а приносът на пострадалото лице дори е по-голям - 75 %. По подробно изложени съображения се моли за касиране на решението в обжалваните части и за отхвърляне на предявените искове за сумите над 37 500 лв., с присъждане на разноските за всички инстанции.

Против касационната жалба е постъпил писмен отговор от процесуалния пълномощник на Ш. А. М. и С. Б. М., съдържащ подробни доводи за неоснователност на жалбата, поддържани и в депозираното писмено становище по същество. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като съобрази данните по делото, както и оплакванията и доводите 2 на страните във връзка с правилността на въззивното решение, съгласно разпоредбата на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е отчел, че и щците Ш. и Б.

М. претендират от ответното дружество заплащане на застрахователно обезщетение - по 150 000 лв. на всеки, за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния син Т. на 24.11.2020 г., настъпила в резултат на ПТП от 16.11.2020 г., причинено от делинквента М. М. М. - застрахован водач при ответното дружество; както и че ответникът се позовава на неправомерното поведение на пострадалото лице, допуснало нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, чрез неспазване на пътен знак Б2 /Стоп/ и отнемане на предимството на лекия автомобил, управляван от водача Мухарем, във връзка с което прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в значителна степен над 70 %; оспорва и размера на претендираните обезщетения.

Съставът на въззивния съд е съобразил в съответствие с чл. 300 ГПК наличието на влязла в сила на 24.04.2023 присъда по НОХД № 101/2022 г. на Окръжен съд - Кърджали, с която М. М. М. е признат за виновен за това, че на 16.11.2020 г. при управление на МПС – лек автомобил марка Мерцедес, модел С220, с рег. № К 8523 ВА по главен път 1-5 Русе - Маказа на км. 346 + 300 м. в посока от гр. Кърджали към гр. Момчилград, е нарушил правилата на движение по чл. 20, ал. 2, изр.1 ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства да се съобразят с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. Б. М..

Във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат съдът е изследвал механизма на произшествието, с оглед показанията на св.

М. М.м и заключенията на двете съдебно-автотехнически и медицински експертизи, чиито констатации са кредитирани като компетентни и неоспорени от страните. Въз основа на заключенията на вещото лице по САТЕ въззивният съд е приел, че лекият автомобил Мерцедес, пътувайки по път 1-5 с посока Кърджали - Момчилград, в района на хотел „Ида“ е извършил изпреварване на попътно движещ се автомобил и е заел лявата лента от платното за движение; лек автомобил Опел Вектра, управляван от пострадалия, е извършвал ляв завой от ръкава на кръстовището за „Устра Бетон“ АД към Момчилград, не е осигурил предимство на идващия с висока 3 скорост автомобил Мерцедес и е попаднал в неговите габарити, траекториите им на движение са се пресекли и лек автомобил Мерцедес с предната си дясна част се е ударил в лек автомобил Опел Вектра в задната му лява част, като ударът е бил с голяма кинетична енергия. Според вещото лице, причините за настъпване на ПТП са навлизане в габаритите на път 1-5 и неосигуряване предимство на движещия се по него лек автомобил Мерцедес от страна на водача на лекия автомобил Опел Вектра, както и управление на лекия автомобил Мерцедес с превишена и несъобразена скорост. Посочени са скоростите на движение на лекия автомобил Мерцедес преди ПТП и по време на удара - 120,85 км/ч, след удара - 103,01 км/ч, при максимално разрешена скорост 90 км/ч за процесния пътен участък. Съобразената скорост е определена на 50,18 км/ч и е продиктувана от възможността на водача да възприеме възникналата опасност в рамките на осветеното от късите светлини разстояние и да бъде в състояние да спре и да не допусне настъпването на ПТП. Посочва се, че в създалата се ситуация водачът на лек автомобил Мерцедес не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП. Във второто заключение са посочени хоризонталната маркировка в района на ПТП, пътните принадлежности и съоръжения, вертикалната сигнализация по посока Кърджали - Момчилград, пътната настилка и атмосферните условия към датата на ПТП, координатите на мястото на удара, липсата на наложени ограничения на скоростта. Описани са маневрите на водачите на двата автомобила, скоростта им на движение, каква е дължината на опасната зона за спиране, имали ли са възможност да предотвратят ПТП и при какви условия.

