Определение № 48 от 20.02.2026, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Частно наказателно дело 75/2026
- Вид
- Определение № 48
- Подписан
- 20.02.2026
- В сила
- 28.02.2026
- Състав
- Петя Петрова Вълчева-Чукачева
Цитирани разпоредби
- чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 155, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 157а · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 171, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.131 · Наказателен кодекс
- чл.131а · Наказателен кодекс
- чл. 36, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 437, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.439а, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 441 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48 гр. Враца, 20.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева при участието на секретаря Мария К. Ценова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Частно наказателно дело № 20261400200075 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от Л. В. А., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства– становище от началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият Л. А. участва лично в с.з., като поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата, като излага съображения, че осъдения с поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане същата да не бъде уважавана.
1
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
Със съдебен акт, постановен по НОХД № 244/2025г. по описа на РС Лом на л.св. А. е наложено наказание в размер на 1година и 2 месеца „лишаване от свобода“ за престъпления по чл.131а и чл.131 от НК, което л.св.А. е започнал да търпи от 06.08.2025год., като към настоящият момент е изтърпял фактически 6 месеца и 14 дни, като от предварителен арест му се зачитат 3 месеца и 12 дни и от работа му се зачитат 1 месец и 21 дни или общо изтърпяната част е в размер на 11 месеца и 17 дни, а неизтърпяната част от наказанието е в размер на 2 месеца и 13 дни.
При това положение, съдът намира, че осъденият Л. А. е изтърпял фактически 2/3 от наложеното му наказание съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска и вреди, изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е отчетен среден- 60 точки. В профила на криминогенни нужди раздели с дефицитни стойности са маркирани в следните зони: Отношение към правонарушението- л.св. А. не признава вината си, изразява оневинителни нагласи. Счита, че наложената му присъда е несправедлива и неадекватно завишена; Образование и обучение - притежаваното ниво на грамотност е ниско. Среща затруднения при писане и четене. Липсата на по- висока степен на образованост е свързана с реализираното криминално деяние; Умения за мислене- не се замисля за негативните последици от предприетите действия, създава ограничен брой алтернативи при решаването на проблемите, със склонност към необмислени действия. Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е отчетен с ниски стойности, тъй като не е демонстрирал непристойно отношение към служителите и останалите осъдени лица и не проявява дискриминационни нагласи към малцинствените групи в затвора. Рискът от суицид и самоувреждане е отчетен с ниски стойности, тъй като не споделя за суицидни мисли и автоагресивни прояви, които да са индикация за подобен тип поведение в затвора. Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното наказание е отчетен със средни стойности, като аргумент в тази насока е настоящото правонарушение, както 2 и криминалното минало на л.св. А.. Осъждан за управление на МПС без надлежно разрешително за това, като рискът от вреди е вероятен, но не е непосредствен. Рискът от бягство към настоящия момент е отчетен с ниски стойности, като това обстоятелство се извежда от липсата на данни индикиращи за подобен тип поведение.
В изготвения индивидуален план на присъдата като цели и задачи са заложени: Осъзнаване на причините, довели до правонарушението;
Пълноценно оползотворяване на престоя в затвора чрез участие в културномасови, спортни мероприятия и клубове по интереси; Включване в специализирана корекционна програма „Овладяване на гнева“; Изграждане на умения за правилно разпознаване на проблемите и собствения принос в тях;
Формиране на ясни и реалистични цели в живота; Да се научи да търси алтернативни решения за разрешаване на проблеми и проблемни ситуации и Да приеме отговорност за собственото си поведение.
В доклада по чл.155 от ЗИНЗС е посочено, че не изготвяна междинна оценка, тъй като съгласно методиката за оценка на риска не се изисква такава, а оценката, изготвена на 08.08.2025г., е актуална.
Посочено е, че договорените цели и задачи в индивидуалния план на присъдата се реализират, в частта си за оползотворяване престоя в затвора чрез участие в образователен процес, но е необходимо включване в подходяща корекционна програма, по-продължително възпитателно въздействие по отношение правилно формулиране на проблемите, разпознаване факторите, довели до реализираното криминално поведение и осъзнаване на нанесените вреди върху жертвите на престъпленията. Сочи се, че л.св. А. е податлив на негативното влияние на средата, склонен да действа импулсивно, без да преценява последиците от демонстрираното поведение. Липсва му склонност да съобразява поведението си с обществените норми и правила. Разпознава частично проблемите си и изпитва затруднения при разрешаването им по законосъобразен начин. Не винаги предвижда негативните последици от собствените действия, не полага усилия и не е последователен при постигане на поставените дългосрочни цели.
