Решение № 1797 от 08.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1797 гр. С,, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110148059 по описа за 2021 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД. В писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.

Производството е образувано по предявен от [фирма] срещу [фирма] установителен иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 42002/2021 г. по описа на СРС.

В исковата молба ищецът твърди, че на 05.11.2016 г., около 23:00 часа, в гр.С,, при движение по [улица] по посока [улица], близо до сградата на о., находяща се на № 5, е реализирано ПТП, при което на лек автомобил марка „Ауди А 8“ с рег.№ СВ 0805 АХ, управляван от Зв. В. Л., са причинени имуществени вреди в резултат на попадането му в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно дупка. Поддържа, че гореописания лек автомобил е застрахован в ищцовото дружество по автомобилна застраховка „Каско“, обективирана в полица № 0000527508, със срок на действие от 13.01.2016 г. до 12.01.2017 г. За причинените от ПТП-то вреди и по повод подадено на 07.11.2016 г. уведомление от водача на автомобила, при ищеца била образувана щета № 25016030100722, по която с преводно нареждане от 16.12.2016 г. дружеството изплатило обезщетение за възстановяване на вредите по автомобила в размер на 2152,75 лева с включени 10,00 лева ликвидационни разноски.

Сочи се, че съгласно Закона за пътищата общината е отговорна за поддържането на общинските пътища, поради което с плащането на застрахователното обезщетение застрахователя встъпва в правата на увредения срещу лицето, причинило вредите със 1 своето действие или бездействие и има право на регресен иск. С писмо до [фирма], получено на 09.02.2017 г. ответната община била поканена да възстанови заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. Тъй като същото не било платено в срок, ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на 656,04 лева, за периода от 06.07.2018 г. до 06.07.2021 г. Твърди се, че за горепосочените суми за главница и обезщетение за забава дружеството подало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 42002/2021 г. по описа на СРС, но тъй като длъжникът подал възражение, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 2152,75 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 25016030100722, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 16.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 656,04 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.07.2018 г. до 06.07.2021 г. Претендират се направените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа се становище, че към исковата молба не са представени доказателства, че увредения автомобил е преминал през сочения пътен участък, като на процесната дата лицето не е сигнализирало органите на МВР, нито застрахователя. Уведомлението за настъпило застрахователно събитие е подадено в гр.П., два дни след настъпване на събитието, не е представен снимков материал, като обезщетението е изплатено само въз основа на твърдения на водача на автомобила, който се явява заинтересован от получаване на същото. Отделно от предходното се поддържа, че при определяне на застрахователното обезщетение не е взето предвид овехтяването на автомобила, не са представени данни за закупуване на гумите и колко километра са изминати с тях, какъв е бил размера на грайфера и дали изобщо са били годни за експлоатация. Изразява се и становище, че вина има водачът на автомобила, който не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка. По изложените съображения се иска отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност намаляване размера на претендираното обезщетение поради съпричиняване на вредите от страна на водача на процесното МПС. Претендират се разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 42002/2021 г. по описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на 2 парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът [фирма] да заплати на кредитора сумата от 2152,75 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 25016030100722, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 16.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 656,04 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.07.2018 г. до 06.07.2021 г. , както и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 05.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 42002/2021 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената заповед. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

От представената по делото застрахователна полица № 0000527508 по застраховка Каско на МПС се установява, че увреденият лек автомобил марка „Ауди А 8“ с рег.№ СВ 0805 АХ е имал сключена имуществена застраховка с ищцовото дружество, със срок на действие от 13.01.2016 г. до 12.01.2017 г. Към полица са представени и приложимите Общи условия.

Видно от приложената по делото декларация от лицето Зв. В. Л. е, че същият е декларирал пред ищцовото дружество за настъпило на 05.11.2011 г. ПТП при движение с гореописания лек автомобил в гр.С,, по ул.Филип Кутев в посока бул.Черни връх към ул.Димитър Бояджиев, като автомобилът попаднал дупка на пътя, вследствие на което били повредени предна дясна гума и джанта.

