Решение № 25 от 02.12.2021, Военно-апелативен съд
- Съд
- Военно-апелативен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 56/2021
- Вид
- Решение № 25
- Подписан
- 02.12.2021
- В сила
- 02.12.2021
- Състав
- полк. РУМЕН ЛЮБЕНОВ ПЕТКОВ, полк.ЮЛИЯН ВЕНЦИСЛАВОВ БАНКОВ, полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ ДРАГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 25 гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове: полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20216000600056 по описа за 2021 година с участието на прокурора полк.Нивелин Начев, образувано по въззивна жалба от адв. М. Ив. П. от АК – Ш. – защитник на подсъдимия бивш старши матрос II-ра степен М. КР. К. от в.ф. ..... – В. срещу присъда № 3/07.09.2021 г. по нохд № 21/2021 г. по описа на Военен съд – Сливен.
С присъда № 5/01.07.2020 г. по нохд № 39/2020 г. Военен съд - Сливен е признал подсъдимия бивш старши матрос II-ра степен М. КР. К. от в.ф. ..... – В. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и го е осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 (двеста) лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.
На основание чл. 343г, вр с чл. 343б, вр. чл. 37, ал. 1, т . 7 подсъдимият К. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест 1 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС.
Подсъдимият е бил осъден да заплати съдебните разноски по делото.
С решение № 28/17.12.2020 г. по внохд № 27/2020 г. по описа на Военно-апелативния съд, състав на съда е отменил присъда № 5/01.07.2020 г. по нохд № 39/2020 г. Военен съд – Сливен и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на този съд от стадия на разпоредителното заседание, като са дадени указания за отстраняване на противоречията в обвинителния акт и за назначаване на нова допълнителна или повторна съдебно-медицинска експертиза.
След изпълнение на указанията на Военно-апелативния съд е внесен нов обвинителен акт срещу подсъдимия К. във Военен съд – Сливен, като делото е приключило отново с осъдителна присъда спрямо него - № 3/07.09.2021 г. по нохд № 21/2021 г., срещу която е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия.
С обжалваната присъда подсъдимият бивш старши матрос II-ра степен М. КР. К. от в.ф. ..... – В. е признат за виновен в това, че на 15.12.2019 г. в 15.25 часа в гр. В. по бул. „......“, в близост до пътен възел с бул. „......“, управлявал собствения си лек автомобил „...“ с рег. № ..... с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,8 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева.
На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 18 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството му за управление на МПС.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години.
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.
В жалбата защитникът на подсъдимия моли да се отмени обжалваната присъда като К. бъде признат за невинен и оправдан по обвинението, което му е повдигнато. Алтернативно се иска обжалваната присъда да бъде изменена в частта, в която съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 18 месеца, като този срок бъде сведен до размер не повече от 2 една година.
Изтъкват се доводи, че в заключението на съдебно-медицинска експертиза № 89/2021 г. е посочено, че количеството установен алкохол към момента на деянието е 1,805 промила, а в присъдата и обвинението тези промили са неправилно закръглени математически на 1,8 промила, докато правилното закръгляне би следва да бъде 1,81 промила. Сочи се, че втората съдебно-медицинска експертиза № 89/2021 г. не е допълнителна, тройна, нова или изготвена от друго вещото лице, за да отхвърли, оспори или отмени заключението на предходната съдебно-медицинска експертиза № 28/2020 г.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба като иска съдът да оправдае по повдигнатото обвинение подсъдимия К. и в условията на евентуалност, като алтернатива, наложеното наказание на подсъдимия - лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца да бъде намалено на една година. Като доводи се сочат, че стойността на концентрацията на алкохол в кръвта на К. е определена неправилно на 1.8 промила, като закръглянето на тази концентрация в последната експертиза е следвало да бъде на 1.81 промила и в този смисъл приетата от съда стойност е различна от установената в експертизата (втората такава, изготвена от д-р Д.).
Подсъдимият също иска да бъде оправдан по повдигнатото обвинение и изцяло се присъединява към казаното от адвоката си. Не отрича обстоятелството, че е употребил алкохол, но счита, че концентрацията му не е определена правилно с оглед лекарствата които е взимал за заболяванията които има.
В съдебно заседание прокурорът даде заключение, че обжалваната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна. Наложеното наказание е справедливо и в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и дееца. Иска се присъдата да бъде потвърдена. Застъпва се становището, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия правилно е определена на 1.8 промила и в този смисъл доводите на защитата са неоснователни.
Военно-апелативният съд, като прецени всички събрани по досъдебното производство и пред първоинстанционните съдилища доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, 3 установи следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимно лице (защитника на подсъдимия) и е процесуално допустима.
Първоинстанционния съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 15.12.2019 година в 15.25 часа бивш старши матрос М. КР. К. от в.ф.
34 410 - В. управлявал личния си лек автомобил марка „...“ с рег. № ..... в гр.
