Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3957 от 17.04.2025, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 681/2025
Вид
Решение № 3957
Подписан
17.04.2025
В сила
15.07.2025
Състав
Гроздан Грозев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3957

Хасково, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - X състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ГРОЗДАН ГРОЗЕВ

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА и с участието на прокурора АНТОН ПЕНЕВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАН ГРОЗЕВ административно дело № 20257260700681 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на Х. НАИФ М., против Решение № 2035/27.02.2025г. на П. на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт, тъй като бил постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречал на материалния закон. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Нарушени били разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Неправилно било прието, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут. Позовава се на чл. 3 ЕКПЧ и чл. 5 от Квалификационната директива. Твърди, че са налице основателни опасения за живота и сигурността му. Моли оспореното решение да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят Х. Н. М., редовно призован, не се явява лично и се представлява от процесуален представител - адв.Р. А. Г.. Адвокат Р. А. Г. поддържа жалбата и не сочи нови доказателства. Моли съда да уважи жалбата на жалбоподателя. Счита решението на административния орган за незаконосъобразно, поради нарушаване на административнопроизводствените правила и материална незаконосъобразност, в противоречие с нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. С оглед актуалната обстановка в [държава], данните от справките соели наличието на опасност за живота и сигурността на жалбоподателя, в случай че бъде върнат в държавата по произход. Бежанската история не била обсъдена, с оглед тези обстоятелства, които били от значение за правилното решаване на въпроса за предоставянето на статут на бежанец, или хуманитарен статут. Налице били предпоставките на закона по чл.8 и чл.9, ал.1, т.3 за предоставяне на хуманитарен статут. Моли за решение в този смисъл.

Ответникът на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, излага становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.09.2024г. и на 18.09.2024г. Х. Н. М. от [държава] е поискал международна закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като Х. /собствено/ М. /бащино/ Н. /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], гражданин на С., адрес – Х., [ЛНЧ], етническа принадлежност – а., религия: м. – с., семейно положение – неженен, начално образование, владее а. език.

На 18.09.2024г. в присъствието на преводач на жалбоподателя са били предоставени и той е запознат с указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата която ще се следва и, за правата и задълженията на чужденеца, подал молба за закрила в Р.[държава]. Указанията са преведени на жалбоподателя и той се е подписал в присъствието на преводач, заявявайки, че е запознат с правилата.

На последната дата е информиран и за задълженията на чужденците , настанени в центрове на ДАБ, като отново това е станало в присъствие на преводач и текста е бил преведен на жалбоподателя, като той се е подписал, че е запознат с него.

На същата дата 18.09.2024г. е уведомен, че на 28.09.2024г. ще бъде проведено интервю, за което следва да се яви за провеждането му. Уведомен е и за последиците от неявяването му. В последствие жалбоподателят не се е явил за провеждането на интервю за което е съставен и констативен протокол от 28.09.2024г. и с Решение № 19936/06.12.2023г. на азм.председателя на ДАБ при МС на Р.[държава] е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на Х. Н. М..

Подадена е нова молба за повторна регистрация от страна на жалбоподателя на 20.11.2024г., с искане за предоставяне на международна закрила. В този връзка е изготвен нов регистрационен лист от 04.12.2024г.

На 06.02.2025г.е проведено интервю с Х. Н. М. в присъствието на преводач от а. език. Х. НАИФ М. потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Напуснал [държава], нелегално през месец февруари 2023г. и преминал в [държава]. Там останал 6-7 месеца. Преминал в [държава] нелегално на през месец август на 2023г. преминал границата със стълба, като били група от 80 души. Вървели през планина около пет часа, а след това ги качили на тир. После били заловени. В последствие напуснал РПЦ-Харманли и заминал за [държава], като това била първоначалната му посока. Там бил около една година, но го хванали и върнали обратно в [държава]. В [държава] подал молба за закрила, но получил отказ. Не бил женен. В [държава] останало цялото му семейство. Те живеели в [населено място], обл.Х.. Той лично не бил арестуван и осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка. Не е имал проблеми с официалните власти в страната. Съобщава, че не е служил в армията. Твърди, че е напуснал [държава], заради войната, заради казармата и заради лошото материално положение. През 2023г. го потърсили за да служи, но се укрил и след това напуснал страната. Твърди, че през 2014г. бил свидетел на избухнала кола бомба в неговото селище. Имало и кражби. Съобщава и за това, че през 2017г. негов братовчед загинал от снайперист, а през 2020г. вуйчо му бил убит в сражение. Към него лично и семейството му, не е имало отправени заплахи и оказвано насилие. Не иска да се връща в [държава], иска да остане в България за да работи и да се установи. Твърди, че напуснал исляма и близките му ако се завърне в [държава] щели да го убият. Освен това в [държава] нямало ток, вода, имало материални проблеми и било лошо.

На 06.02.2025г. е постъпило становище от Директор на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като Х. НАИФ М., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

Постъпило е и становище до Председателят на ДАБ при МС с предложение на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

По подробно изложени съображения и предвид справки от 29.01.2025г., на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно актуалната политическа и икономическа обстановка в С. а. р. с Решение № 2035/27.02.2025г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. Н. М..

Решението е връчено на адресата му на 13.03.2025г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Х. Н. М. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето Х. Н. М., в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, че няма какво да добави към казаното, като същият се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на П. на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от П. на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя Х. Н. М. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - Х. Н. М., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК. В тази връзка съдът намира, че стриктно са спазени процесуалните изисквания при провеждането на административното производство и по издаването на обжалваното решение.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай Х. НАИФ М. не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Молителят не бил и политически ангажиран, не е бил осъждан или задържан. Тоест според съда не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход, както правилно е приел в решението си и административния орган. Тук за пълнота следва да се посочи, че така изложените мотиви напълно се отнасят и към твърденията на жалбоподателя, че е напуснал исляма и това би довело до неговото убийство. Никакви доказателства в тази насока не са събрани, напротив от изложеното по-горе се извежда довода, че няма опасност за жалбоподателя с оглед неговата религия.