Решение № 351 от 06.08.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Варна, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20243100900164 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „ПАЗАРИ” ЕАД срещу „1001 ГОЛД“ ЕООД иск с правно основание чл.233, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да предаде държането на търговски обект №195, находящ се на Пазарна площадка Централен/Колхозен пазар, с площ 75кв.м., който обект е бил представен за наемно ползване по силата на договор за наем №28377/28.06.2023г.

В исковата молба се твърди, че е сключен договор за наем №28377/28.06.2023г., по силата на който ищецът в качеството му на наемодател е предоставил за временно и възмездно ползване на ответника търговски обект №195, находящ се в гр. Варна, Пазарна площадка Централен/Колхозен пазар, с площ 75кв.м. за срок от 1 година, считано от 01.06.2023г. до 31.05.2024г. при наемна цена в размер на 4455лв. с ДДС с падеж 15 – то число на месеца, за който се дължи наема. Държането на обекта е било предоставено на ответника с протокол от 03.04.2023г. при действието на предходен договор за наем №27900/21.03.2023г.

Твърди се, че ответникът е бил в забава за плащане на наемни вноски за м.08, 09, м.10.2023г., поради което ищецът с писмена покана изх.

№469/17.11.2023г., връчена на управителя на същата дата е направил изявление за разваляне на договора на основание чл.19 от същия, поради неплащане наемните вноски. Със същата покана ответникът е поканен в три дневен срок да предаде държането на търговски обект.

Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за заплащане на наемните вноски. По ч.гр.дело №15844/2023г. по описа на ВРС е издадена заповед за 1 изпълнение №7548/08.12.2023г. и след влизането й в сила изпълнителен лист №1369/19.03.2024г.

Ответникът не е освободил процесния имот, поради което е формулиран петитум за осъждането му да предаден държането му.

По делото не е постъпил отговор от ответната страна„1001 ГОЛД“ ЕООД.

В съдебно заседание ищецът, чрез надлежно упълномощен адвокат, поддържа предявения иск, моли за неговото уважаване, както и за присъждането на съдебно-деловодни разноски.

От своя страна, ответното дружество, също чрез редовно упълномощен процесуален представител, оспорва иска и моли за неговото отхвърляне.

Релевира възражение за прекомерност на възнаграждението на ищцовия адвокат.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема следното за установено от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 228 ЗЗД при сключването на договор за наем, наемодателят се задължава да предостави на наемателя дадена вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена за това. След прекратяването на облигационната връзка, чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД предвижда, че вещта следва да бъде върната на наемодателя.

За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр.

1 в тежест на ищеца е, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, при условията на пълно и главно доказване да установи кумулативното осъществяване на следните елементи: наличие на валидна облигационна връзка между него и ответника по силата на сключен договор за наем, предоставянето на държането върху имота, предмет на договора, и развалянето на последния поради неизпълнение на задължението за плащане на наемните вноски.

За отхвърлянето на иска, в тежест на ответника, е доказването, че не дължи връщане на имота, респективно че вече е предал държането му на ищеца.

В настоящия случай от представения по делото договор № 28377/28.06.2023 г. се установява, че между страните по спора е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което, ищецът, в качеството си на наемодател, е предоставил на ответника, в качеството му на наемател търговски обект № 195, находящ се на пазарна площадка Централен/Колхозен пазар с площ от 75 кв. м. за срок от една година, считано от 01.06.2023 г. до 31.05.2024 г. срещу заплащането на възнаграждение от 3712,50 лв. без ДДС, с падеж 15-то число на съответния месец. В чл. 19 от договора страните са уговорили автоматично прекратяване на договора, считано от първото число 2 на следващия календарен месец, в случай на забава при плащането на наема, продължила до края на съответния месец, за който е било дължимо възнаграждението. Страните са предвидили и че за прекратяването наемодателят не е бил длъжен да изпраща нарочно волеизявление до наемателя, тъй като за такова е следвало да бъде считано съдържанието на въпросната договорна клауза. Наред с това, наемателят е поел и задължението да предаде държането на обекта на наемодателя в деня, следващ прекратяването.