В. по бул. „.....“. В близост до пътен възел с бул. „......“, подсъдимият бил спрян за проверка от служители на пътна полиция - свидетелите младши автоконтрольор Г.Г. и младши автоконтрольор К.Е.. При извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер-Алкотест - 7510 с фабричен № .....- ...., уредът отчел 1,75 промила алкохол в издишания въздух (л.23, 26, 87-92 том 1 от ДП). Бил издаден талон за изследване № ...... от 15.12.2019 година (л. 26 том 1 ДП), след което полицейските служители отвели К. в МБАЛ „....“ В. за вземане на кръвна проба. В здравното заведение, лекарят изготвил протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози (л.45 том 1 ДП), в който били отразени посоченото от К. количество и вид употребен алкохол, приетите лекарства и посочените от него заболявания, както и други данни. Анализа на пробата показала, че в кръвта на бивш матрос М.К. се съдържат 1.72 промила алкохол, за което бил съставен протокол за извършена химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 1403/16.12.2019 г. (л. 43 том 1 ДП). На подсъдимия бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер. G A 104266 от 15.12.2019 година (л.24 том 1 ДП). В хода на досъдебното производство, с постановление от 19.03.2021 година била назначена повторна съдебномедицинска експертиза, която въз основа на резултата от кръвната проба взета в 16.01 часа на 15.12.2019 година, данните за заболявания на К. и приетите от него медикаменти в деня на извършеното деяние, да установи алкохолното съдържание в кръвта му към 15.25 часа на същата дата, когато е управлявал автомобила. Съгласно заключението на тази съдебно-медицинска експертиза № 89/2021 година, която първоинстанционния съд приема изцяло, алкохолното съдържание в кръвта на К. към часа на управлението на 4 автомобила е било 1.8 промила (л.3-11 том 2 ДП).
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел, че с описаното деяние подсъдимият бивш старши матрос М.К. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на 15.12.2019 г. в 15.25 часа в гр. В. по бул.
„......“, в близост до пътен възел с бул. „......“, управлявал собствения си лек автомобил „...“ с рег. № ..... с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,8 на хиляда, установено по надлежния ред.
За да стигне до този извод основният съд е обсъдил и се е позовал на събраните на досъдебното производство и в съдебните заседания гласни и писмени доказателства.
След задълбочен и внимателен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства настоящият състав намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, а доводите в жалбата и пледоарията на адв. П. за неоснователни.
По делото са събрани необходимите доказателства, които са дали възможност на съда правилно да оформи вътрешното си убеждение, което е отразено в мотивите. Те от своя страна са обосновани, изчерпателни и кореспондиращи с приетата фактическа обстановка и формалната логика.
Изготвени са съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК и в тях съдът по убедителен начин е отговорил на въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК.
Мотивите са аналитични и позволяват на страните и на въззивната инстанция да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда.
Приетата от съда фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че обвинението се доказва по един безспорен начин с оглед показанията на свидетелите Е. и Г., заключенията на назначените експертизи и останалите писмени доказателства: докладни записки за случая, изготвения талон за изследване, акт за установяване на административно нарушение, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за алкохол, протокола от извършената служебна проверка по случая, заповедта от 07.01.2020 г., с която на подсъдимия е наложено дисциплинарно уволнение заради управлението на МПС след употреба на алкохол и всички други писмени доказателства по 5 делото. В тази насока основният съд подробно в мотивите си е посочил и коментирал тези доказателства и въззивната инстанция възприема тези мотиви изцяло.
При новото разглеждане на делото от основния съд са изпълнени указанията на Военно-апелативния съд, дадени в решение № 28/17.12.2020 г. по внохд № 27/2020 г. – отстранени са противоречията по отношение на обвинението и е назначена нова повторна съдебно-медицинска експертиза, която е определила концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към 15.25 часа на 15.12.2019 г., когато управлявайки своя лек автомобил „....“ с ДК№ ..... след употреба на алкохол е бил спрян за проверка от служителите на Пътна полиция – гр. В. свидетелите Е. и Г..
При повторната съдебно-медицинска експертиза № 89/2021 г. (том 2, л.
6-11) експертът д-р Д. е определил тази концентрация на 1.805 промила за средните човешки възможности. Тя отговаря на средна степен на алкохолно опияняване – както е посочил експерта в съдебно заседание (л. 37 от нохд № 21/2021 г. на Военен съд – Сливен). И в тази експертиза и в съдебно заседание експертът е посочил, че лекарствените средства, вземани от подсъдимия (доксициклин, нимезил, аулин, диклофенак, дексофен, дуспаталин, креон, но шпа, бусколизин, нурофен и спазмалгон) не съдържат в своите съставки етилов алкохол и те не могат да повлияят на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Изрично е посочено в експертизата, че тази концентрация е определена, като е взета предвид и телесната маса на подсъдимия към момента на деянието – 59 кг.
На база на тази експертиза е изготвено окончателното обвинение от досъдебното производство (том 2, л. 28), където концентрацията на алкохол е закръглена от 1.805 промила (по експертиза № 89/2021 г.) на 1.8 промила, тоест закръглянето, както сочи и основният съд е в полза на подсъдимия.