Определение № 22579 от 27.06.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22579 гр. София, 27.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20221110159014 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК ).

Постъпила е молба от Л. Г. Л. с искане за изменение на решението в частта за разноските като бъде присъдено адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер от 360 лева. Молбата се основава на твърдения,че предвид наличието на частично отхвърляне на искови претенции при определяне размера на разноските следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат за заповедното производство.

Насрещната страна "Агенция за контрол на просрочени задължения"АД намира молбата за неоснователна.

Софийският районен съд счита,че молбата е допустима като подадена в срока за въззивно обжалване,но разгледана по същество е неоснователна.

Съдът се произнася по въпроса за разноските с крайния си акт по съществото на спора съгласно чл.81 от ГПК и разпределя разноските в съответствие с изхода от правния спор при съобразяване уважената и отхвърлена част от исковете.

В настоящия случай с постановеното съдебно решение е присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ на процесуален представител на ответника. Съдът намира,че когато вследствие на подадено възражение е предявен установителен иск и се е развило исково производство на ответника се присъждат разноски и/или адвокатско възнаграждение за исковото производство,без да има основание за присъждане на адвокатско възнаграждение за заповедното производство. Когато на длъжника бъде връчен препис от заповедта за изпълнение,длъжникът може да подаде възражение ( препис от възражение се прилага към връчваните книжа ),без да е необходимо възражението да бъде мотивирано. Подаването на възражение не е израз на материалноправна защита,а по същество спорът между страните относно това дали вземането съществува подлежи на разрешаване в рамките на производството по установителния иск. При това положение съдът намира,че молбата за присъждане на 1 адвокатско възнаграждение за заповедното производство следва да бъде оставена без уважение. Разбирането,че когато се е развило производство по положителен установителен иск не се присъждат разноски за заповедното производство е възприето в съдебната практика на Върховния касационен съд,обективирана в определение № 45/23.01.2019 г.,постановено по ч.търг.дело № 3074/2018 г. по описа на ВКС и определение № 140/19.03.2020 г.,постановено по ч.търг.дело № 236/2020 г. по описа на ВКС.

По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК, Софийският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл.248 от ГПК,подадена от Л. Г.

Л. чрез пълномощник *** с искане за изменение на съдебното решение,постановено по гражд.дело № 59014/2022 г. по описа на СРС в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2