Затворническата администрация отчита, че л.св. А. е включен в учебен процес като ученик в 8-ми клас през учебната 2025/2026 учебна година и със заповед №204/05.02.2026 г. на директора на СУ „Мито Орозов“, е награден с 3 писмена похвала за добро поведение в контролирана среда и отчетена тенденция за положително отношение към образователния процес. Въпреки това затворническата администрация счита, че това все още не е достатъчно основание да се смята, че л.св.А. е разчупил криминалния модел на поведение и неговата ресоциализация ще бъде успешна.
Л.св. А. не е участвал в корекционна програма до момента, както и няма регистрирани участия в провежданите културно-масови и спортни мероприятия, което е неизпълнение на заложените цели и задачи в изготвения план на присъдата.
Л. св. А. няма наложени дисциплинарни наказания, не е награждаван съгласно ЗИНЗС, поради липса на системни положителни прояви.
В доклада по чл.155 от ЗИНЗС л.св. А. се определя като податлив на негативно влияние. Няма устойчив вътрешен коректив, насочващ към спазване на законовите норми. Отчита се наличие на формиран модел на извършване престъпления с последващи от това наказания. Отчитат се слаби възможности да ограничава собственото поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото. Сочи се, че многократните осъждания не са успели да променят нагласите на л.св. А. и да имат необходимия коригиращ ефект върху поведението му в обществото и осъзната необходимост да спазва и да се съобразява със законите в страната.
Л.св. А. не е преминал през етапите на прогресивната система, частично залегнали в разпоредбата на чл. 155, ал. 2 и чл. 171, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, изразяваща се в замяна на режима в по-лек, прекатегоризиране в открит тип и последваща замяна на режима от общ в лек, при което лишените от свобода се възползват от ползването на месечен домашен отпуск до две денонощия по право, съгласно чл. 51, ал. 3 от ППЗИНЗС, което ще доведе до по-плавен и успешен преход към живот на свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 157а от ЗИНЗС затворническата администрация сочи за удачно включването му в програма „Подготовка за живот на свобода“, която ще го запознае с предлаганите възможности от държавните институции за по-пълноценна ресоциализация. Същата дава възможност и за изготвяне на план „моите първи стъпки на свобода“, в който л. св. сам формулира своите краткосрочни цели.
В обобщение затворническата администрация счита, че до този момент 4 л.св. А. не е доказал по категоричен начин, че е настъпила трайна положителна промяна в начина на мислене и все още не се отчита пълно разбиране на факторите за криминалното поведение. Препоръчва работата с лишения от свобода да продължи, тъй като не е налице ясно дефиниране на бъдещи цели и план за тяхното реализиране, с цел успешна ресоциализация в обществото. Сочи, че в бъдеще ще продължи да се оказва възпитателно въздействие, което би довело не само до външно съобразяване с правилата и ограниченията в затвора, а и до вътрешни убеждения: осъзнаване на причините, довели до престъплението, нанесените вреди, намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване на проблеми, конфликтни ситуации и други, определени в чл. 36, ал.1 от НК.
Предвид по- гореизложеното, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК, обстоятелствата, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието са доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
В разпоредбата на ал.2 на чл.439а НПК изрично с е предвижда, че доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон. Прочита на приложените по делото доказателства и най-вече на доклада по чл.155 ЗИНЗС, изготвен от компетентно длъжностно лице– ИСДВР, сочи че не са налице данни за окончателна положителна промяна у л.св.А..
В случая, от данните по делото е видно, че не са налице и двете законови предпоставки за УПО, а именно А. е изтърпял фактически 2/3 от наложеното му наказание, но същият с поведението си все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Индивидуално- корекционната работа с л.св. А. следва да продължи в посока изпълнение на заложените в плана на присъдата дейности и постигане на устойчивост в нагласата за законосъобразен начин на живот, тъй като все още не може да се направи извод за пълно поправяне. Основателни са изложените съображения от страна на затворническата администрация сочещи на необходимост работата с л.св.
А. да продължи чрез провеждане на индивидуална работа за да се оказва 5 възпитателно въздействие, което би довело не само до външно съобразяване с правилата и ограниченията в затвора, а и до вътрешни убеждения: осъзнаване на причините, довели до престъплението, нанесените вреди, намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване на проблеми, конфликтни ситуации и други.
Всичко това е основание да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание. Съдът намира за препоръчително процеса на ресоциализация на л.св. А. да продължи в условията на пенитенциарното заведение за изпълнение на плана на присъдата в пълен обем, формиране на вътрешни убеждения за съобразяване с правилата и ограниченията в затвораосъзнаване на причините довели до престъплението, намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване на проблеми.
Съгласно императивната норма на закона осъденият не може да подаде нова молба за УПО преди изтичане на 6-месечен срок от постановяване на настоящето определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Л. В. А., роден на ***год. в гр.Лом, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му наказание "лишаване от свобода" в размер на 1 година и 2 месеца, с остатък от 2/два/ месеца и 13/тринадесет/ дни.
Разпечатката съдържа 36 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/952068c2-711f-418e-a0e2-62de6a464490