Решение № 4928 от 04.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4928 гр. Пловдив, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова. като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330105502 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата Н. Р. Д., ЕГН: **********, от гр.П...., ул. „К............А. И., е предявила срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК: ............със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.... П.......... иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 328 лева, представляваща платена при първоначална липса на основание сума над главницата по нищожен договор за потребителски кредит № ..........., ведно със законната лихва.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № .......... по силата на който на ищцата била предоставена сума в заем от 500 лева. В договора бил договорен ГПР от 49, 80 % и фиксиран ГЛП- 40, 05 %, при 23 седмични вноски, платими в п...... дата на първо плащане- 23.04.2021 г., на последно24.09.2021 г. и обща сума за плащане- 551, 68 лева. В чл. 3 т. 9 от договора било посочено, че ищцата следва да обезпечи същия с поръчителство или банкова гаранция. В чл. 8 от договора било посочено, че ако в 3- дневен срок от подписването му не се учреди обезпечение на задълженията, то се дължала неустойка в размер на 276, 32 лева, разсрочено с всяка вноска по договора. Твърди се, че с влязло в сила на............. е признато за установено между ищцата и ответника, че договор за потребителски кредит № ............ е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като е осъдено дружеството да заплати разноските по делото на ищцата. Твърди се, че ищцата била платила междувременно по договора сума в общ размер на 828 лева, но с оглед обявяване договора за недействителен, 1 тя дължала само чистата сума за главница по него и всички други плащания били такива без основание, при първоначална липса на основание, като дадени по един нищожен договор. С оглед на горното, се прави искане да се осъди ответника да й върне надплатената над главницата сума от 328 лева, представляваща разлика между реално платената сума по договора и главницата, ведно със законната лихва от завеждане на иска- 20.04.2023 г. до окончателното плащане. Претендира разноските в процеса. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който счита предявения иск за неоснователен. Потвърждава, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ..............., по силата на който на ищцата била предоставена сума в заем от 500 лева. Не оспорва обстоятелството, че заемните средства са предоставени на ищеца съобразно посочените в договора условия. Твърди обаче, че процесният договор не бил недействителен. Излагат се подробни съображения за това, че чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК е спазен, че ГПР в размер от 49, 80 % е изчислен по формула, в погасителния план ясно и точно било посочено всяко задължение- главница и лихва по всяка една от вноските, както и падежа на същите. Голословно било твърдението, че клаузата, определяща ГПР по кредита, била нищожна. Редът за определяне на ГПР бил дефиниран императивно в чл. 19 ап. 2 от ЗПК и страните по договора не разполагали с правна възможност за неговото определяне по различен начин. Твърди се, че в случая ГПР е изчислен по формула, като видно от договора единственият разход бил посоченият в договора ГЛП. Сочи, че във всеки случай на предоставяне на потребителски кредит, финансовата институция следвало да държи сметка за носения риск, във връзка с отпускането на кредита. Рисковият профил на клиента се оценявал преди момент на сключване на договора за заем, като към този момент се преценявал и носения от финансовата институция финансов риск. Обезпечението на задължението било съществен елемент при преценка на носения от кредитора риск с оглед обстоятелството, че то му предоставяло възможност да реализира правата си срещу трето лице или банка- гарант в случаите на неизпълнение на договора от страна на потребителя.

Поради тази причина при вземане на решение за сключването на договора, след като е оценил кредитоспособността на клиента, кредиторът приел да поеме финансовия риск и да сключи договор за заем, при условие, че бъде предоставено от клиента надлежно обезпечение. Сочи, че само при това условие кредиторът би имал интерес да сключи договор за заем с клиента и да поеме финансовия риск. Твърди, че в настоящия случай при сключването на договора за кредит ищцата не била представила каквото и да било обезпечение, което да гарантира дори и в минимална степен интереса на кредитора. Счита, че неустойката следва да бъде приета за нищожна, ако единствената цел, с която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Не се взема отношение по твърдението на ищеца, че договорът вече е признат за недействителен с влязъл в сила съдебен акт. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски. В с.з. страната не се явява и не се представлява.

2

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ............ по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 500 лева.

Кредитът е отпуснат при следните условия: на 23 седмични вноски, с фиксиран ГЛП по заема- 40, 05 %, при ГПР- 49, 80 %, с обща сумата за плащане- 551, 68 лева и неустойка поради непредставяне на обезпечение в размер на 276, 32 лева, платима разсрочено на вноски.

Като писмени доказателства са представени договора за кредит и погасителен план към него.

Представено е и влязло в сила на 25.01.2023 г. решение № ......., с което е признато за установено между страните, че договор за потребителски кредит № ............. е недействителен.

По делото е прието и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило, че по договора е платена сума от общо 828 лева, разпределена, както следва: главница- 500 лева, лихва- 51, 68 лева и неустойка- 276, 32 лева. Платената сума над главницата е точно 328 лева, колкото претендира за връщане ищеца.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предвид влязлото в сила предходно съдебно решение между страните, с което е било признато за установено, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен и предвид нормата на чл. 300 от ГПК относно задължителната сила на това решение, се явява недопустимо обсъждането на възраженията на ответника в отговора, свързани с действителността на договора. Този въпрос вече е бил решен в приключилото производство и той не може да се поставя наново в настоящия процес, в който е от значение единствено, че договорът е нищожен.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи- такси, неустойки и т.н.

При това положение, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От приетата по делото ССчЕ се установява, че общо платената от длъжника по кредита сума е в размер на 828 лева. Чистата стойност на кредита е дадената в заем сума от 500 лева и при положение, че с предходното решение се приема за установено, че договорът е нищожен, всичко, което е било платено над главницата, се явява недължимо и подлежи на връщане. Така осъдителният иск следва да 3 бъде уважен, като претенцията се присъди за търсената сума от 328 лева (получена като разлика от платеното на кредитора от 828 лева и чистата стойност на кредита от 500 лева), която остава платена над сумата за главница. Сумата се дължи и ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция.

Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, а направените разходи от ответника си остават за негова сметка. Ищцата е заплатила държавна такса в размер на 50 лева, както и депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 150 лева, които суми следва да й се възстановят от ответника, като законна последица от решението. Ищцата освен това е представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото тя не е заплатила хонорар, в която връзка същата моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от .......... А. И., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева. Тази сума обаче следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила тези разходи, за да й се възстановяват те на нея.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК:.................със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от .... Н..... П.... да заплати на Н. Р. Д., ЕГН: **********, от гр. П......... ул. „К............. сумата от 328 лева (триста двадесет и осем лева), представляваща платена при първоначална липса на основание сума над главницата по нищожен договор за потребителски кредит № ........... ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска- 20.04.2023 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК: ............ със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от ..... Н..... П..... да заплати на Н. Р. Д., ЕГН: **********, от гр. П.... ул. „К.............. направените разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 50 лева (петдесет лева) и внесен депозит за съдебно- счетоводна експертиза в размер на 150 лева (сто и петдесет лева).

4

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК: .............със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от .... Н.... П..... да заплати на адвокат А.

К. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. П......... бул. „М.............. адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата Н. Р. Д., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400 лева (четиристотин лева), определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Банкова сметка, по която ответникът може да заплати търсената сума: IBAN: BG38 UBBS 8002 5053 2580 30, с титуляр ..... А. К. И..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

5