Решение № 696 от 12.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. Бургас, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско дело № 20232100500761 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба подадена от Х. Е. А. чрез адв. Диана Вълчева срещу Решение № 60/30.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 103/2023г. по описа на Рс – Айтос. С посоченото решение съдът е допуснал промяна на собственото име на молителката от Х. на Х. и е отхвърлил молбата й за промяна на бащиното и фамилното име от Е. А. на Е.Х..

Жалбоподателката изразява несъгласие с решението в отхвърлителната част. Посочва, че при ражданато си баща й е бил записан с имената Е.Х. и е налицо основани за допускане на исканата промяна, тъй като имена които иска да носи са били имена на баща и. Счита, че основателността на искането й не следва да се преценява и да е обусловено от извършената последваща промяна на ичената на баща и.

Моли за отмяна на решението в обжалваните части и вместо това искането й да бъде изцяло уважено.

В срока не е постъпило становище по жалбата от Община Айтос. Постъпило е такова от Окръжна прокуратура Бургас, в което се сочи, че в един много кратък период от време и то преди раждането на молителката, баща и е носил имената Е.Х.М. и не е основатален довода, че е бил известен с тези имана в обществото. Счита решението за обосновано и законосъобразно и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен 1 представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните въз основа на събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на закона, приема от фактическа страна следното:

Пред Районен съд Айтос Х. Е. А. е подала молба с последващо уточнение с искане да бъдат променени собственото, бащино и фамилно име от Х. Е. А. на Х. Е.Х., тъй като същата била известна сред близките и роднините си с името Х., изповядвала ислямска религия, желаела да носи ***** имена тъй като била с ***** произход и планирала трайно да се установи да живее в Турция и да сключил гр.брак с мъжа с който живее на съпружески начала.

По делото са представени писмени доказателства-удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 0078 от 24.02.1984г. в която молителката е записана с имената Х. Е. А. с родители: майка Е.Й. А. и баща Е.Ф.А.. Разпитан е по делото един свидетел, който в показанията си сочи, че познава молителката като Х., не му е известно че е записана като Х., познава баща й като Е. и майка и като Е..

Според чл. 19 ЗГР, промяна на собственото, бащино и фамилно име може да се извърши, когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. В закона не са посочени примерно какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. Изхождайки обаче от основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за ищеца носеното на името в частта, в която се иска промяна. От понятието "важни обстоятелства" не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със съображения от етнически или религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределяне по тези признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции. Конкретния случай е именно такъв. По делото е безспорно, че семейството на молителката е от ***** произход и сред близкото си обкръжение тя е известна с името Х., така както я наричат близки и познати. Следователно са налице важни обстоятелства за промяна на собственото на молителката име, поради което и искането е основателно в тази част, както е преценил АРС.

2

Съгласно чл. 13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

В не малко спорове по молби за промяна на бащино и фамилно имена ВКС е излагал в свои съдебни решения безпротиворечиво становище, че съдът не може да се отклони от императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР относно начина на образуване на бащиното и фамилното имена, тъй като подобна промяна би довела и до неяснота относно произхода на молителя/вж. Решение № 392 от 07.09.2009 г. по гр. д. № 812/2008 г., Решение № 200 от 14.04.2010 г. по гр. д. № 25/2009 г., Решение № 434 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 712/2009 г. Решение № 142 от 25.02.2003 г. по гр. д. № 703/2002 г. и др. /.

В случая е видно от доказателствата по делото, че родителите на молителката, независимо, че е от ***** произход са с български имена и при раждането си молителката е получила бащино и фамилно име в съответствие с разпоредбите на ЗГР, като няма данни към този момент баща й да е носил името Е.Х..

Съгласно чл. 9 от ЗГР, името на български гражданин, роден на територията на Република България се състои от собствено, бащино и фамилно име и в случая че бащиното и фамилното име на молителката са формирани в съответствие с императивните изисквания на българския закон, поради и което молбата в частта за промяна на бащиното и фамилно име е неоснователна. В случая не могат да бъдат споделени доводите, че има нарушение на правата на молителката, тъй като в конкретния случай молителката запазва имената на баща си и няма да има различие между нейните имена и тези на семейството й. Правото на име е субективно и лично право, поради което и промяната му зависи от това дали конкретният субект ще реши дали да го променя при наличието на важни обстоятелства и в тази връзка не може да бъде възприета тезата на въззивника, че единственото важно е обстоятелството, че някога баща й се е казвал Е. и това е достатъчно, за да бъде постановена промяната.

По горните съображения съдът намира изложените във въззивната жалба доводи за неоснователни. Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

С оглед на горното, Бургаският окръжен съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваните части Решение № 60/30.03.2023г. постановено по гр.д.№ 103/2023 г. по описа на РС – Айтос.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4