От съвкупния анализ на представения договор за наем № 27900/21.03.2023 г., сключен между същите страни за същия обект, но за периода 01.04.2023 г. – 31.05.2023 г., и съставения към него приемопредавателен протокол се установява, че държането върху имота е било предоставено от ищеца на ответника още на 03.04.2023 г.

В този смисъл по делото еднозначно се установява сключването на валиден договор за наем и предоставянето на държането върху имота по него от наемодателя на наемателя.

С покана с изх. № 469/17.11.2023 г. за плащане и освобождаване на нает обект на основание прекратен договор за наем ищецът е информирал ответното дружество, че с оглед забавата му за плащане на цената по договор № 28377/28.06.2023 г. за месец август 2023 г. съглашението е било автоматично прекратено на 01.09.2023 г., като е обърнал внимание, че въпреки това той е продължил да използва имота и да не заплаща дължимото възнаграждение, включително за месеците септември и октомври 2023 г. В тази връзка е поканил наемателя да му заплати в тридневен срок от получаването на поканата дължимите по договора суми. Поискал е и имотът да бъде освободен и държането върху него да му предадено в същия срок.

Видно от ръкописно изписания текст, съдържащ се в края на самата покана, същата е била получена от едноличния собственик на капитала на „1001 Голд“ ЕООД и негов управител Л.А. на 17.11.2023 г.

От ответната страна по делото не са били представени документи, доказващи плащането на възнаграждението за месец август 2023 г. Същото важи и за тези за месеците септември и октомври 2023 г.

Видно от представените Заповед № 7548/08.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и Изпълнителен лист № 1369/19.03.2024 г., издадени по ч. гр. д. № 15844/2023 г. по описа на ВРС, ответното дружество е било осъдено да заплати на ищцовото сумите посочени в поканата с изх. № 469/17.11.2023 г.

В този смисъл се налага изводът, че договорът между двете дружества е бил развален с получаването на поканата на 17.11.2023 г. поради неизпълнение за плащането на наемните вноски, с което е възникнало и предвиденото в чл.

19 от договора и чл. 233, ал. 1 ЗЗД задължение на наемателя да върне вещта на наемодателя.

В хода на съдебното дирене обаче не бяха събрани доказателства, 3 сочещи, че държането върху имота е било предадено от „1001 Голд“ ЕООД на „Пазари“ ЕАД.

По тази причина, предявеният иск се явява доказан по основание и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се следват единствено в полза на ищцовата страна. В тях се включва заплатената от ищеца държавна такса за разглеждането на спора в размер на 2138,40 лв. и дължимото адвокатско възнаграждение от 5 912,16 лв. Във връзка с размера на последното обаче е релевирано възражение за прекомерност от ответната страна.

С оглед същото, съдът съобразява, че с изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент на адвокатската помощ да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ найниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер.

Националният закон задължава съда да отхвърли възражението по чл.

78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест. /Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024 г. на ВКС, IV ГО/

В настоящия случай следва да бъде отчетено, че обичайно при делата за опразването и предаване на държането върху нает обект, за основа при определяне на адвокатското възнаграждение служи размерът на дължимите за една година наеми – в случая 53 460 лв. с ДДС. В конкретната хипотеза, претендираното възнаграждение от 5 912,16 лв. с ДДС е съобразено с минималната стойност на адвокатската защита, упомената в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., поради което и възражението се явява за неоснователно.

Воден от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА „1001 Голд“ ЕООД, ЕИК 206357623, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Фредерик Кюри“ № 66, вх. А, ет. 1, ап. 1 ДА ПРЕДАДЕ на „Пазари“ ЕАД, ЕИК 148089508, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дрин“ № 65 ДЪРЖАНЕТО върху търговски обект № 195, находящ се на пазарна площадка Централен/ Колхозен пазар, с площ от 75 кв. м., предоставен на „1001 Голд“ ЕООД от „Пазари“ ЕАД по силата прекратен договор за наем № 28377/28.06.2023 г., на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „1001 Голд“ ЕООД, ЕИК 206357623, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Фредерик Кюри“ № 66, вх. А, ет. 1, ап. 1 ДА ЗАПЛАТИ на „Пазари“ ЕАД, ЕИК 148089508, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дрин“ № 65 сумата от 8050,56лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок, считано от 06.08.2024 г.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5