По делото е приложена образуваната в застрахователното дружество преписка във връзка с изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите повреди по процесния лек автомобил, съдържаща опис – заключение по щета, доклад по щета, опис на претенция от 07.11.2016 г. /съдът не обсъжда описи на претенция от 22.02.2016 г., 08.06.2016 г., тъй като видно от същите е, че касаят други събития – от 07.01.2016 г. и от 03.06.2016 г./, експертиза по претенция, документи на автомобила и водача, снимки на увредената гума и пътното препятствие.

Видно от приложеното по делото платежно нареждане от 16.12.2016 г. е, че сумата от 2142,75 лева е изплатена по банков път на дружеството – лизингополучател на увредения автомобил.

По делото е приложена регресна покана от ищцовото дружество до ответника, с която е последния е уведомен, че застрахователното дружество се е суброгирало в правата на увредения и е поканен да заплати изплатеното застрахователно обезщетение. Видно от входящия № поставен върху описа е, че поканата е връчена на представител на ответника на 09.02.2017 г.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит по делегация на свидетеля З.Л. – водач на увредения автомобил на процесната дата. Видно от неговите 3 показания е, че не си спомня точната посока на движение, но било в район на [ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ] в гр.С,. Движението било отклонено и се наложило да мине през тясна уличка, където било разкопано, имало строителни дейности. Автомобилът попаднал в дупка и след 10 метра гумата спаднала. Свидетелят разказва, че било тъмно, валял дъжд, дупката била голяма, но не се виждала, тъй като се била образувало локва. Намирала се на пътното платно и нямало възможност да се избегне, имало трафик и движението било двупосочно. Скоростта на движение била около 30 км.ч.

Цялата улица била в лошо състояние и условията не позволявали движение с по-висока скорост. На място сменил гумата с резервна и продължил за гр.П., където уведомил застрахователя.

По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, че причина за настъпване на застрахователното събитие са пътните условия на [улица], по която е преминал лекия автомобил. Според вещото лице вредите по автомобила са в причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие и са последица от него. Съгласно заключението, действителната стойност на вредите по застрахования при ищеца лек автомобил към деня на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 2 311,92 лева. Вещото лице е констатирало, че от тази сума застрахователят е изплатил 2142,75 лева, като за ликвидиране на щетата, застрахователят е включил сумата от 10,00 лева.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец и размера на дължимото обезщетение; 3/ предпоставките по чл.49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените в писмения отговор правоизключващи възражения, включително наличието на съпричиняване от страна на увредения.

4

Настоящият съд приема, че от представената по делото застрахователна полица, по делото безспорно се установява наличието на валидна към 05.11.2016 г. застраховка „Каско“ по отношение на автомобил марка „Ауди А 8“ с рег.№ СВ 0805 АХ.

Настъпването на процесното ПТП се установява от събраните по делото писмени доказателства, които се подкрепят от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля, управлявал автомобила на процесната дата, както и от заключението на изслушаната и приета без възражения от страните автотехническа експертиза.

Видно от показанията на свидетеля е, че при управление на автомобила в границите на гр.С, – на [улица], попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Действително, свидетелят не е описал точното място на настъпване на ПТП-то, но видно от показанията му е, че улицата е била в много лошо състояние.

Показанията на свидетеля кореспондират с описаното от вещото лице в констативно съобразителната част на експертизата, че част от ул.Филип Кутев е без маркировка, със землени и затревени банкети. Видно още от показанията на свидетеля е, че трафика и състоянието на пътното платно не са позволявали висока скорост, поради което той се е движел със скорост около 30 км.ч. Избягването на дупката е било възможно, тъй като върху нея се образувала локва и не се забелязвала. Показанията на свидетеля се потвърждават и от заключението на вещото лице, в което се сочи, че от описания механизъм на настъпване на процесното ПТП може да се допусне извод, че получените по автомобила щети са в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие и последица от него.