Въз основа на установеното от вещото лице въззивният съд е приел, че ПТП е настъпило в резултат на поведението и на двамата водачи. Водачът на л. а. Опел Вектра е навлязъл в габаритите на път 1-5, като не е осигурил предимство на движещите се по него автомобили. Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗДвП, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. В случая това правило не е спазено. Водачът на л. а. Мерцедес е управлявал с превишена и несъобразена скорост, като е признат за виновен за това, че при нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е причинил по непредпазливост смъртта на Т. М..

По възражението с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е 4 изложил съображения, че пострадалият наследодател на ищците не се е съобразил с посоченото в закона задължение да пропусне управлявания от делинквента автомобил, който се движи по пътя с предимство, от което са настъпили установените увреждания и като техен резултат - смъртта му. Той се е поставил в риск, който не е могъл да бъде избегнат дори и автомобилът на делинквента да се е движил с максимално разрешената скорост от 90 км/ч.

Следователно има причинно-следствена връзка между поведението му и настъпилите вреди, т. е. е налице съпричиняване. Относно размера на приноса съдът е посочил, че следва да отчете всички факти и обстоятелства, свързани с механизма на ПТП, с поведението на водачите, с констатираните нарушения от тяхна страна на правилата на движение по пътищата, както и да бъде направена съпоставка между приноса на двамата водачи, като преценката на тези обстоятелства налага да се приеме степен на съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 20 %, тъй като поведението на другия водач е значително по-опасно (с висока степен на обществена опасност).

По отношение размера на дължимото застрахователно обезщетение въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 52 ЗЗД възмездяването на неимуществените вреди се извършва по справедливост, но винаги с преценка на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. При причинена смърт следва да се отчетат конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта, как са били възприети от ищците и как са се отразили върху психиката и емоциите им. Също така следва да се имат предвид отношенията между починалия и ищците, близостта между тях, чувствата в резултат на смъртта и след това, отражението върху психиката и начина на живот на увредените лица. От значение са и нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения, социално-икономическите и обществени условия в страната, както и всякакви други обстоятелства, имащи значение за конкретния случай.

От показанията на разпитаните свидетели съдът е приел за установено, че между членовете на семейството на пострадалия са съществували силни връзки, живеели в един дом, били много сплотени, всеотдайни един към друг, готвели се за годеж на Т. и всичко били стегнали за булката. Един месец преди произшествието отворили магазин. След произшествието родителите не били вече същите хора. За тях животът бил свършен, бащата посегнал на живота си, 5 състоянието им се влошавало, всичко било тъга. Преди били весели хора, излизали заедно, радвали се за годежа на техния син, били на седмото небе, а след случката били съкрушени, в тежко емоционално състояние, което се задълбочавало. Въпреки че са изминали три години от произшествието, нямало напредък при тях.

Показанията се подкрепят и от заключението по назначената съдебнопсихологическа експертиза, според което майката Ш. е преживяла психотравмено жизнено събитие, с психологична проява на скръб спрямо загубата на сина си, с последващо разстройство в адаптацията; към настоящия момент продължава да изпитва емоции с тревожно-депресивен облик. Същите са страданията и на бащата Б., при който е настъпило и затруднено личностно и социално функциониране. Към момента на изследването и при двамата е налична завишена степен на тревожност и депресивност, налагащи провеждането на консултация с психиатър, тъй като не са преодолели психологическата травма от смъртта на сина си. Налични са психотравмена симптоматика и дистрес, изразяващи се в повтарящи се спомени за събитието, връщане на спомени и постоянно повторение на травмата, телесни реакции, загуба на интерес, а при бащата и лесна раздразнителност, понижена концентрация на вниманието. Не е настъпил оздравителен процес от емоционално и психическо естество, а и след приключване на съдебното дирене и постановяване на първоинстанционното решение бащата е починал.